Фурията на Академа

– Няма да се предадем – отвърна Амара. – Атакувайте ни на свой риск. Когато сражението започне, не чакайте пощада.

Главата на царицата се наклони на другата страна.

– Вярвате, че вашият Първи лорд ще ви изпрати помощ. Това няма да стане.

В гласа на ворда се усещаше някаква сигурност, която разклати увереността на Амара, но тя отговори спокойно и твърдо:

– Грешиш.

– Не. Ние сме прави. – Царицата леко се извърна и наметалото ѝ се раздвижи неестествено. – Вашият Първи лорд е на прага на смъртта. Куриерите ви са мъртви. Скоро народът ви ще бъде разделен от война. Никаква помощ няма да дойде.

Амара погледна царицата на вордите и усети как страхът бавно пропълзя по гърба ѝ. Съществото говореше с такава увереност. Ако казваше истината, значи, имаше вордски гнезда на още няколко места. Което означаваше, че вордската царица, за която се тревожеше Дорога, се беше добрала до столицата.

Все повече парчета от главоблъсканицата си идваха на мястото и Амара се чувстваше все по-ужасена. Фестивалът по случай изпращането на зимата се посещаваше от повечето аристократи в страната. И победите, удържани в този период, бяха особено ценни, а пораженията можеха да доведат до катастрофа. Беше очевидно, че нападенията над Курсорите не са случайни. Ако Гай наистина бе недееспособен, а на разузнавачите му беше нанесен тежък удар, разкриването на слабостта му щеше да е невероятно лесно, а оттам до избухването на гражданска война оставаше само една крачка.

Амара погледна към царицата с нарастващо отчаяние. О, да, вордите се бяха сражавали умно. Бяха отделили време, за да проучат врага си. Амара можеше само да предполага докъде се простираха проучванията им, но ако те наистина действаха в унисон с разрушителните сили в столицата...

Тогава хората ѝ наистина бяха обречени.

Докато тези мисли се въртяха в главата ѝ, тя гледаше царицата.

– Интелигентна – каза съществото. – Интуитивна. Бързо анализира различните факти. Логиката на разсъжденията е вярна. Предай се, алеранке. Ще бъдеш отлично допълнение към Целта.

Ужасът на Амара я накара да отстъпи две крачки назад и сърцето ѝ заби ускорено. Съществото четеше мислите ѝ.

– Ти се сражава достойно – каза царицата на вордите и като че ли с всяка следваща дума произношението ѝ ставаше все по-ясно. – Но всичко свърши. Този свят вече е част от Целта. Вие ще изчезнете. Предлагам ви възможността за безболезнен край. Това е най-доброто, на което можете да разчитате. Предайте се.

– Няма да се предадем – изръмжа Амара, стресната от това, колко слабо и пискливо бе прозвучал гласът ѝ. – Държавата ни не ти принадлежи. Не и днес. – Тя вирна брадичката си и каза: – Ние решихме да се бием.

Светещите очи на царицата се присвиха и запулсираха, преминавайки от зеленикавобяло в наситено златисточервено и тя изсъска:

– Така да бъде.

После разтвори пръстите си и бялото платче падна на земята. Съществото се обърна и се отдалечи в мрака с нечовешка грациозност. Амара забърза към пещерата, но краката ѝ трепереха толкова силно, че тя с усилие се добра до Бърнард.

Без да изпуска лъка от ръцете си, Бърнард наблюдаваше сенките отвъд фуриените лампи и се мръщеше.

– Какво стана?

– Тя... – Амара рязко седна на земята и остана там, треперейки цялата. – Тя... прочете мислите ми. Видя какво има в главата ми.

– Какво? – рече Бърнард.

– Видя... – Тя поклати глава. – Не казах нито дума за някои неща, но тя заговори точно за тях.

Бърнард прехапа устни.

– Значи... вече е наясно, че при нас няма призователи на огън.

– Нали ти казах – отбеляза Дорога. – Глупаво.

Амара примигна.

– Какво? – Изгледа го неразбиращо, но после поклати глава. – О, не. Не, дори не се сетих за това. Което, предполагам, е много добре. – Тя разтри ръцете си с длани. – Но тя твърди, че Гай е недееспособен. Че куриерите ни са били избити. Че помощ няма да дойде, така че е по-добре да се предадем. Бърнард, тя твърди, че е свързана с други ворди, които са пръснати из страната – може би дори в столицата.

Бърнард въздъхна тежко.

– Дорога – каза той, – чудя се дали не би могъл да разкажеш на Джиралди какво се случи току-що. Освен това го накарай да подготви един отряд – искам да сме готови да отблъснем атаката им.

Дорога погледна със съмнение Бърнард и Амара, но кимна мълчаливо, стана, потупа Уокър по рамото и влезе навътре в пещерата. Когато се изгуби в тъмнината, Амара неочаквано се притисна към Бърнард и се разплака. Чувстваше се унизително, но не можеше да спре. Тялото ѝ трепереше силно и тя едва успяваше да си поеме дъх.

Бърнард я прегърна, притисна я към себе си и тя продължи да потреперва още известно време.

– Тя... беше толкова чужда. Говореше толкова уверено, Бърнард. Ние ще умрем. Всички ще умрем.

Той я прегърна със силните си ръце и не каза нищо. Тя не спираше да хълца и да говори.

– Ако казва истината, значи, всичко е свършено, Бърнард. Край за всички. Вордите ще се разпръснат навсякъде.

– Спокойно – каза той. – Успокой се. Все още нищо не знаем със сигурност.