Фурията на Академа

– За твое добро се надявам да си прав – рече Рук. – А сега ме извини.

– Няма ли да останеш? Мислех, че вече си приключила.

– Опитай се да мислиш по-малко – каза тя. – Не ти се отразява добре. Трябва да свърша още нещо.

– А ние какво да правим с тези двамата?

– Пазете ги, докато не дойде старият гарван да ги разпита. И преди да си ме попитал, отговорът е „не“. Не бива да докосваш никой от тях. Той ще ти каже какво да правиш с тях.

– Някой ден – изрече Търк със заканителен глас – някой завинаги ще ти затвори устата.

– Сигурно. Но няма да е днес. И няма да си ти.

Вратата се отвори и затвори и Тави успя да хвърли един бърз поглед през падналия пред очите му перчем. Намираше се в склад и бе заобиколен от купчини дървени щайги. Мрачен мускулест мъж, облечен в мръсна туника, гледаше злобно затворената врата. Вдясно от Тави имаше още един стол, на който по същия начин като него бе завързана Кайтай – само че на главата ѝ беше нахлузена кожена торба.

Тави отново наведе глава и секунда по-късно Търк, грозният мъж, се обърна и се запъти към него. Младежът не помръдна, когато човекът притисна два пръста към гърлото му, изсумтя и отиде при Кайтай. Тави отвори едното си око и видя как мъжът докосва китката ѝ, после се обръща и излиза от склада. Когато затръшна вратата зад гърба си, Тави чу силното стържене на метално резе.

Той отчаяно се опитваше да измисли какво да направи. Сигурно бяха оставили някаква фурия да го пази – но пък, от друга страна, присъствието на нещо толкова застрашително щеше да привлече вниманието на призователите на легиона, които редовно проверяваха складовете в Крайречие. Това означаваше, че ако бяха оставили някакви фурии на стража, те сигурно щяха само да вдиг­нат тревога и нямаше да го нападнат.

Тави провери въжетата, но те бяха завързани здраво. Ако беше останал в съзнание, докато са го завързвали, би могъл да стегне мускулите си, за да може, след като ги отпусне, въжето да остане по-хлабаво. Това щеше да му даде възможност да се опита да се измъкне. Но сега не можеше да направи нищо.

Дори да успееше да се освободи, пак нямаше да има голяма полза от това. Складът имаше само една врата – онази, през която беше излязъл Търк. Тави провери стола си. Той не беше застопорен за земята и когато се опита да го премести, краката му тропнаха тихо по дървения под.

Главата на Кайтай се надигна рязко и покриващата я кожена торба се повдигна леко нагоре.

– Алеранецо?

– Тук съм – отвърна той.

– Добре ли си?

– Имам главоболие, което ще помня доста време – отвърна той. – А ти?

Изпод торбата се разнесе звук от плюене.

– Имам неприятен вкус в устата. Кои са тези хора?

– Казаха, че са се опитали да убият леля ми Исана – отвърна Тави. – Сигурно работят за лорд Калар.

– Защо са ни хванали?

– Не съм сигурен – отвърна той. – Може би защото липсата ми ще накара Гай да изглежда слаб. Или искат да ме използват, за да примамят леля Исана в капан. Във всеки случай, след като всичко свърши, няма да ни пуснат да си идем.

– Ще ни убият – каза тя.

– Да.

– Тогава трябва да избягаме.

– Това се подразбира, да – рече Тави. Той напрегна мускулите си, но въжетата оставаха здраво вързани. – Ще минат часове, докато се освободя. Ти можеш ли да разхлабиш въжетата си?

Кайтай се размърда и столът ѝ заскърца от усилието.

– Може би – отвърна тя след малко. – Но ще вдигна много шум. Пазят ли ни?

– Пазачът излезе от сградата, но сигурно е оставил фурии да ни наблюдават. А и мъжете, които ни отвлякоха, сигурно няма да са много далеч.

Торбата се килна леко и Кайтай каза:

– Алеранецо, нещо приближава.

Тави отново наведе глава, а секунда по-късно резето изтрака и вратата се отвори. Тави успя да зърне Търк и някакъв друг, по-висок мъж.

– ...сигурен, че ще я заловим преди залез-слънце, милорд – казваше Търк с мазен глас. – Не бива да вярвате на всяка дума на Рук.

Когато заговори другият мъж, Тави положи огромни усилия да не помръдне.

– Така ли? – попита лорд Калар. – Търк, Търк, Търк. Ако Рук не ме беше помолила да ти дам втори шанс, щях да те убия в мига, в който минахме през вратата.

– О – промърмори Търк. – Да, милорд.

– Къде е той? – попита Калар.

Търк сигурно беше посочил с ръка, защото стъпките се приб­лижиха към Тави. Когато стигнаха на няколко крачки от него, Калар каза:

– Той е в безсъзнание.

– Рук здравата го изфраска по главата – отвърна Търк. – Но той не би трябвало да получи някакви трайни увреждания, милорд. Ще се събуди на сутринта.

– А това? – попита Калар.

– Варварка – рече Търк. – Беше с него.

Калар изсумтя.

– Защо е закачулена?

– Доста се бори, преди да я вържем. Отхапа носа на Кардис.

– Отхапа го? – попита Калар.

– Да, милорд.

Калар се изсмя.

– Забавно. Куражлиите винаги са забавни.

– Рук каза да ви питам какво да правим с тях, милорд. Да ги премахна ли?

– Търк – рече Калар със задоволство, – ти използва евфемизъм. Докато се усетиш, ще започнеш да проявяваш признаци на далновидност.

Търк замълча за миг, след което рече:

– Благодаря.

Калар въздъхна.

– Все още не правете нищо – каза той. – Живата примамка е по-полезна от трупа.

– А варварката?