Фурията на Академа

– Естествено – каза лейди Акватайн. – И накрая, може да поискаме от вас да подкрепите определени кандидати за сенаторските избори в Рива. Тъй като вие живеете там, ще имате възможност да участвате в тях и мнението ви ще има немалка тежест сред останалите граждани.

– Бих искала да изясня нещо, Ваша светлост – каза спокойно Исана.

– Какво имате предвид?

– Напълно са ми известни политическите стремежи на вашия съпруг и нямам никакво намерение да нарушавам законите на държавата, за да ви помагам. Подкрепата и участието ми ще се простират в рамките на закона – и нито инч по-нататък.

Лейди Акватайн повдигна вежди.

– Разбира се. Дори не бих си помислила да ви моля за това.

– Сигурно – каза Исана. – Просто искам от самото начало да се разберем добре.

– Мисля, че се получава – отвърна лейди Акватайн. – А вие какво ще поискате в замяна за вашата подкрепа?

Исана си пое дълбоко дъх.

– Семейството ми е в опасност, Ваша светлост. Дойдох в града, за да се свържа с Първия лорд и да отведа помощ в Калдерон, както и да предупредя племенника ми за потенциална заплаха за живота му. Сама не успях да намеря достъп до нито един от двамата. Ако искате подкрепата ми, трябва да ми помогнете да защитя семейството си. Това е цената ми.

Лейди Акватайн отново отпи от чашата с вино.

– Преди да обещая каквото и да било, бих искала да науча повече. Моля, разкажете ми по-подробно.

Исана кимна и започна да разказва всичко, което Дорога им бе обяснил за вордите, за начина, по който се разпространяват, и за зап­лахата, която представляват за цялата страна. Накрая Исана положи ръце на коленете си и погледна въпросително събеседничката си.

– Това е... доста необичайна история – промърмори лейди Акватайн. – Доколко сте убедена, че е вярна?

– Напълно – отвърна Исана.

– Макар че, ако съм ви разбрала правилно, сте я научили от някакъв варварски вожд?

– Името му е Дорога – отвърна тихо Исана. – Той е изключително умен и почтен човек. А раните му бяха съвсем истински.

Лейди Акватайн промърмори:

– Фиделиас, с какви сили разполагаме в близост до Калдерон?

Седналият до вратата убиец отговори:

– Въздушните вълци провеждат тренировъчни упражнения на Червените хълмове, Ваша светлост.

– Това е... двайсет рицари?

– Шейсет, Ваша светлост – поправи я той.

– А, да, вярно – рече тя с небрежен тон, макар Исана да бе напълно уверена, че жената знае точно с какви ресурси разполага и къде са разположени. – Подсилиха се с нови хора. За колко време ще стигнат до Калдерон?

– За по-малко от три часа, Ваша светлост, или пък за седем, зависи от въздушните потоци.

Лейди Акватайн кимна.

– В такъв случай информирай Негова светлост, когато му докладваш, че съм ги изпратила в помощ на гарнизона в Калдерон от името на новата ни довереничка.

Фиделиас я погледна и каза:

– Лорд Рива няма да одобри, че изпращате войска за бойни действия в земите му.

– Ако Рива си вършеше добре работата, собствените му войници вече щяха да са изпратени на помощ на гарнизона – каза лейди Акватайн. – Аз съм повече от сигурна, че той ще се отнесе пренебрежително към молбата на новия граф Калдерон и няма да започне бърза и скъпа мобилизация, а аз с удоволствие бих го унижила пред цялата страна. Но уверете моя съпруг, че ще наредя на хората ни да се държат скромно, така че Рива да бъде унизен само в очите на аристокрацията.

Убиецът се ухили.

– Много добре, Ваша светлост.

Тя кимна.

– Следващата ви задача ще бъде да намерите племенника на холтър Исана и да се погрижите за безопасността му, като го защитите както от тези ворди, така и от кръволоците на Калар.

– Предполагаемите кръволоци, Ваша светлост – поправи я Фиделиас. – Все пак нямаме доказателства, че убийците са били изпратени от лорд Калар.

Лейди Акватайн му хвърли лукав поглед.

– Ах, да. Колко съм недосетлива. Предполагам, че си поставил под наблюдение именията на Калар в столицата?

Фиделиас я погледна с упрек.

– Разбира се, че си. Провери какво са научили наблюдателите ти и изпрати всичките си свободни хора за изпълнението на тази задача. Намерете момчето и се погрижете за безопасността му.

Той учтиво наведе глава.

– Да, Ваша светлост. Но мога ли да споделя една своя мисъл, преди да тръгна?

Лейди Акватайн кимна.

– След завръщането си засякох необичайна активност в подземията. Голям брой хора са изчезнали през зимата и според мен причината не са конфликти между местни престъпни интереси. Възможно е да са замесени съществата, за които говори маратът.

Лейди Акватайн повдигна изненадано вежди.

– Наистина ли смяташ така?

Фиделиас сви рамене.

– Струва ми се напълно възможно. Но подземията са необятни и тъй като не разполагаме с достатъчно хора, едно сериозно проучване ще отнеме доста време.

Лейди Акватайн поклати глава в знак на отрицание.

– Не, това не е наше задължение. С безопасността на подземията се занимават Кралската гвардия и Кралският легион. При първа възможност ще ги уведомим за потенциалната опасност. Засега се съсредоточете върху младежа. В настоящия момент ни интересува само той.

– Да, милейди.

Убиецът се поклони, после кимна на Исана и излезе от стаята.