Фурията на Академа

Исана седеше мълчаливо и усещаше как сърцето ѝ бие ускорено. Тя преплете пръсти, за да скрие треперенето на ръцете си. По челото и бузите ѝ изби пот.

Лейди Акватайн я погледна и се намръщи:

– Холтър? Зле ли ви е?

– Добре съм – промърмори Исана, преглътна горчивината в устата си и додаде: – Милейди.

Лейди Акватайн се намръщи, но кимна.

– Налага се да си тръгна, за да мога да се свържа чрез вода с нашия полеви командир в Калдерон.

Исана я погледна изненадано. Самата тя можеше да изпраща Ручей през повечето реки в долината Калдерон – но само защото бе живяла дълго време там и познаваше добре местните фурии. С огромни усилия сигурно би могла да общува чрез Ручей с гарнизона, но лейди Акватайн говореше напълно спокойно за изпращането на фурията си на разстояние, надвишаващо пет пъти собствените ѝ способности.

Лейди Акватайн я изгледа продължително и каза:

– Наистина вярвате, че те се намират в смъртна опасност. Семейството ви.

– Да – отвърна простичко Исана.

Лейди Акватайн кимна бавно.

– Иначе никога нямаше да дойдете при мен.

– Не – отговори Исана. – Не, нямаше.

– Мразите ли ме? – попита жената.

Исана си пое дълбоко дъх, преди да отговори:

– Мразя онова, което представлявате.

– И какво е то?

– Властта без убеждение – отвърна Исана с равен, безжизнен глас. – Амбицията без съвест. Добрите хора страдат от такива като вас.

– А Гай? – попита лейди Акватайн. – Мразите ли Първия лорд?

– С цялото си сърце – отвърна Исана. – Но по съвсем различни причини.

Лейди Акватайн кимна, показвайки с целия си вид, че слуша внимателно, но Исана замълча. Тогава Върховната лейди кимна отново и каза:

– Виждам, че предпочитате честността преди всичко. Тогава ще ви отвърна със същото. Съжалявам за онова, което се случи в Калдерон преди две години. Толкова хора загинаха напразно. Противопоставих се на съпруга си, но не аз управлявам решенията му.

– Противопоставили сте се от добро сърце? – попита Исана и усети горчивия сарказъм в думите си.

– Противопоставих му се, защото решението му беше неефективно и лесно можеше да се обърне срещу нас – отвърна лейди Акватайн. – Бих предпочела да засилим влиянието си чрез съюзи и лоялност, отколкото да прибягваме до насилие.

Исана я погледна намръщено.

– И защо да ви вярвам?

– Защото ви казвам истината – отвърна лейди Акватайн. – Гай е стар, холтър. За да бъде свален от трона, не е необходимо да се прибягва до насилие. Накрая годините ще изиграят ролята на убиец вместо нас, а той няма наследник. И онзи, който бъде най-силен в момента на неговата смърт, може да вземе трона, без да позволява нещата да се изродят във въоръжена борба за власт. – Тя протегна ръката си към Исана. – Затова съм напълно сериозна, когато ви казвам, че вашата лоялност ме задължава да защитавам семейството ви, все едно е мое. И аз ще го направя с всички средства, с които разполагам. – Тя кимна с глава към ръката си. – Стиснете я и се уверете сама. Аз няма да крия чувствата си.

Исана я погледна. След това протегна ръка и хвана нейната. За миг не почувства нищо, но след това усети лекия натиск от чувствата на лейди Акватайн.

– Истината ли казвате? – попита тихо тя. – Наистина ли смятате да помогнете на мен и на семейството ми?

– Да – отвърна лейди Акватайн. – Наистина.

Чрез допрените им длани Исана усещаше присъствието на лейди Акватайн като лека вибрация във въздуха, а в думите ѝ се чувстваше искреност и увереност. И това не беше призователска преструвка. Истината не можеше да се изкриви, не и пред призовател със силата на Исана. Лейди Акватайн сигурно можеше да прикрие лъжата зад мъгливи облаци от равнодушие и спокойс­твие, но думите ѝ бяха изпълнени с неприкрита искреност.

Да, тя беше амбициозна, пресметлива, непреклонна и безмилостна – но Инвидия Акватайн говореше искрено. Тя наистина възнамеряваше да направи всичко по силите си, за да помогне на Бърнард, да защити Тави.

Исана потрепери и не успя да скрие въздишката си на облекчение. Последните няколко дни бяха изпълнени с кръв, страх и безпомощни притеснения, с опити да се добере до мъжа, чиято мощ би могла да защити семейството ѝ. Вместо това бе стигнала до лейди Акватайн.

Но Исана осъзнаваше, че ако Инвидия успееше да изпълни обещанията си, ако осигуреше безопасността на Бърнард и Тави, тогава Исана нямаше друг избор, освен в знак на добра воля да запази лоялността си към Акватайн. Щеше да стане част от силите, които възнамеряваха да свалят Първия лорд, и тя беше готова да го направи, ако това бе цената за защитата на близките ѝ. Исана бе тръгнала против убежденията си.

Но това нямаше значение. Стига Тави и брат ѝ да останеха живи, значи, си е заслужавало.

Лейди Акватайн не каза нищо, нито отдръпна ръката си, докато накрая Исана не я погледна. Върховната лейди се изправи, огледа роклята си и се намръщи, докато цветът ѝ не потъмня до толкова тъмночервено, почти черно, което бе по-подходящо за избягване на нежелано внимание през нощта. След това тя погледна Исана с хладните си очи, не съвсем лишени от съчувствие, и каза: