Фурията на Академа

– Много добре. Майлс – каза Килиан, – какво се случи, докато се сражаваше с тварта? Мислех, че ти е в ръцете.

– И аз така си мислех – отвърна Майлс. – Сигурно ми е приложила някакво призоваване. За миг ми се стори, че видях още две такива до нея и после изгубих концентрация.

– Какви са нараняванията ти? – попита Килиан.

– Извади едното ми око – отвърна Майлс със спокоен глас. – Това ще ограничи агресивността на атаките ми.

– Успя ли да я убиеш?

Майлс поклати глава и каза:

– Съмнявам се. Улучих гърлото ѝ, но то не прокърви толкова силно, колкото можеше да се очаква. Честно казано, царицата май пострада по-малко от мен.

Металната врата потрепери под тежките удари.

– Тави – каза Килиан с напрегнат глас, – слизай долу. Майлс, не се опитвай да ги убиеш. Бий се отбранително и отстъпвай, когато се налага. Спечели ни време, докато пристигне гвардията.

– Ясно – отвърна Майлс с мрачен тон. – Тави, подай ми този меч, моля те.

Тави подаде меча, който държеше, на капитана и Майлс зае бойна поза с по едно оръжие във всяка ръка. Той провери баланса им, кимна рязко и се обърна с лице към вратата.

– Отивай, Тави – каза тихо Килиан. – Нямаме много време.

Глава 48

Фиделиас почука два пъти на вратата към частните покои на лейди Акватайн в имението Акватайн, изчака една секунда и отвори.

– Милейди – започна той.

Лейди Акватайн стоеше странично пред огромната камина, съвсем гола, с изключение на фината копринена рокля, която притискаше с две ръце към гърдите си. Тъмната ѝ коса бе пусната свободно и стигаше до бедрата ѝ. Дългите ѝ ръце и крака бяха стегнати и изящни, бледата ѝ кожа бе безупречна, а в крайчетата на устните ѝ потрепваше дяволита усмивка.

До нея, поставил ръце на хълбоците, стоеше лорд Акватайн, гол до кръста. С благородна осанка, излъчваща сила и изящество, тъмнорусите му коси падаха върху рамене му, а в черните му очи проблясваше интелигентност... и раздразнение.

– Човек би се зачудил – каза той с мек и спокоен глас – защо моят главен шпионин си позволява да влиза в покоите на жена ми, след като е почукал само веднъж и не е получил разрешение.

Фиделиас се поколеба и наведе глава, забил поглед в пода.

– Всъщност, милорд – отвърна той, – почуках два пъти.

– Така. Значи, това променя всичко – отвърна сухо Акватайн. – Предполагам, че имаш наистина добра причина за това нахлуване, която да ме убеди да не те убивам още веднага.

Гласът на Акватайн звучеше меко, а и Фиделиас улови в него иронична нотка, която смекчаваше опасността от изпълнение на заканата, но не я премахваше напълно.

– Атис – пропя нежно лейди Акватайн. Фиделиас чу шумоленето на коприна върху кожа, докато тя обличаше роклята си. – Сигурна съм, че само някакъв важен проблем би го накарал да нахълта така. Добре, Фиделиас, вече можеш да гледаш, облечена съм.

Фиделиас вдигна глава и се поклони на лейди Акватайн.

– Да, милейди. До мен достигна информация, която мисля, че веднага би привлякла вниманието ви.

– Каква информация?

– Ако ме придружите до библиотеката, милейди, въпросните хора ще ви разкажат всичко и ще отговорят на въпросите ви.

Лейди Акватайн повдигна вежди.

– Кой?

– Един младеж, когото не познавам, и лейди Ария Плацида.

– Плацида? – промърмори лорд Акватайн. – Никога не съм очак­вал от Плацида или жена му да се замесят в политиката. Тя защо е тук?

– Може би направо ще разговаряме с нея? – попита лейди Акватайн.

Лорд Акватайн навлече през глава широката си бяла риза. Лейди Акватайн вдигна ръце и прибра няколко непокорни кичура от косата си, след което и двамата излязоха от спалнята. Фиделиас задържа вратата, след което ги последва до библиотеката.

В сравнение с останалите стаи в къщата, библиотеката не беше особено голяма, но домакините прекарваха доста време тук. Мебелите бяха отлична изработка, разбира се, а в стаята беше топло и удобно. В камината гореше огън и когато семейство Акватайн влязоха вътре, двама души се изправиха да ги посрещнат.

Единият беше висока жена с яркочервена коса и скъпа рокля в изумруденозелен цвят.

– Инвидия, Атис – каза тя, когато домакините влязоха. Погледна ги, повдигна вежди и добави: – О, моля да ме извините за неподходящо подбрания момент.

Двете с лейди Акватайн се прегърнаха учтиво и тя протегна ръка на лорд Акватайн, който я целуна с лека усмивка.

– Лишихте ни от удоволствието на очакването – отвърна той и предложи с жест на дамата да седне. Едва след като се настани и съпругата му, седна и той. – Какво ви води тук?

Фиделиас остана прав до стената.

– Той – отвърна лейди Плацида и посочи младежа, който продължаваше да стои смутено и да нервничи. Беше облечен в обикновени, но добре ушити дрехи, а на шията му висеше академско шнурче със само три малки мъниста, които показваха призователските му способности. – Това е Ерен Патронус Вилий, ученик в Академията, който дойде при мен с необичайно съобщение. – Тя се усмихна на Ерен и каза: – Разкажи им каквото разказа и на мен, младежо.