Фурията на Академа

– Да, Ваша светлост – отвърна Ерен. Той нервно облиза устните си и каза: – Тави Патронус Гай от Калдерон ми заръча да предам на лейди Плацида, че той ѝ изпраща почтителни поздрави и искрени извинения за това, че си е позволил да я заговори на градинския прием на лорд Калар. Заръча ми също да ѝ предам, че преди един час той и спътницата му са били отведени насила в един склад на Седмия пристан в Крайречие и са били задържани там от агенти, които наричали себе си кръволоци и за които смята, че са служители на лорд Калар или на някой от неговото домакинство.

Лицето на лорд Акватайн помръкна.

– Тави Патронус Гай. Момчето от Втората калдеронска?

– Да, скъпи – каза лейди Акватайн и го потупа по ръката. Пос­ле леко наклони глава. – И как е могъл да изпрати съобщение, след като е държан в плен?

– Успя да избяга, Ваша светлост – отвърна Ерен.

Акватайн погледна жена си.

– Избягал е от кръволоците?

– Казах ти, че е много изобретателен – промърмори лейди Акватайн. Тя погледна към лейди Плацида и попита: – Ария, това е очарователно, но не спирам да се чудя защо идвате с тези новини при нас.

– Доколкото знам, на вас ви е известно за скорошното нападение над холтър Исана и нейната свита – каза лейди Плацида. – Стори ми се интересно, че тя и сродникът ѝ са били нападнати в една и съща вечер. Очевидно някой се опитва да злепостави Гай пред Съвета на лордовете и Сената, като ги убие тук, точно под носа му.

– Очевидно – отвърна лейди Акватайн с невъзмутимо изражение на лицето.

– Знам колко лоялни сте вие и съпругът ви към Първия лорд и колко сте загрижени за благополучието на държавата – продължи лейди Плацида и в гласа ѝ не се долавяше и намек за сарказъм или насмешка. – Затова си помислих, че такива непоколебими защитници на държавата може да се разтревожат, че някой се опитва да вдигне ръка срещу Гай.

В продължение на няколко секунди в стаята цареше пълна тишина, след което лейди Плацида се изправи и се поклони изящно и учтиво.

– Ерен, предполагам, че достатъчно дълго досаждахме на нашите домакини. Благодаря ви, че ни приехте.

– Разбира се, Ваша светлост – отвърна младежът и също стана.

– Да вървим. Ще накарам кочияша ми да те откара до Академията.

Семейство Акватайн се изправиха и се сбогуваха учтиво, след което лейди Плацида и младежът напуснаха стаята.

– По-рано днес – каза Фиделиас – един от моите източници откри, че канимите са започнали да изчезват загадъчно от Черния коридор. Петнайсет минути преди пристигането на лейди Плацида научих за необичайна активност в подземията. Един от източниците ми видял двама канимски воини да се бият в улицата зад „Черния елен“ в Крайречие, като единият от тях бил убит. Канимът, който спечелил битката, със сигурност е бил посланик Варг. Според източника ми мъртвият каним се е бил абсолютно безмълвно, без да показва някакви емоции – дори при собствената си смърт. Като че ли бойният му дух е бил взет.

– Взет. – Лейди Акватайн си пое дълбоко дъх. – Онези ворди, за които говореше холтър Исана?

Фиделиас кимна мрачно.

– Възможно е. Преди пет минути до мен достигна слух, че се води битка в най-горните проходи на подземията, близо до Цитаделата, и че в двореца е била вдигната тревога.

Акватайн изсъска:

– Този глупак Калар. Нападнал е Първия лорд сега?

– Твърде дръзко – отвърна лейди Акватайн. – Той никога не би предприел толкова открити действия. Според мен това е свързано с канимите.

– Защо тогава водачът им ще избива собствените си хора в тъмните улички? – попита Акватайн.

Тя поклати глава.

– Възможно е лоялността им да е била взета. – Тя се намръщи при тази мисъл. – Но ако тревогата и объркването са достатъчно големи, Калар може да се възползва и да нанесе своя удар. Този мъж е истински слайв.

Лорд Акватайн кимна и доразви мислите на съпругата си:

– Той никога не би пропуснал възможността да нападне отслабения си враг. Ще трябва да се погрижим Калар да не се възползва от ситуацията. – Той се намръщи. – Запазвайки властта на Гай. Врани, това изобщо не ми харесва.

– Политиката води до странни съюзи – промърмори лейди Акватайн. – Ако Гай бъде убит сега, преди да сме се разправили с Калар, знаеш какво ще се случи. Всъщност няма да съм изненадана, ако канимите се опитат да убият Гай, за да предизвикат война между Калар и Акватайн...

– За да отслабят страната като цяло – кимна Акватайн. – Мис­ля, че е време да отървем Калар от кръволоците му. Седми пристан ли каза момчето, Фиделиас?

– Да, милорд – отвърна шпионинът. – Изпратих наблюдатели, които съобщиха за засилена активност. По моя преценка Калар е дал сигнал на агентите си и те се събират там, за да се подготвят за действие.

Акватайн се спогледа със съпругата си и ѝ се усмихна мрачно.

– Тунелите или реката?

Тя сбръчи нос.

– Знаеш, че мразя миризмата на умряла риба.

– Значи, аз ще се заема със складовете – каза Акватайн.

– Ако можеш, залови един от тях жив, Атис – каза лейди Акватайн.

Лорд Акватайн я изгледа мрачно.