Фурията на Академа

– Т-трябва да задържи... – каза Килиан. – Трябва...

Маестрото се преви и едва не се строполи на земята.

Тави изруга и подхвана лекото му тяло.

– Кайтай! – извика той.

Тя веднага застана до него, стиснала меч в ръка, без да сваля поглед от битката, която се водеше над тях.

– Мъртъв ли е?

– Още не – отвърна Тави. – Вземи го. Свали го долу, при Макс.

Кайтай кимна и пъхна меча си в колана, преди да подхване Килиан със същата лекота като Тави.

– Чакай – каза ѝ той, отряза бързо още една ивица от наметалото си и я използва, за да превърже подгизналия тампон, който бе притиснал по-рано към раната на маестрото. – Така. Сега тръгвай.

Кайтай кимна и срещна погледа му. В очите ѝ проблесна тревога.

– Внимавай, алеранецо.

– Не се бави много – отвърна той и тя му кимна отсечено, преди да започне да се спуска по стълбището.

След това Тави отиде при Майлс. Капитанът бе успял да седне и да се облегне на стената, и сега се бе отпуснал там и пъхтеше със затворени очи. Той изглеждаше напълно изтощен, гърдите му се повдигаха тежко, лицето изглеждаше ужасно с празната очна ябълка, сгърчено от болка. Тави коленичи до него. Мечът на Майлс се задвижи сякаш по своя собствена воля и върхът му опря в гърлото на младежа.

Тави застина, ококорен, и каза:

– Сър Майлс, аз съм, Тави.

Раненият капитан отвори окото си и примигна замаяно. Мечът потрепери и падна. Тави коленичи веднага до него и прегледа нараняванията му. Раните на лицето му изглеждаха ужасно, но не бяха смъртоносни. Някои от тях вече бяха покрити с коричка от засъхнала кръв. Нараненият му крак изглеждаше много по-зле. Зъбите на канима се бяха забили в бедрото му, точно над коляното, и го бяха разкъсали здраво, та сега приличаше на парче сурово месо. Тави отново разкъса наметалото си и използва останалия материал, за да направи тампон и да го превърже здраво.

– Гвардията? – промърмори Майлс. Гласът му прозвуча тихо и изморено. – Гвардията пристигна ли?

– Не още – отвърна Тави.

– К-кой тогава? Това... това беше стар легионерски жаргон. Отстъпи надолу. Не съм го чувал от години.

Той примигна с единственото си око към Тави, след което обърна глава към битката, която се вихреше само на няколко стъпала от тях.

Майлс застина. Окото му се отвори широко, а после от устата му излезе тих звук. Той започна да трепери толкова силно, че Тави го усети, докато завършваше превръзката на капитанското бедро.

– Това не е... – Лицето му се изкриви в гротескна гримаса. – Не, не е възможно. Той е мъртъв. Той умря със Септимус. Всички умряха със Септимус.

Фейд избегна на косъм един стремителен замах на канима и му нанесе два бързи удара, осакатявайки ръката му, а после го рани по муцуната. Канимът залитна към него, опитвайки се да го докопа със здравата си ръка, но Фейд отскочи и когато звярът падна, му нанесе силен удар, който разсече черепа му на две и го уби на място. Едва успя да вдигне меча си, за да блокира удара на следващия каним, и злобната атака на тварта го принуди да премине в защита, слизайки още едно стъпало надолу.

– Сега го подмами – рече тихо Майлс. – Нека се протегне, а ти атакувай ръката, която държи меча, и крака му.

Канимът замахна с острието към гърлото на Фейд, пропусна на косъм и едва не го достигна с обратния удар. Робът се олюля на ръба на стъпалото, а канимът се хвърли напред. Точно преди да го нападне, Фейд възстанови равновесието си толкова бързо, че Тави веднага се досети, че всичко е било преструвка. Робът се гмурна под острието на канима, проби защитата му и нанесе страховит удар по въоръжената му ръка, след което продължи движението надолу, подсичайки крака му. Канимът падна, но не преди мечът на Фейд да опише дъга и да отсече главата му.

– Безупречна работа – рече тихо Майлс. – Безупречна. Винаги е бил перфектен. – Той примигна няколко пъти с око и Тави видя как по окървавената му буза се стича сълза. – Фурии. Станал е още по-добър. Но това не може да бъде. Не може да бъде.

– Майлс – каза тихо Тави. – Не ви се привижда. Това е брат ви.

– Арарис е мъртъв

– изръмжа Майлс.

– На мен ми се струва доста жив – отвърна Тави.

Майлс отново поклати глава, плачейки, докато мечът на Фейд изплиташе непробиваема стоманена мрежа между него и следващия канимски воин.

– Ето, виж – промърмори той, а гласът му внезапно прозвуча отнесено. – Това беше любимата защита на Септимус. Беше я научил от пиратите – те я използват при битки върху хлъзгавите палуби в бурно море. Принцепсът научи всички ни как да я прилагаме. Е, поне се опита. Всъщност само Алдрик и Арарис я разбраха. Как така не го познах? – Той насочи окото си към Тави и на лицето му се изписа смущение. – Как е възможно това? Как така е тук?

– Дойде с мен – каза тихо Тави. – От Калдерон. Беше роб в холта на чичо ми още от детските ми години. Гай го доведе тук заедно с мен.

– Гай. Защо му е на Гай... – Гласът му внезапно секна и окото му отново се ококори. Под кръвта, покрила лицето му, кожата на Майлс пребледня и той се втренчи в Тави. – Велики фурии – прошепна той. – Велики кървави фурии!

Тави отвърна намръщено на погледа му.

– Какво има?