Фурията на Академа

Вълкът воин отново се опита да го достигне със зъби, но Тави се измъкна и се озова от другата страна на канима, откъм изваденото му око. Канимът замахна към него, но пропусна и отново се опита да го докопа със зъби – беше силен и се движеше много бързо, но не виждаше врага си. Тави стисна здраво меча на Първия лорд, изкрещя диво и нанесе силен удар с дръжката му в челюстта на канима. Навсякъде се разхвърчаха парчета от зъби.

Взетият каним замята главата си и зави от болка, която очевидно дори вордът не можеше да потисне. Тави се възползва от възможността и нанесе рязък и не особено силен удар в носа на канима. Звярът отново зави от болка. Той залитна назад и се подхлъзна на кръвта, която бе изтекла от трупа на Килиан. Краката на канима започнаха да се плъзгат встрани, той яростно изрева и вдиг­на закривения си меч. Тави отново скочи към сляпата му страна и се озова върху мозайката карта на Алера. Острието на меча му описа къса дъга и удари гърлото на канима, разсичайки бойната му кожена яка. Отдолу зейна рана и плисна фонтан от кръв. Взетият каним отвърна на удара, но вече бе изгубил предишната си бързина и се чувстваше несигурно върху хлъзгавия под, така че Тави успя с лекота да избегне контраатаката. Младежът нададе победен вик и заби острието на меча си в гърдите на канима.

Оръжието на Първия лорд се заби дълбоко и по пода със звън се посипаха брънки от ризницата. Канимът замахна, за да нанесе удар по противника си, но Тави се притисна към него, успявайки донякъде да избегне смъртоносната дъга. Той почувства как острието разрязва едното му бедро и с пронизителен крясък скочи с цялата си тежест върху дръжката на меча, заби го още по-дълбоко и принуди далеч по-грамадното същество да отстъпи назад.

Канимът окончателно изгуби равновесие и с оглушителен трясък се стовари на пода по гръб. Тави не изпускаше дръжката на меча и се озова върху противника си. Канимът се опита отново да го захапе, но силите вече го напускаха, а кръвта му изтичаше бързо от гърлото. Без да спира да крещи, Тави отново скочи с цялата си тежест върху меча, опитвайки се да го забие още по-дълбоко, да прикове звяра към каменния под. Ако му позволеше да се изправи, канимът все още беше способен да убие Гай или Макс, или Кайтай, а младежът бе твърдо решен да му попречи.

Той не бе съвсем сигурен колко дълго се бе опитвал да го задържи на пода, но в един момент откри, че продължава да лежи върху неподвижния си враг и да диша тежко. Мъртвият каним се беше озъбил в смъртта си, а единственото му око се беше изцък­лило. Тави се изправи бавно, усещайки болка в цялото си тяло. Яростната енергия от битката бе изчезнала и той установи, че е ранен в челото и в крака. Не кървеше много, но целият трепереше от изтощение.

Беше се справил. Сам. Ако канимът не беше вече ранен, а Тави не се беше възползвал от това, нямаше да успее да победи в двубоя. Но все пак той, съвсем сам, без фурии, без помощници бе успял да убие един от ужасяващите воини.

Отвън се чуха стъпки, които се спускаха по стълбището.

Тави си пое дълбоко дъх. Той посегна към меча и с огромно усилие го изтръгна от трупа на канима. Раненият му крак се подкоси, но той вдигна оръжието с две ръце и застана така, че по-голямата част от тежестта му да пада върху здравия крак, а с наранения стъпи върху гърдите на поваления каним в очакване на онзи, който идваше.

Стъпките се чуваха все по-силно и облетият в кръв Фейд скочи от предпоследното стъпало с оръжие в ръка. Той влетя в стаята с боен вик, но рязко спря, виждайки стаята. Зад него идваха няколко кралски гвардейци, единият от които помагаше на сър Майлс. Капитанът докуцука до вратата, нареждайки на гвардейците да му направят път, след което също спря като вкаменен и зяпна Тави с отворена уста.

Тави ги гледа няколко секунди, без да изпуска меча от ръка и постепенно осъзна, че всичко е свършило. Битката бе приключила и той бе оцелял. Младежът въздъхна дълбоко и мечът падна от безсилната му ръка. Той се олюля, сякаш изведнъж бе забравил как да стои изправен.

Мечът на Фейд издрънча на пода и той се хвърли към Тави, преди младежът да се строполи на земята.

– Хванах те – каза тихо робът и положи внимателно Тави на земята. – Ранен си.

– Кайтай – изпъшка Тави. – Отровена е. Има нужда от помощ. Макс е ранен. Килиан... – Тави затвори очи, за да не гледа трупа на стария си учител. – Маестрото е мъртъв, Фейд. Отровен. Паяците останаха навън. Никой не стигна до Гай.

– Всичко е наред – рече Фейд. Той промърмори още нещо и допря гърлото на една манерка до устните му. Тави жадно пи от хладката вода. – Не тъй бързо. Слава на великите фурии, Тави – каза Фейд, докато младежът пиеше. – Съжалявам. Един от канимите се хвърли върху меча ми, позволявайки на друг да мине покрай мен. Дойдох колкото се може по-бързо.

– Не се тревожи – отвърна Тави. – Аз се оправих с него.

Тави видя внезапната свирепа усмивка на Фейд, който отговори:

– Да. Справил си се. Насам идват лечители и водни призователи, Тави. Ще се оправиш.

Тави кимна изморено.