Фурията на Академа

– Ако нямаш нищо против, аз ще поседя тук. Ще поотдъхна, докато се появят.

И той изморено се облегна на стената.

Тави така и не чу отговора на Фейд, защото заспа дълбоко.

Глава 55

– ...Абсолютна загадка за мен е как момичето е оцеляло – чу Тави плътен мъжки глас. – Тези твари отровиха две дузини гвардейци и дори при наличието на водни призователи едва девет от тях оцеляха.

– Тя е варварка – отвърна познат на Тави глас. – Може би нейният народ не е толкова чувствителен.

– По-скоро ми се струва, че и преди се е сблъсквала с това – рече първият глас. – И е развила устойчивост към отровата. Когато започнахме да я лекуваме, тя вече беше дошла в съзнание и почти нямаше нужда от помощ. Сигурен съм, че щеше да се оправи и без нас.

Тави отвори очи и видя, че сър Майлс разговаря с някакъв мъж със скъпа копринена роба, навлечена върху обикновени груби панталони и риза. Мъжът го погледна и се усмихна.

– Ето те и теб, момко. Добро утро. И добре дошъл в дворцовата лечебница.

Тави примигна няколко пъти и се огледа. Намираше се в дълга стая, изпълнена с редици легла, разделени помежду си със завеси. Повечето от леглата бяха заети. Прозорците бяха отворени и отвън полъхваше лек ветрец. Стаята бе изпълнена с аромата на скорошен дъжд и цъфнали растения, с аромата на пролетта.

– Д-добро утро. Колко дълго съм спал?

– Почти цял ден – отвърна лечителят. – Раните ти не бяха опасни, но бяха толкова много, че доста са те изтощили. Освен това в кръвта ти е проникнала и част от отровата на паяците, макар че според мен не си бил ухапан. Сър Майлс ми нареди да те оставя да се наспиш.

Тави разтърка лицето си и се надигна.

– Сър Майлс – каза той и леко се поклони. – Кайтай... Първият лорд... Сър, всичко наред ли е?

Майлс кимна на лечителя, който го прие като знак да се оттегли. Мъжът потупа леко Тави по рамото, преди да тръгне край редицата легла, за да се погрижи за останалите пациенти.

– Тави – каза тихо сър Майлс, – ти ли уби канима, върху който те открихме?

– Да, сър – отвърна Тави. – Използвах меча на Първия лорд.

Майлс кимна и му се усмихна.

– Много смела постъпка, млади човече. Аз очаквах да открия в залата за медитиране само трупове. Подцених те.

– Той вече беше ранен, сър Майлс. Не мислех, че... Беше полумъртъв, когато се появи долу. Трябваше само леко да го сръчкам.

Майлс отметна глава назад и се разсмя.

– Да, да. Добре. Въпреки това сигурно ще се радваш да научиш, че приятелите ти и Първият лорд са добре.

Тави се изпъна.

– Гай... Той...?

– Буден, раздразнен, на ругатните му не би издържала и кожа на гаргант – отвърна Майлс с доволно изражение на лицето. – Иска да разговаря с теб веднага щом се съвземеш достатъчно.

Тави бързо спусна краката си от леглото и се накани да стане. Но изведнъж застина и се огледа.

– Може би първо трябва да се облека, щом ще се срещам с Първия лорд?

– Защо не? – каза Майлс и кимна към сандъка, който стоеше до леглото.

Вътре Тави откри собствените си дрехи, изпрани и грижливо сгънати, и започна да ги облича. Междувременно погледна към капитана и каза:

– Сър Майлс. Ако... ако смея да запитам... Вашият брат...

Майлс го прекъсна с вдигане на ръката.

– Моят брат – каза той, леко наблягайки на думата, – умря преди двайсет години. – Той поклати глава. – Мога да добавя, че приятелят ти Фейд, робът, е добре. Той се покри със слава, докато ми помагаше да защитя стълбището.

– Помогнал ви е?

Майлс кимна, опитвайки се да запази сериозно изражение на лицето си.

– Да. Някакъв идиот даже съчини песен за това. Сър Майлс и знаменитата отбрана на витата стълба. Пеят я из винарните и кръчмите. Унизително е.

Тави се намръщи.

– Много по-добре, отколкото да пеят песен за жигосания роб – каза тихо той и снижи гласа си до шепот. – Но той е ваш брат.

Майлс сви устни, погледна Тави и каза:

– Той знае много добре какво прави. И нямаше да се получи, ако всички в страната започнат да шушукат как се е върнал от отвъдното. – Той побутна ботушите на Тави по-близо до леглото и едва чуто добави: – Има си причини за това.

– Той ви обича – каза тихо Тави. – Беше ужасен от това, какво... какво ще си помислите, като видите, че е жив.

– И е бил прав – каза Майлс. – Ако се бяхме срещнали при други обстоятелства... – Той поклати глава. – Не знам какво щях да направя. – Погледът му се отнесе. – Дълго време го мразих, момче. За това, че умря заедно със Септимус на края на света, когато кракът ми пострада ужасно и не ми позволи да бъда до него. До всички тях. Не можех да му простя, че умря и ме остави, когато аз също трябваше да бъда с тях.

– А сега? – попита Тави.

– Сега... – Майлс въздъхна. – Не знам, момче. Аз вече имам своето място. Своя дълг. Вече не виждам смисъл да го мразя. – Очите му проблеснаха. – Но велики фурии, видя ли го? Най-великият фехтовач, когото познавам, с изключение може би на самия Септимус. Но аз винаги съм се съмнявал, че Рари се въздържаше, за да не посрами Принцепса.

Погледът му отново се зарея в далечината, после Майлс примигна и се усмихна на Тави.

– Дълг? – попита младежът.