Фурията на Академа

– Не можем да направим почти нищо – отвърна лейди Акватайн. – А ти по-добре си върви, защото сражението скоро ще свърши и някой ще си спомни, че те е видял. Гвардейците вече се спускат по стълбището. Провървя ни, че успя да ни предупредиш. Иначе атаката им можеше и да завърши успешно.

– Не мисля, че целта ѝ е била да завърши успешно – рече Фиделиас и се намръщи. – Те трябваше да ни забавят.

– В такъв случай изгубихме само няколко минути – каза лейди Акватайн.

Фиделиас кимна и се изтегли от вратата към входа на тайния проход.

– В такова отчаяно време всяка минута е важна, милейди – рече той. – И нека великите фурии ни помогнат да не закъснеем.

Глава 53

Докато тичаше надолу по стълбите, Тави си мислеше, че това е почти същото, както когато Гай го караше да тича нагоре-надолу заради разни дреболии през изминалите две години. Защото, ако му се наложеше да тича надолу още веднъж, вече щеше да започне да крещи.

Оставаха му само още няколко десетки ярда, когато видя восъчните паяци.

– Кайтай! – извика той. – Кайтай, още пазители! Внимавай!

Когато измина и последните няколко стъпала, той чу внезапен трясък на счупено стъкло.

Кайтай очевидно бе чула предупреждението му тъкмо навреме и реакцията ѝ бе да се хвърли към скрина с напитки на Първия лорд, да докопа бутилките със стогодишно вино и да започне да ги хвърля със смъртоносна точност по прииждащите восъчни паяци. Когато краката на Тави се докоснаха до пода, три паяка вече лежаха по гръб, частично смазани от ударите на Кайтай. Но в същия миг други два паднаха върху неподвижното тяло на Макс, а още три се устремиха към маестро Килиан.

Кайтай скочи да защити Килиан, нададе боен вик и измъкна със замах меча си от колана. Тави се затича към Макс и грабна лежащия наблизо меч – оръжието на Гай, което раненият му приятел бе използвал по-рано. Единият от паяците се хвърли да ухапе Макс. Тави замахна силно, още преди да е успял да хване меча доб­ре, и удари паяка с плоската страна на острието, но поне успя да го отхвърли настрани. Изрита го и го запрати към втория звяр.

– Какво става? – попита Кайтай със слаб глас. – Тави?

– Восъчни паяци – извика той. – Влизай в залата за медитиране!

Кайтай заби единия си меч в паяка. Съществото се сви, изтръгвайки оръжието от ръката ѝ, и се отдалечи, олюлявайки се. Тя успя да ритне втория, но третият скочи върху маестро Килиан и заби зъбите си в рамото му.

Килиан закрещя.

Кайтай хвана паяка и се опита да го махне от възрастния мъж. Но той се беше вкопчил упорито и всеки път когато момичето го дръпнеше, маестрото изкрещяваше.

Тави направи две крачки към Килиан и извика предупредително. Но още преди да завърши изречението, Кайтай бе пуснала паяка и се изтърколи настрани. Тави замахна с меча на Първия лорд към паяка и го разсече на две.

– Хвърляй бутилки! – извика той и падна на колене, за да помогне на стареца.

Кайтай изрита обезглавения торс настрани, а Тави се пресегна да махне от рамото на Килиан главата, чиито челюсти продължаваха да са здраво вкопчени в кожата. Старецът имаше дълбоки прободни рани, които бяха започнали да се възпаляват. От тях сълзеше някаква жълто-зелена слуз. Отрова.

Тави прехапа устни, изтича до вратата на вътрешната стая и рязко я отвори. След това сграбчи маестрото за яката и го завлече вътре. Когато младежът го повлече, Килиан нададе жалостив, лишен от достойнство вик и Тави трябваше да стисне зъби, за да продължи да го дърпа. След като се озоваха в стаята, Тави чу как в приемната се троши стъкло, и бързо изтича обратно.

Опряла гръб в шкафа с напитките, Кайтай метна някаква тежка бутилка към един от паяците, който се намираше близо до Макс, удари го и го отблъсна настрани. Друг скочи към нея. Тя сграбчи нова бутилка, замахна с нея като с тояга и смаза паяка.

– Тук! – изръмжа Тави. – Задръж ги тук, пред вратата! – Той сграбчи яката на Макс и започна да го дърпа. Приятелят му тежеше два пъти повече от Килиан, но Тави успя да го помести от мястото му. Трябваше да използва всичките си сили, но допълнителните тренировки с маестрото си казаха думата, а страхът и разгорещеността от битката го правеха още по-силен.

Един паяк скочи към Макс и Тави тромаво замахна към него с меча на Първия лорд. За негов ужас паякът просто улови острието с челюстите си и ловко залази по него към ръката на младежа.

Не го ухапа. Просто пропълзя по раменете му и се спусна надолу към Макс. Тави пусна приятеля си и диво размаха ръце, отхвърляйки паяка от себе си тъкмо навреме, за да се разбие в него една от хвърлените от Кайтай зелени бутилки.

– Побързай! – извика маратската девойка. – Свършват ми бутилките!

Тави сграбчи Макс, издърпа го в стаята и извика:

– Пред вратата, бързо!

Докато Тави издърпваше Макс в стаята, по пода продължи да се чупи стъкло и да се разливат вино и скъпи ликьори.

– Алеранецо! – извика Кайтай.

– Хайде, идвай тук! – отвърна той и побягна обратно към вратата.