Фурията на Академа

Младежът се обърна и отиде при Кайтай. Тя лежеше на едната си страна, свита на кълбо. Очите ѝ бяха затворени, дишането – накъсано. Той я докосна по гърба и долови лудото блъскане на сърцето ѝ. Тави прехапа устни. Тя бе ухапана много повече пъти от маестрото. Беше по-млада от него и не бе ранявана досега, но Тави не знаеше дали това има някакво значение.

Той я хвана за ръката и заплака. Сълзите му капеха по мозаечния под. С всеки удар на сърцето ѝ го пронизваше болка. Гневът не остана назад. Само да беше воден призовател като леля си Иса­на, може би щеше да успее да помогне на Кайтай. Дори да не бе толкова силен като нея, пак би могъл да я запази жива, докато дойде помощ. Дори да имаше най-невзрачните способности на воден призовател, поне щеше да може да даде вода на Килиан.

А той не умееше нищо.

Тави никога не се беше чувствал толкова безполезен. Толкова безсилен. Той я хвана за ръката и остана до нея. Беше ѝ обещал, че няма да я остави сама. Щеше да остане с нея до края, колкото и мъчително да бе да я гледа как умира. Поне това можеше да нап­рави.

Тогава вратата на залата за медитиране се откъсна от пантите си и рухна на каменния под.

Тави вдигна глава. Нима гвардията бе пристигнала?

Взетият каним стъпи върху падналата врата и огледа стаята с кървясалия си поглед. Той беше ранен, козината на гърдите и на единия му хълбок бе подгизнала от кръв. Едното му ухо изобщо липсваше, а удар през лицето му бе разсякъл муцуната му до костта и го бе оставил без едно око.

И въпреки това канимът се движеше така, сякаш не изпитва никаква болка. Окото му се спря върху Макс. После върху Гай. Известно време прескачаше между двамата, след което се обърна и тръгна напред, към Макс.

Сърцето на Тави застина от ужас и за миг той си помисли, че ще изгуби съзнание. Канимът бе преминал през Фейд и Майлс. Което означаваше, че те сигурно са мъртви. Означаваше също, че гвардията не идва на помощ.

Тави беше съвсем сам.

Глава 54

Тави погледна надолу към Кайтай. Към Макс. Към Гай.

Канимът се приближаваше със смъртоносната грациозност на хищник. Звярът бе много по-голям от него, по-силен, по-бърз. Тави нямаше голям шанс да оцелее в битката с каним, и беше наясно с това.

Но ако не го спреше, канимът щеше да изтреби безпомощните души, които лежаха наоколо. В съзнанието на Тави се появи ярката картина на клането. Разкъсаното гърло на Макс, пребледнялата от загубата на кръв кожа. Разпраният корем на Гай и пръснатите му навсякъде вътрешности. Главата на Кайтай, захвърлена на няколко фута от тялото ѝ, отрязана от закривения канимски меч.

Страхът му се стопи съвсем.

Остана само кървавочервената пелена на яростта.

Тави пусна ръката на Кайтай. Пръстите му стиснаха дръжката на меча на Първия лорд, той се надигна и усети как устните му се разтеглят в зловеща усмивка. Младежът вдигна с две ръце меча над главата си. Един напълно здрав каним щеше буквално да го разкъса на парчета. Но този не беше здрав. Беше получил сериозни наранявания. И макар Тави да не таеше никаква надежда, че ще успее да надвие канима, мечът му беше остър, краката – бързи, а умът му сечеше като бръснач. Можеше да се бие не само със сила, но и с хитрост. Той огледа бързо стаята и в усмивката му проблесна жестокост.

Тави нададе боен вик и се хвърли в атака. Канимът оголи зъби и замахна с меча си към приближаващия младеж. Високият ръст му даваше смъртоносно предимство. Тави посрещна оръжието със собствения си меч, който бе стиснал с всички сили. Аленото канимско острие иззвъня върху алеранската стомана. Тави усети как ударът го разтърси чак до раменете, но успя да отбие тежкия меч и нанесе бърз хоризонтален удар. От бронята на канима изхвръкнаха искри и острието отряза няколко брънки от ризницата, които издрънчаха на пода.

Тави реши, че вече трябва да избягва размяната на удари с такава сила. Пръстите му бяха изтръпнали. Още един или два такива удара от канима, и той нямаше да може повече да държи меча си. Ала първата атака беше необходима.

Тави бе показал на канима, че представлява заплаха, и звярът се обърна към него, готов за схватка.

Контраатаката на канима беше бърза, но Тави мълниеносно го заобиколи и застана откъм страната на ранения му крак, за да го принуди да се опира на него. Това забави движенията на вълка воин, Тави се гмурна под свистящия над главата му меч и удари с всички сили по здравия крак на канима. Младежът завърши атаката си с рязък отвесен удар нагоре, целящ да разпори врага му от слабините до гърдите, но канимът го парира и се хвърли напред с оголени зъби.

Вълкът воин се движеше изненадващо бързо за същество с подобни размери, но сега и двата му крака бяха наранени, той с усилие пазеше равновесие и Тави успя да отскочи встрани миг преди челюстите на канима да изщракат. Младежът усети парене около лявото си око, падна на пода, претърколи се към тялото на Килиан и отново скочи на крака. Още с изправянето мечът му бе вдигнат в позиция за защита и това му позволи да отбие удара на канима, насочен към главата му.