Фурията на Академа

– Да, дълг. Както и твоите задължения пред Първия лорд. Ставай, акад... – Майлс замълча и леко наведе глава, изглеждайки Тави от глава до пети. – Ставай, човеко.

Тави нахлузи ботушите си и се изправи с лека усмивка.

– Сър Майлс, знаете ли дали са намерили леля ми? – попита той.

Майлс тръгна напред със сдържано изражение на лицето, като накуцваше по-силно от обичайното.

– Казаха ми, че е добре и в безопасност. Не е в двореца. Повече нищо не знам.

Тави се намръщи.

– Какво? Нищо ли?

Майлс сви рамене.

– А Макс? Кайтай?

– Сигурен съм, че Гай ще отговори на всичките ти въпроси, Тави. – Майлс му се усмихна леко. – Съжалявам, че трябва да говоря така с теб. Заповеди.

Тави кимна и се намръщи още повече. Той вървеше заедно с Майлс към личните покои на Първия лорд и пътьом забеляза, че гвардейците са няколко пъти повече от обичайното. Стигнаха до всекидневната на Гай, където той посрещаше гостите си, и стражът ги пусна вътре. После се скри зад завесите в дъното на стаята и заговори тихо на някого, който беше там.

Гвардеецът отново се появи и излезе от стаята. Тави огледа обза­веждането, което му се стори твърде спартанско за Първи лорд. Всичките мебели бяха изработени от скъпата тъмна дървесина от горите край Форция на западното крайбрежие. На едната стена висяха картини, сред които имаше и недовършена. Тави ги погледна и се намръщи. Прости идилични пейзажи. Семейство на пикник в полето в слънчев ден. Лодка с вдигнати платна посреща океанските вълни, а в далечината зад нея се забелязват очертанията на град. Последната, недовършената картина, беше портрет на млад мъж. Лицето му беше завършено, но художникът бе успял да нарисува само една трета от тялото. Цветовете на портрета изпъкваха над платното.

Тави се вгледа отблизо. Младият мъж на портрета му изглеж­даше познат. Гай може би? Като се добавят още няколко десетки години, той успешно можеше да се превърне в Първия лорд.

– Септимус – промърмори Гай с плътен глас някъде зад Тави.

Младежът се обърна и видя, че Първият лорд излиза иззад завесата. Той беше облечен в широка бяла риза и черни тесни панталони. Цветът на лицето му отново бе нормален, а сиво-сините му очи бяха ясни и искрящи.

Единствено косата му бе напълно побеляла.

Тави се поклони.

– Извинете, Ваше Величество?

– Портретът – каза Гай. – Това е синът ми.

– Разбирам – отвърна предпазливо Тави. Той нямаше представа какво точно трябва да се каже в такава ситуация. – Той... не е завършен.

Гай поклати глава.

– Не е. Виждаш ли белега на врата му? Черното петно на бялата кожа?

– Да. Помислих си, че може би е бенка.

– Показва къде се е намирала четката на майка му, когато научихме за смъртта му – каза Гай. Той посочи с жест стаята. – Тя е нарисувала всичко това. Но когато научи за Септимус, тя захвърли четките. Повече не нарисува нищо. – Той огледа замислено картините. – Скоро след това се разболя. Накара ме да ги закача на стената в стаята ѝ, за да може да ги гледа. В последната си нощ ме накара да обещая, че никога няма да ги изхвърля.

– Съжалявам за загубата ви, Ваше Величество.

– Мнозина съжаляват. По различни причини. – Гай погледна през рамо. – Майлс?

Капитанът му се поклони и тръгна към вратата.

– Разбира се. Да изпратя ли някой да ви донесе храна?

Тави бе готов да кимне с ентусиазъм, но първо погледна към Гай. Първият лорд се разсмя и каза:

– Някога виждал ли си млад човек, който да не е гладен? Аз също трябва да се храня повече. И ако обичаш, изпрати ми онези, за които споменах.

Майлс кимна с усмивка и тихо излезе от стаята.

– Не мисля, че през последните две години съм виждал сър Майлс да се усмихва толкова често, колкото днес – отбеляза Тави.

Първият лорд кимна.

– Странно, нали? – Той се настани в едно от двете кресла и предложи с жест другото на Тави. – Искаш да ти разкажа за леля ти – каза Гай.

Тави се усмихна леко.

– Толкова ли съм предсказуем, Ваше Величество?

– Семейството ти е много важно за теб – отвърна Гай със сериозен тон. – Тя е добре и прекара цялата нощ край леглото ти. Изпратих да ѝ съобщят, че си се събудил. Предполагам, че скоро ще дойде в Цитаделата, за да те види.

– В Цитаделата? – попита Тави. – Ваше Величество, аз си мис­лех, че тя ще отседне в стаите за гости.

Гай кимна.

– Тя прие поканата на лорд и лейди Акватайн да отседне в имението им, докато трае фестивалът.

Тави погледна стреснато Първия лорд.

– Тя какво? – Той поклати глава. – Заговорът на Акватайн едва не унищожи всички холтове в долината Калдерон. Тя го презира.

– Напълно я разбирам – отвърна Гай.

– Тогава защо, в името на всички фурии?

Гай леко помръдна с рамо.

– Тя не сподели с мен причините си да постъпи така, затова мога само да предполагам. Поканих я да остане тук с теб, но тя учтиво отклони предложението ми.

Тави прехапа долната си устна.

– Врани. Тук се крие нещо повече, нали? – Стомахът му изведнъж се сви. – Това означава, че тя се е съюзила с тях.

– Да – отвърна Гай със спокоен тон.

– Но тя... Ваше Величество, възможно ли е да е била принудена по някакъв начин? С помощта на призоваване например?

Гай поклати глава.