Фурията на Академа

– А сега по въпроса за леля ти – каза Гай. – Трябва да знаеш две неща. Първо, тези същества са нападнали долината Калдерон. Чичо ти и графиня Амара са повели силите си срещу тях, а леля ти пристигнала тук, за да ме моли за подкрепления.

– Нападение? – възкликна Тави. – Но... какво е станало? Чичо добре ли е?

– Преди около дванайсет часа изпратих две кохорти рицари Аери и Игнуси на помощ. Информирах лорд Рива за проблема и настоятелно препоръчах да проведе разследване, но засега не сме получили никаква информация за това, какво са открили.

– Велики фурии – промърмори Тави, поклащайки глава. – И кога ще научите нещо?

– Сигурно утре сутринта – каза Гай. – Със сигурност преди залез-слънце. Но предполагам, че те вече са получили помощ.

Тави се намръщи.

– Но откъде?

– От Акватайн – отвърна Гай. – Те контролират значителен брой рицари Аери и наемници със силата на рицари. Според мен това е едно от нещата, които е поискала леля ти в замяна на политическата си подкрепа.

– Едното?

– Да – отвърна Гай. – Когато вордите и взетите каними се опитали да щурмуват стълбището, времето се превърнало в критически фактор. Накрая кралските гвардейци щяха да победят, но в бъркотията едва ли са щели да успеят навреме. Докато не се появила Инвидия Акватайн, която поела командването на контраатаката, унищожила повечето от нападащите ворди и пробила ариергарда на канимите, за да могат гвардейците да се спуснат по стълбите.

Тави примигна.

– Тя ви се е притекла на помощ?

Крайчетата на устните на Гай потрепнаха.

– Предполагам, че ми е помогнала, за да попречи на Калар да опита да завземе властта, преди тя и съпругът ѝ да са готови. Съществува и минималната вероятност да е загрижена, че войната за престола ще направи държавата уязвима за враговете ни. – Той се усмихна. – А може би просто е защитавала теб, като част от сделката си с леля ти. И в двата случая нейната тактика ѝ донесе успех. Прок­лети врани, ще бъда принуден да ѝ връча медал за това пред очите на всички в двореца – Първият лорд спасен от жена! Дианическата лига сигурно ще изпадне в колективен екстаз от удоволствие.

– И тя ще използва леля Исана, за да привлече Лигата към себе си. – Тави поклати глава. – Просто не мога да повярвам. Леля Исана...

– Не е трудно да я разберем, момче. Тя е дошла да потърси помощта и закрилата ми. Аз не ѝ ги дадох.

– Но вие бяхте в безсъзнание – отвърна Тави.

– И какво значение има това? – попита Гай. – Домът ѝ е бил в опасност. Семейството ѝ е било в опасност. Тя не е успяла да получи помощ от мен, затова се е обърнала към онези, които са били готови да ѝ я предложат. – Той погледна надолу към чашата си и се намръщи. – И са ѝ я осигурили.

– Ваше Величество, знаете ли кой уби вордската царица? – попита Тави. – След първата атака повече не я видях.

Гай поклати мрачно глава.

– Не. Доколкото знаем, тварта е избягала – както и канимът съветник. Майлс вече е изпратил Кралския легион да претърси подземията, което според мен ще нанесе огромни щети на контрабандата, но се съмнявам, че ще постигне нещо повече. Всички кораби, които са напуснали пристанището през последните два дни, бяха открити и претърсени, ала напразно.

– Мисля, че Сарл използва куриерските кораби и е в съюз с вордите.

Гай вдигна глава.

– Така ли?

– Да, Ваше Величество – отвърна Тави. – Канимските стражи се сменят всеки месец. И винаги идват поне двама и си тръгват поне двама – и всички носят наметала и качулки. Мисля, че всеки път Сарл и вордите са намирали двама едри и високи мъже, обличали са ги с канимски брони и наметала, вдигали са качулките и са ги пращали на кораба, а двамата каними, които е трябвало да отплават, са били вземани и прибирани във вордското гнездо в подземията. Така са успели да съберат толкова много каними.

Гай кимна.

– Да, звучи правдоподобно. Тази информация за съперничеството между отделните фракции на канимите е доста окуражаваща. Хубаво е да знаем, че враговете ни са разделени.

– Ваше Величество, а посланик Варг? – попита Тави.

– Снощи се върна в двореца и предаде меча си, поемайки пълната отговорност за действията на своя съветник. Сега се намира под домашен арест.

– Но той ни помогна, Ваше Величество, а можеше да не го нап­рави. Задължени сме му.

Гай кимна.

– Знам. Но освен това той е боен водач на един народ, чиито воини току-що открито се опитаха да убият Първия лорд на Алера. Мисля, че засега мога да се погрижа животът му да бъде запазен. Ала не мога да обещая нищо повече.

Тави се намръщи, но кимна.

– Разбирам.

– И още нещо – каза Гай. Той взе един плик и го подаде на Тави. – Предполагам, че отдавна си надраснал поста си на мой паж, Тави, но това е последното писмо, което трябва да доставиш на новия посланик в северния коридор.

– Разбира се, Ваше Величество.

– Благодаря ти – рече Гай. – Тази вечер давам вечеря на леля ти и няколко приятели. Ще присъства и новият посланик. Бих искал да те видя там.

– Разбира се, Ваше Величество.

Гай кимна и го освободи с махване на ръката.

Тави тръгна към вратата, но щом стигна до нея, се спря и се обърна.

– Ваше Величество, може ли да попитам за Фейд?