Фурията на Академа

– Със сигурност – отвърна Макс. – Часовете бяха следобед. Не възразявам срещу образованието, стига да не ми пречи на съня.

– Слуша ли изобщо? – попита Тави.

– Ами... – отвърна Макс. – Не забравяй, че на редицата пред нас седеше Мара Рива. Помниш я, нали? Онази с червената коса и големите... – Той се закашля. – Очи. По време на повечето занятия всъщност се опитвахме да разберем кой е по-добър в призоваването на земни фурии.

„Което обяснява защо Макс се появяваше на занятия всеки път, а след тях изчезваше неясно къде“, помисли си мрачно Тави.

– Колко е повечето?

– Ами всичките – рече Макс. – С изключение на онзи ден, когато бях махмурлия.

– Какво? Как успя да си напишеш курсовата работа?

– Ами... Помниш ли Игения? Онази русокоска от Плацида? Тя се оказа толкова благородна, че...

– О, млъквай, Макс – изръмжа Тави. – Това беше тримесечен курс. Как, враните да те изкълват, очакваш от мен да те науча на всичко за петнайсет минути?

– С добро настроение и без мрънканици – отвърна Макс и се ухили. – Като един истински находчив жител на държавата и слуга на Короната.

Тави въздъхна, огледа се, за да провери дали някой не ги наб­людава, после се шмугна в отключената барака за инструменти и през тайния капак на пода се спусна по стълбището, което водеше до подземията. Макс запали една фуриена лампа и я подаде на Тави, а после взе друга за себе си.

– Готов ли си да ме слушаш? – попита Тави.

– Да, да, разбира се.

– Антропоморфната теорема – каза Тави. – Така. Нали знаеш, че фуриите са същества, които обитават стихиите.

– Да, Тави – отвърна сухо Макс. – Благодарение на обширното ми образование това ми е известно.

Тави не обърна внимание на забележката му.

– Още от зората на алеранската история между призователите на фурии се води спор за природата на тези същества. Точно това се опитват да обяснят различните теории. Има няколко най-различни идеи относно това, до каква степен фуриите действително притежават свойствата, които ние използваме, и до каква степен ние ги принуждаваме да бъдат това, което са.

– А? – зяпна Макс.

Тави сви рамене.

– Ние командваме фуриите чрез мислите си. – Той продължи да обяснява, използвайки множествено число. Ние. Макар че всъщност бе единственият жив алеранец, който можеше да каже вие. – Това твърди теорията за свързаните антропоморфности. Възможно е част от мислите ни да формулират образа на фурията, когато тя се появява пред нас. Възможно е вятърната фурия въобще да няма форма. Но когато призователят се срещне с нея и я използва, може би някъде в дълбината на съзнанието си той си представя, че тя трябва да прилича на кон, орел или нещо друго. Затова, когато фурията приеме видим образ, тя изглежда точно така.

– Аха, аха, разбрах – каза Макс. – Придаваме им формите, без да осъзнаваме, така ли?

– Така – отвърна Тави. – Това е най-разпространеното мнение в градовете и сред повечето граждани. Но някои учени поддържат теорията за естествената антропоморфност. Те твърдят, че тъй като всяка фурия е свързана с определена част от своята стихия – гора, поток, планина и така нататък, – то тя притежава свои уникални особености, способности и индивидуалност.

– И затова повечето хора от провинцията измислят имена на фуриите си? – предположи Макс.

– Правилно. И затова хората, които живеят в градовете, им се подиграват, защото смятат това за езически суеверия. Но всички в долината Калдерон кръщават фуриите си. Всички те изглеждат различно. И всяка има своите способности. Освен това са много по-силни от повечето градски фурии. Оказва се, че алераните, които живеят в най-примитивните райони, командват много по-могъщи фурии от хората в останалите райони на страната.

– В такъв случай как изобщо могат да смятат теорията на свързаната антропоморфност за правилна?

Тави сви рамене.

– Те твърдят, че тъй като призователят си представя определено същество с форма, индивидуалност и ред способности, дори да не го признава пред себе си, той е способен да постигне много повече, защото твърде малко зависи изцяло от собствените му мисли.

– Значи, се оказва, че призователят с кръстена фурия може да постигне повече, защото е твърде глупав, за да осъзнае, че не може? – попита Макс.

– Така смятат онези, които подкрепят теорията за антропоморфната свързаност.

– Това е глупаво – каза Макс.

– Може би – рече Тави. – Но те също може да се окажат прави.

– Добре. В такъв случай как теоретиците на естествената антропоморфност обясняват факта, че много хора имат фурии без определена индивидуалност?

Тави кимна, признавайки правилността на въпроса. Макс можеше и да няма и капчица дисциплинираност, но с ума му всичко си беше наред.