Фурията на Академа

– Теоретиците на естествената антропоморфност твърдят, че сред фуриите от цивилизованите земи се забелязва тенденция към отслабване. Те губят индивидуалността си от поколение на поколение и заради това, че все по-големи площи от дивата природа се заселват и се подчиняват на хората. Продължават да присъстват, но вместо да ги има в естествената им форма, фуриите се разпадат на безброй малки частички, които призователят събира, когато трябва да направи нещо. Те не са толкова силни, но пък са по-надеждни, защото им липсват капризите и слабостите.

Макс изсумтя.

– Възможно е в това да има смисъл – каза той. – Моят старец ми каза няколко неща, когато кръстих една от фуриите ми. – В гласа на Макс се появиха едва доловими горчивина и твърди интонации. – Настояваше, че това са детински глупости. Че трябва да ме откаже от този навик, преди да ме е съсипал. Не беше лесно да правя каквото ми казва, но той не приемаше чуждо мнение.

Тави забеляза болката в очите на приятеля си и си спомни белезите по гърба му. Може би Макс имаше причини да не слуша обясненията на преподавателя точно по този предмет, които нямаха нищо общо с лекомисленото му поведение. Докато слушаше основната теория и история на призователството, Тави се беше почувствал напълно изолиран. Но може би Макс също бе връхлетян от тежки спомени и мисли.

– И така – въздъхна Макс. – Коя всъщност е правилната?

– Нямам представа – каза Тави. – Никой не знае със сигурност.

– Да бе, да – рече нетърпеливо Макс. – Но коя от двете е правилна според Гай? На срещата с говорителите сигурно ще възникнат спорове.

– Правят го всяка година – каза Тави. – Миналата година присъствах. Гай не взема страна. Те се опитват да го убедят, използвайки всички знания, които си мислят, че имат. А той винаги слуша и кима, и се старае да не обиди никого, и никого не подкрепя. Оставам с впечатлението, че Съветът на говорителите всъщност просто си търси повод да пийне от хубавото вино на Първия лорд и всеки се опитва да изкара противника си глупак в очите му.

Макс се намръщи.

– Проклети врани. Радвам се, че не съм Първи лорд. При такъв живот за ден и половина ще откача. – Той поклати глава. – Какво да направя, ако някой се опита да ме накара да дам отговор?

– Измъкни се – предложи Тави и изведнъж усети какво удоволствие му доставя неопределеният отговор.

– А ако започнат да обсъждат някоя теория, за която нямам ни най-малка представа?

– Прави онова, което правиш обикновено, когато на занятията маестрото ти задава въпрос, на който не знаеш отговора.

– Да се оригна?

– Не. Не, Макс. Отвлечи вниманието им към нещо друго. Протакай. Само не се опитвай да използваш каквито и да е телесни функции.

Макс въздъхна.

– Дипломацията се оказва доста по-сложна, отколкото предполагах.

– Това е просто вечерен прием – каза Тави. – Ще се справиш.

– Винаги се справям – каза Макс, но в гласа му не се долавяше обичайната му арогантност.

– Как е той? – попита Тави.

– Не е помръдвал – отвърна Макс. – Не се е будил. Но Килиан казва, че сърцето му бие по-силно.

– Това е добре – каза Тави. Той прехапа долната си устна. – Какво ще правим, ако не...

– Ако не се събуди? – изрече мрачно Макс.

– Да.

Макс бавно си пое дъх.

– Легионите ще започнат битка за Короната. Много хора ще загинат.

Тави поклати глава.

– Но нали има закон и прецедент за смърт на лорд без наследник? Съветът на лордовете и Сенатът избират кандидати и определят кой от тях е най-подходящият да седне на трона. Не е ли така?

– Официално, да. Но каквото и да решат, няма да е в сила дълго. Върховните лордове, които искат трона, известно време може да се държат прилично, но рано или късно, някой от тях ще изгуби политическата игра и ще пренесе всичко на бойното поле.

– Гражданска война.

– Да – отвърна Макс и се намръщи. – А докато ние чакаме да свърши, южните градове с радост ще ни отнемат нашите при Стената. А без подкрепата им... – Макс поклати глава. – Аз отслужих два срока на Стената. Ние я охраняваме от ледените хора, но не сме толкова недосегаеми, както, изглежда, смятат всички останали хора. Бил съм свидетел на поне два почти успешни опита за пробив. Без подкрепата на Короната Стената ще падне до три, най-много четири години.

Двамата продължиха да вървят мълчаливо през проходите. Тави постоянно забравяше, че знанията на Макс за военната мощ на Върховните лордове и техните легиони могат да се мерят със собствените му знания за алеранското общество, политика и история или с познанията на Гаел в търговията и движението на парите, или на Ерен по математика и статистика. Всеки от тях беше силен по нещо в зависимост от интересите си. Това бе една от причините да бъдат избрани да се обучават за Курсори.

– Макс – каза тихо Тави, – можеш да се справиш. Аз ще бъда там. Ще ти помогна, ако закъсаш.

Приятелят му си пое дълбоко дъх и го погледна. Устните му се разтегнаха в намек за усмивка.

– Твърде много неща зависят от този театър, Тави. Ако сбъркам нещо, може да умрат много хора. – Той въздъхна. – Струва ми се, че вече съжалявам, че не съм внимавал в час.

Тави повдигна вежди.