Фурията на Академа

Някъде под нея се разнесе писък, последван от детски плач, и Амара веднага наведе глава, съзирайки трима ворди, които се придвижваха в перфектен синхрон към лечителите и оцелелите от холта. Наблизо нямаше никой, който да им помогне.

Амара закрещя от ярост и ужас, измъкна меча си и се спусна надолу с такава скорост, че с лекота би могла да изпревари гладен сокол. В последния миг премина към вертикален полет и профуча бързо пред ворда водач. В движение замахна с меча си към него и макар да не бе особено силна, скоростта ѝ на летене бе достатъчна, за да придаде на удара ѝ силата на нападащ бик. Сътресението от сблъсъка премина през цялата ѝ ръка до рамото и пръстите ѝ изтръпнаха.

Амара веднага се насочи към застрашените лечители и деца, готова да ги защити. Вордът водач изгуби равновесие от удара ѝ, който бе отсякъл половината от едната му щипка – от чукана течеше гадната кафеникавозелена слуз.

Вордът разтърси яростно глава, окопити се и се извъртя, за да нападне Амара, докато другарите му се спуснаха към лечителите. Съществото скочи с намерението да се стовари върху жената, но курсорът вече познаваше тази тактика. Докато вордът беше във въздуха, тя замахна с ръка и призова Сирус. Внезапен буреносен вятър пресрещна ворда и го блъсна със страшна сила в защитната стена на холта. Амара изръмжа, махна отново с ръка и вихрите стовариха чудовището върху облицования с каменни плочи двор. При удара се разнесе хрущене и пукане. Вордът се извъртя и успя да се изправи на четирите си крака, но изпод хитиновите му плочи капеше лъщящата зелена течност. След няколко секунди той се отпусна на земята като увиснало при безветрие корабно платно.

Нов писък зад гърба ѝ накара Амара да се обърне и тя видя как друг ворд хваща Харгър за крака със своите челюсти щипци и чупи костта му с едно тръсване на безформената си глава. Амара чу ясно противното изпращяване.

Вторият ворд защипа през кръста друг лечител и го разтърси толкова силно, че вратът на мъжа се прекърши. После го захвърли настрани и се втурна към децата и Хеди.

Амара бе готова да завие от отчаяние, но когато погледна към ворда, когото беше убила, както и към другия, който бе умрял край хамбара, тя изведнъж осъзна нещо.

Ако беше права, значи, бе открила слабо място, което би могла да атакува.

Тя отново призова Сирус и се понесе над двора, приближавайки се към втория ворд, като внимателно търсеше целта си. Намери я и докато профучаваше покрай тварта, тя замахна с късия си меч и нанесе удар върху приличната на луковица подутина в основата на заоблената черупка.

Мечът проби кожата на ворда и зелената слуз плисна на всички страни, обливайки плочките на двора. Вордът издаде същия странен щракащ звук, който бе чула и преди, и започна да се върти объркано на всички страни, позволявайки на децата да побягнат панически по-надалече от него. Амара направи салто във въздуха, смени посоката си на движение и прелетя покрай другия ворд, който бе пуснал глезена на Харгър и се опитваше да го хване през кръста.

Когато минаваше покрай него, Амара отново замахна и ударът ѝ бе безпогрешен. Рукна блестяща зелена слуз. Харгър се изтърколи под щипките му, размахващи се като бесни. Лицето му бе пребледняло от болка. Олюлявайки се като пиян, вордът се опита да се хвърли върху Амара, но тя излетя във въздуха, преди той да успее да я достигне. Тварта направи със залитане няколко крачки напред, сякаш не виждаше, че мишената ѝ вече не е там, и се строполи върху каменните плочи.

Амара се спусна при децата. Хеди и останалият невредим лечител се опитваха да ги съберат и да ги отведат надалече. Амара се затича към Харгър.

– Не! – изръмжа ѝ мъжът. От глезена му течеше кръв. – Милейди, погрижете се за децата. Мен ме оставете.

– Изправи се, лечителю! – сопна му се Амара и се наведе. Хвана едната му ръка, наведе се и я преметна през рамото си, за да му помогне да стане. – Отивайте към центурията на Джиралди! – извика тя на другите двама възрастни.

В този миг върху нея падна сянка.

Амара погледна нагоре и видя, че над тях се спускат още ворди. Твърдите им криле издаваха сърдити, скърцащи звуци. Поне една дузина същества летяха право към нея, толкова бързо, че нямаше да има време да им избяга, дори да беше сама. Тя гледаше нападащите я ворди в един безкраен миг, изпълнен със страх и с осъзнаването ѝ, че е на път да умре.

Изведнъж се чу силен взрив и във въздуха, право насред спускащата се група ворди, избухнаха пламъци. Тварите се завъртяха и започнаха да падат, а силните щракащи звуци, които издаваха, заглушиха дори скърцането на крилете им. Две от тях пламнаха веднага и полетяха към земята в смъртоносна спирала, оставяйки зад себе си черна димна следа и облаци от изпепелена плът.

Нови смъртоносни взривове избиха повечето ворди, но едно от създанията успя да се приземи върху плочките на няколко крачки от Амара и ранения лечител. То се извърна, за да скочи върху нея, но когато тя се приготви да се хвърли встрани, изведнъж бе повлечена надолу от тежестта на Харгър.