Фурията на Академа

Легионерът замахна с меча си към някакъв лъскав, черен, като че ли твърд крайник, какъвто Амара не беше виждала досега, ако не се броят щипките на омарите. Мечът се заби в крайника на ворда, но не можа да проникне надълбоко. Легионерът нанасяше нови и нови удари, но успя само леко да увреди щипката, без да я осакати напълно.

Мъжете изтеглиха ранения си другар по-далеч от хамбара. Амара забеляза, че ботушът му е изкривен под грозен ъгъл.

На вратата се появи воинът ворд.

Амара зяпна стреснато съществото и вътрешностите ѝ се смразиха. Воинът ворд беше с големината на пони и сигурно тежеше четири- или петстотин фунта. Беше покрит с гладки лъскави плочи, които приличаха на някакъв вид тъмна кожа. От изгърбеното му туловище, наподобяващо тяло на бълха, излизаха четири крайника. Главата стърчеше върху къс врат, състоящ се от няколко сегмента. Тя бе покрита с хитинови плочи, а хлътналите му мънички очички горяха със злобен пламък. От хитиновото лице стърчаха масивни, бръмбароподобни челюсти и всяка една от тях завършваше с щракащи щипци, които всъщност бяха осакатили легионера.

Вордът изскочи на двора и се впусна след плячката си. Движенията му бяха чужди, уродливи и бързи. Двама от легионерите се обърнаха с лице към него, стиснали мечовете си в ръце, а трети издърпа ранения мъж настрани. Вордът неочаквано подскочи, метна се напред и се стовари върху един от легионерите. Мъжът отскочи, но недостатъчно бързо, и съществото успя да го събори на земята. То веднага се озова върху него и го хвана през кръста с щипките си. Те се забиха в плътта му и легионерът изпищя от болка.

Другарят му нападна с крясъци ворда в гръб и започна да нанася яростни удари с късия си остър гладиус

. Един от ударите попадна върху някаква кръгла изпъкналост на гърба на съществото и оттам пръсна фонтан от прозрачна лепкава течност със зеленикав оттенък.

Вордът издаде поредица щракащи звуци, пусна първия легионер, обърна се към новия си нападател и отново се озова във въздуха. Мъжът отскочи встрани и когато вордът се приземи, той удари с всичка сила дебелия му врат. Ударът се оказа точен, макар на твърдата кожа да се появи само малка рана. Но това беше достатъчно, за да причини болка на съществото.

От раната плисна още течност с противен зеленикавокафяв цвят и откъм чудовището долетяха нови силни щракания. То залитна на една страна, неспособно да се задържи на четирите си крака. Легионерът веднага сграбчи ранения си другар и го издърпа надалече от олюляващия се ворд. Бързаше с всичка сила.

Но не достатъчно.

От хамбара наизскачаха още половин дузина същества, наподобяващи разярени стършели, и силното щракане на ранения ворд се вля в ужасяващия им нечовешки хор. Вибриращият тътен се усили, изпъкналите гърбици на чудовищата внезапно се разцепиха на две и се разделиха на широки черни криле. Те се издигнаха във въздуха и се втурнаха да преследват бягащите легионери.

Пред очите на Амара вордите ги разкъсаха на парчета.

Всичко се случи много бързо – за части от секундата – и никой не можа да направи нищо, за да спаси обречените легионери. От сградите в холта наизлязоха още ворди, а Амара видя как три от тварите изскочиха от кладенеца. Тя чу гласа на Джиралди, който се извиси над грохота от злобни щракания. Изведнъж във въздуха избухна огън – един от рицарите Игнуси беше пуснал огнени фурии срещу атакуващите ворди.

Съвсем наблизо до Амара се разнесе друг писък, тя се обърна рязко и видя как един от рицарите Аери се бори срещу двама от крилатите воини ворди. Мъжът махна с ръка във въздуха и запрати буреносен вятър срещу едната твар, която се запремята във въздуха и се понесе към земята. Но другият ворд успя в последния момент да разпери криле и да нанесе удар в корема на рицаря, след което го обгърна с крайниците си и започна да го разкъсва на парчета с челюс­тите си. Рицарят се разкрещя и двамата бързо полетяха към земята.

Амара видя как ветераните от центурията на Джиралди побързаха да се съберат заедно и да застанат с гърбове към каменната стена на холта, използвайки най-близката сграда за защита на фланга им. Осем или девет ворди се хвърлиха напред, но се сблъскаха със солидната стена от тежки легионерски щитове и остри мечове на първата редица бойци, а останалите, които бяха заели позиции зад тях, хвърлиха едновременно копията си, присъединявайки се към смъртоносния концерт на първата редица. Подкрепяйки се един друг, ветераните на Джиралди успяха да спрат атаката на вордите. Проблясваше стомана, а мъжете крещяха силно, опитвайки се да отблъснат врага. Каменните плочи на двора се окъпаха в кръв и противна вордска течност.

Другата центурия беше изпаднала в затруднение. Само половината бойци бяха успели да се изтеглят и прегрупират, а половин дузина легионери и няколко въоръжени мъже се бяха пръснали по стените и из двора. Вордите бяха оставили десетина разкъсани трупа, чиято кръв заливаше каменните плочи. Амара знаеше, че оставени сами и хванати в капан, изолираните групички алерани щяха да загинат за няколко минути.