Фурията на Академа

Бяха успели да убият по-малко от трийсет ворди. Повечето от тях бяха свалени от въздуха от рицарите Игнуси, макар че хората на Джиралди бяха добавили към сметката още двама, а четирима лежаха мъртви в другия край на двора, разкъсани от яките нокти на Дороговия гаргант Уокър.

Тя преброи двайсет и шест мъртви ворди. А поне два пъти повече бяха излетели в небето при отстъплението им. Отвъд защитната стена на холта сигурно имаше още мъртви твари, но едва ли бяха много.

Амара бе виждала кръв и смърт и преди. Но случилото се тук беше толкова страшно, толкова внезапно и смъртоносно, че тя имаше усещането, че видяното е влязло в съзнанието ѝ, преди да успее да го защити от ужасните картини. Вътрешностите ѝ се обърнаха от отвращение и тя едва успя да сдържи гаденето си. Не ѝ достигна воля да задържи сълзите, които замъглиха погледа ѝ и милостиво скриха ужасяващата сцена зад влажна завеса.

Ръката на Бърнард стисна рамото ѝ.

– Амара, трябва да полегнеш. Ще ти пратя лечител.

– Не – отвърна тихо тя. – Имаме ранени. Първо трябва да се погрижим за тях.

– Разбира се – промърмори Бърнард. – Фредерик – каза той, – заеми се с походните легла. Донесете ги и ги разположете в помещението. Ще настаним ранените тук.

– Да, сър – чу се гласът на Фредерик някъде зад гърба им.

Преди да се усети, Амара вече лежеше на едно походно легло, а Бърнард я завиваше с одеяло. Тя беше твърде уморена, за да възрази.

– Бърнард – каза тя.

– Да?

– Погрижи се за ранените. Дай храна на хората. Сред това трябва да се съберем и да обсъдим следващата ни стъпка.

– Следващата ни стъпка? – избоботи той.

– Да – отвърна тя. – Вордите ни нанесоха сериозни щети. Още едно нападение ще ни довърши. Трябва да помислим за отстъпление, докато не дойде помощта.

Бърнард помълча известно време. След това каза:

– Вордите избиха гаргантите и конете, графиньо. Всъщност подозирам, че целта на тази атака беше да убият конете и лечителите и да осакатят колкото се може повече легионери.

– И защо им е да правят това? – попита Амара.

– За да ни оставят с много ранени.

– И да се озовем в капан – досети се Амара.

Бърнард кимна.

– Бихме могли да избягаме. Но тогава ще трябва да оставим ранените тук.

– Никога – отсече Амара.

Бърнард кимна.

– Така че си почини добре, графиньо. Никъде няма да ходим.

Глава 21

– Чувствам се глупаво – каза Исана. Тя се оглеждаше в голямото огледало и се мръщеше на роклята, който ѝ беше намерила Сирай. – Изглеждам глупаво!

Роклята беше от тъмносиня коприна, но кройката беше по модата на северните райони, а украсеният с мъниста корсаж пристягаше толкова плътно гърдите ѝ, че дори слабата ѝ фигура придобиваше женствени очертания. Наложи ѝ се да свали верижката с пръстена и сега тя беше във вътрешния джоб на роклята, увита в парче плат.

Сирай беше намерила и обикновени, но красиви сребърни украшения – пръстени, гривна и огърлица с тъмни оникси. Тя огледа Исана оценяващо, после разплете косата ѝ и тъмните, тук-там посребрени къдрици се спуснаха чак до кръста ѝ. После Сирай настоя Исана да сложи грим на лицето си, макар и съвсем малко. Когато Исана се огледа, тя едва позна жената, която видя в огледалото. Изглеждаше... някак нереална, сякаш някой друг се е предрешил като нея.

– Прекрасна си – каза Сирай.

– Не съм – отвърна Исана. – Това не е... не съм... аз. Аз не изглеждам така.

– Сега изглеждаш точно така, скъпа. Зашеметяваща си и нас­тоявам да си го признаеш. – Сирай, облечена в тъмнокехлибарена копринена рокля, докосна с гребена няколко места в косата на Иса­на, оправяйки къдриците ѝ. Очите ѝ искряха закачливо. – Казаха ми, че лорд Родос обожава жените с фигури на девойки и с тъмни коси. Жена му ще получи припадък, когато го види как те зяпа.

Исана поклати глава.

– Не искам никой да ме зяпа. Особено на прием, организиран от човек, който е наел някого да ме убие.

– Няма никакви доказателства, че Калар стои зад покушението срещу теб, скъпа. – Куртизанката се извърна от Исана, за да изучи собственото си отражение в огледалото, намери го за безупречно и се усмихна доволно. – Ние сме зашеметяващи – така и трябва да бъде, ако искаме да направим добро впечатление и да постигнем целите си. Може да ти изглежда повърхностно и глупаво, но е самата истина.

Исана поклати глава.

– Всичко е толкова идиотско. Животът на толкова много хора е в опасност, а единствената ни надежда да накараме някого да направи нещо е да се издокараме според модата, за да са благосклонни към нас на един градински прием. Сега не е подходящият момент за такива безсмислици.

– Живеем в общество, изградено след хиляди години тежък труд, усилия и войни. Няма как да не сме жертви на неговата история и на обичаите му.

Сирай за миг наведе глава настрани, разглеждайки замислено отражението си, после измъкна ловко няколко кичура от шнолите, които държаха косата ѝ, и те паднаха покрай лицето ѝ. Куртизанката се усмихна и стисна ръката на Исана с топлите си пръсти.

– Признай си. Роклята ти стои великолепно.

Исана почувства, че се усмихва, въпреки всичките ѝ грижи, и се завъртя пред огледалото.