Фурията на Академа

В следващия миг се разнесе плътното свистене от тетивата на тежък лък на горски призовател и една стрела се заби в хлътналото ляво око на ворда, толкова дълбоко, че навън останаха да стърчат само кафявозеленикавите ѝ пера. Вордът започна да издава щракащи звуци, потрепери и в следващия миг в другото му око се заби втора стрела.

Капитан Янус се хвърли към ослепелия ворд, вдигнал над главата си тежкия си двуръчен меч, който размахваше с лекота само с една ръка. Той нададе боен вик, замахна със свръхчовешка сила и нанесе силен удар по бронирания врат на тварта, отделяйки главата ѝ от тялото. От чуканчето изригна смрадлива течност.

– Насам! – извика Бърнард и Амара го видя да тича към нея, стиснал лъка си в ръка, а на хълбока му се поклащаше колчанът със стрели.

Той вдигна Харгър, преметна ръката му през рамо и го повлече към вратата на холтърската къща.

Амара се изправи, за да го последва, и когато вдигна глава, забеляза двамата рицари Игнуси под командването на Бърнард да ги чакат до отворената врата. Единият от тях, който наблюдаваше летящите ворди, изведнъж сви юмрук и във въздуха избухна ново огнено кълбо, което превърна чудовището в парчета горяща плът.

Амара провери дали всички деца са налице и догони Бърнард. Отзад Янус изкрещя заповед. Тя погледна през рамо и видя, че капитанът на рицарите тича след тях, стиснал в ръка тежкия си меч, готов да пази гърбовете им. Във въздуха избухнаха още две огнени кълба и Амара влетя в къщата. Миг по-късно малко по-надалече отекнаха нови взривове, добавяйки допълнителен грохот към оглушителния хаос на сражението.

Щом се озоваха на безопасно място, Амара падна на колене, чувствайки, че тялото ѝ е твърде слабо и изморено, за да изпълнява желанията ѝ. Тя постоя няколко секунди, дишайки тежко, и чу как Бърнард се приближава и коленичи до нея. Той докосна гърба ѝ със силната си ръка.

– Амара – избоботи той. – Ранена ли си?

Тя безмълвно поклати глава и успя да прошепне:

– Изморена. Твърде много призоваване днес. – От умора ѝ се гадеше и ѝ се виеше свят, и тя дори не си и помисляше да се изправи. – Какво стана?

– Лоша работа – отвърна Бърнард с мрачен глас. – Хванаха ни неподготвени.

Към тях се приближиха чифт ботуши. Амара вдигна глава и видя надвесения над тях Янус.

– Ваша светлост, моите рицари спасиха всички, които бяха откъснати от центурията на Феликс, но той е изгубил половината си хора. Формацията на Джиралди засега се държи.

– Помощните отряди? – попита Бърнард с напрегнат глас.

Янус поклати глава.

Лицето на графа пребледня.

– Дорога?

– Маратът и гаргантът му се присъединиха към остатъка от центурията на Феликс, заедно с моите бойци. Положението им се закрепи.

Бърнард кимна.

– Рицарите?

– Загинаха десет души – отвърна Янус с равен, безизразен глас. – Всичките рицари Аери паднаха, опитвайки се да забавят втората вълна. Хармон също е мъртъв.

Стомахът на Амара нервно се сви. Една трета от рицарите бяха мъртви, а Хармон бе най-могъщият призовател на вода в гарнизона. Рицарите и легионите разчитаха изцяло на своите водни призователи за лечението на ранените в битка, така че смъртта на Хармон щеше да нанесе съкрушителен удар както върху тактическите възможности на бойците, така и върху техния дух.

– Засега успяваме да ги удържим – продължи Янус. – Ветераните на Джиралди не са изгубили нито един човек, а смрадливият гаргант на марата мачка тези неща като буболечки. Но моите огнени призователи са изморени. Няма да успеят да издържат на това темпо още дълго.

Бърнард кимна отсечено.

– Ще трябва да съсредоточим силите си. Дай знак на Джиралди да се обедини с центурията на Феликс. Докарай ги тук. Няма да намерим по-добро място за защита.

Янус кимна, отдаде чест с удар в гърдите, след което рязко се обърна и се отправи към ревящия хаос на битката.

В този момент Амара чу самотен пронизителен звук, който приличаше на писък на ястреб. Още преди той да утихне, над целия холт се разнесе гръмотевично жужене. Амара вдигна глава, а Бърнард, без да каже нищо, я хвана за ръката и ѝ помогна да се изправи. Двамата отидоха заедно до вратата.

Когато застанаха на прага, жуженето започна да утихва. Амара погледна нагоре и видя десетки ворди, които се издигаха във въздуха и отлитаха към Гарадос.

– Те бягат – рече тя със слаб глас.

Бърнард поклати глава и тихо каза:

– Изтеглят се, за да се прегрупират. Виж двора.

Амара се намръщи и го послуша. Мястото приличаше на сцена от кошмар. Кръвта бе запълнила пукнатините между камъните, обгръщайки ги в ален ореол. Тук-таме бяха останали малки яркочервени локви, които проблясваха на слънцето. Въздухът смърдеше на кръв и вътрешности, долавяше се и острата, парлива воня на изгорели ворди.

Навсякъде се виждаха разкъсаните и осакатени тела на рицари и легионери. Накъдето и да погледнеше, Амара зърваше останките на войници, които сутринта бяха живи. А сега телата представляваха купчини мъртва плът, която можеше да бъде погребана единствено в общ гроб.