Фурията на Академа

– В какъв смисъл?

– Бие на очи отсъствието на твърде много Върховни лордове – отвърна Исана. – Естествено, Антил и Фригия ги няма, те дори не са изпратили представители. Парция и Атика също не са дошли – но те са изпратили главните си сенатори. Това е преднамерено оскърбление – Калар ще побеснее. – Куртизанката продължи да оглежда градината. – Лорд и лейди Рива са тук, както и лейди – но не и лорд Плацида. А ето там, край живата ограда, стоят лорд и лейди Родос. О, и Акватайн са тук!

– Акватайн? – попита безизразно Исана.

Сирай я изгледа строго. Лицето ѝ беше усмихнато, но не и очите.

– Скъпа, трябва да сдържаш чувствата си. Почти всички тук имат поне същите умения като теб в призоваването на вода. И макар да е полезно някои чувства да се споделят с останалите, това не важи за яростта – особено като се има предвид, че почти всички тук са много умели и в призоваването на огъня.

Исана стисна устни и каза:

– Неговите амбиции станаха причина за смъртта на мои приятели и съседи. Ако не бяхме извадили късмет, щеше да загине и семейството ми.

Очите на Сирай се разшириха от страх.

– Скъпа – изрече тя изразително, – недей! Тук има поне дузина призователи на вятър, подслушващи всичко, каквото успеят. Не трябва да говориш такива неща, когато има опасност да те чуят. Последствията може да са много сериозни.

– Но това е самата истина – каза Исана.

– Само че никой не може да го докаже – отговори Сирай и стис­на ръката на Исана. – Ти си тук в качеството си на холтър. Което означава, че си гражданин. Ако наклеветиш Акватайн публично, той ще е принуден да те предизвика на дуел.

Исана примигна слисано.

– На дуел? Мен?

– Ако се биеш с него, той ще те убие. А единственият начин да избегнеш дуела ще бъде да си вземеш думите назад публично – което ще го защити от бъдещи обвинения. – Очите на куртизанката станаха студени и твърди като камък. – Ще се наложи да се овладееш, холтър, или за твое собствено добро ще те зашеметя и ще те върна в имението на Нед.

Исана зяпна изумено дребната жена.

– Ще дойде и времето за разплата с онези, които са се опитвали да подкопават властта на Короната – продължи Сирай с твърд поглед. – Но всичко трябва да се направи по правилния начин, ако искаме да успеем.

Почувствала решителността в гласа на Сирай, Исана се застави да потисне гнева си. През целия си живот тя се беше борила с влиянието на чуждите емоции и това ѝ бе помогнало да се научи да сдържа собствените си чувства.

– Права си. Не знам какво ми стана.

Куртизанката кимна и се усмихна, а погледът ѝ се смекчи.

– Фурии, виж какво направи! Накара ме да те заплаша с физическо насилие, скъпа, нещо, което истинските дами никога не правят. Чувствам се като животно.

– Извинявай – каза Исана.

Сирай я потупа по ръката и каза:

– За щастие, аз съм най-великодушната и толерантна жена в държавата. Ще ти простя. – Тя изсумтя. – Накрая.

– И с кого трябва да поговорим междувременно? – попита Исана.

Сирай замислено прехапа устни и отвърна:

– Нека да започнем с лейди Плацида. Тя е летописец на Дианическата лига, а съпругът ѝ прави всичко възможно да стои надалече от Калар и Акватайн.

– Значи, той поддържа Короната? – попита Исана.

– Не съвсем. Но си плаща данъците и не се оплаква, освен това синовете му са отслужили сроковете си в легионите на Антил при Защитната стена. Той ще се сражава за държавата, но това, което го интересува най-много, е да управлява земите си без външна намеса. Докато това е възможно, не го интересува кой ще е Първи лорд.

– Никога няма да мога да разбера политиката. И за какво му е да ни помага?

– Вероятно самият той няма да го направи – отвърна Сирай. – Но има шанс жена му да го направи. Очаквам Дианическата лига да прояви интерес към установяването на взаимоотношения с теб.

– Искаш да кажеш, че ще се постараят колкото се може по-бързо да направят така, че да им бъда задължена? – попита сухо Исана.

– Май не се ориентираш толкова зле в политиката – отвърна Сирай с искрящ поглед и я поведе, за да се срещнат с лейди Плацида.

Съпругата на лорд Плацида се оказа изключително висока жена с тясно, строго лице и тежки клепачи, подсказващи за висок интелект. Роклята ѝ беше с цветовете на управляващата фамилия в Плацида – наситено изумруденозелено, боя, която се извличаше от растение, виреещо само нависоко в планините около Плацида. Златните ѝ украшения, отрупани с изумруди и аметисти, поразяваха с елегантната си простота. Тя изглеждаше не по-стара от двайсет и пет, макар че в кестенявите ѝ коси, подобно на Исанините, тук-таме имаше сребристосиво. Държеше ги вързани с обикновена мрежичка, легнала в основата на врата ѝ. Ухаеше на розово масло.

– Сирай – каза тя и се усмихна на куртизанката, когато я приб­лижиха. Гласът ѝ беше изненадващо мек и приятен. Тя пристъпи напред с протегнати ръце и Сирай ги пое, усмихвайки се. – От доста отдавна не си ни навестявала.

Сирай наведе глава в знак на почит пред високото положение на лейди Плацида.

– Благодаря, Ваша светлост. Мога ли да попитам как е съпругът ви?

Лейди Плацида леко завъртя очи и промърмори сухо: