Генетичният генерал

„Донал, сине мой. Бяхме много радостни да получим вест от теб и да разберем за успехите ти. През последните пет поколения никой от нашето семейство не е постигал такъв успех за толкова кратко време. Ние всички се гордеем с теб и чакаме нови вести.

Обаче сега ти говоря по един много печален повод. Преди един месец в Блаувейн, столицата на Света Мария, загина чичо ти Кейси.

Уби го член на една от местните терористични организации, която е в опозиция. Чичо ти Ян беше офицер в същото подразделение. Той успя да открие щаба на терористите и собственоръчно уби трима от тях. Но това не ни върна Кейси. Той беше наш общ любимец и много тежко понасяме неговата гибел.

Честно казано, състоянието на Ян ни тревожи повече. Той докара тялото на Кейси у дома — не пожела да го погребе на Света Мария. Вече няколко седмици е тук. Знаеш, че винаги е бил по-мрачният от близнаците. Като че ли Кейси бе взел цялото веселие и жизнерадост, която се полага на двамата. Според майка ти сега, когато загуби своя добър ангел, Ян е преминал на страната на злото, което винаги е имало влияние над него.

Мисля, че ти е известно, че аз винаги съм се противопоставял членове на едно семейство да служат заедно — независимо дали в гарнизон или по време на кампания. Според мен роднинските чувства не трябва да пречат на изпълнението на дълга. Но майка ти счита, че не бива да оставяме Ян в състоянието, в което е. Той е много отчаян, затова трябва да се върне към активна дейност. Помоли ме да ти предам молбата й — да намериш място за Ян в твоя щаб, където ще можеш да го наблюдаваш. Зная, че и за двама ви ще бъде трудно — ще се наложи да ти се подчинява. Но според майка ти така ще бъде по-добре.

Ян няма желание да се върне на служба, но ако аз, като глава на семейството, поговоря с него, сигурно ще склони.

Брат ти Мор служи успешно на Венера, скоро е станал комендант. Майка ти те моли да му се обадиш, защото той самият едва ли ще го направи — срамува се, че като по-голям брат не е постигнал и толкова, колкото ти за по-кратко време.

Изпращаме ти цялата си любов.

Ичан.“

Донал въздъхна. Струваше му се, че всички се стремят към него. Отначало Лий. После Ал Мен, който успя да го склони да го вземе със себе си, когато напускаше Фрийланд. А сега Ян. Какво пък, в края на краищата Ян е добър офицер, макар че явно е потресен от смъртта на брат си. Лесно ще му намери място.

Донал натисна другия бутон и обърна глава към малкия микрофон.