Генетичният генерал

„Ичан Кан Грим, Гримхаус, Южен район, кантон Фоуроли, Дорсай — произнесе той. — Бях радостен да получа посланието ти. Знаеш, че винаги съм обичал Кейси и сигурно ти е ясно какво чувствам в момента. Ян може да дойде. Ще бъда доволен, ако е в щаба ми. Честно казано, дори имам нужда от него. Повечето офицери, които заварих, са толкова наплашени от този Елдър Брайт, че предпочитат да не вършат нищо. Знам, че няма защо да се безпокоя за Ян поне по този повод. Ако се съгласи да вземе под свой контрол програмата за обучение на войските, ще бъда спокоен. След време ще мога да го назнача или в щаба, или в Патрула. Кажи на мама, че ще се обадя на Мор, но посланието ще бъде много кратко, защото съм страшно зает. Тук има доста добри офицери, но са толкова наплашени, че не смеят да мръднат без моя изрична заповед. Поздрави на всички в къщи.

Донал.“

Главата на обединеното правителство на планетите от Сдружението — Хармония и Асоциация — си имаше своя свита от офицери в Правителственият Център на петдесет метра от военния щаб. Това не бе случайно. Елдър Брайт бе войнствен човек и искаше истинните Църкви Господни да имат силна армия. Той пишеше нещо на бюрото, но стана да посрещне Донал при влизането му.

Докато се движеше срещу него, Донал за кой ли път го огледа. Елдър Брайт беше строен, широкоплещест и с бицепси на професионален борец. Носеше само черни дрехи. Имаше погледа на Торквемада — светило на Инквизицията в средновековна Испания.

— Господ да ви даде благословията си — каза Брайт. — Кой е подписал заповедта за закупуване на допълнителни решетки за времеви скок, предназначени за корабите от по-нисък клас?

— Аз — отвърна Донал.

— Харчите пари за нищо. Нашето правителство разполага само с църковния десятък, по-точно с една десета част от десятъците, събирани от всички църкви на бедните ни планети. Как мислите, дали можем да си позволим да харчим тези пари за прищевки и фантазии?

— Сър, войната няма нищо общо с прищевки и фантазии.

— Тогава за какъв дявол са ни тези резервни решетки? — повиши глас Брайт. — Нима решетките ръждясват в космоса? Или ги чупи вятър?

— Искам да променя външният вид на корабите — да ги направя цилиндрични вместо сферични. Ще взема кораби от трите класа. Когато сме в космоса, всички трябва да изглеждат като кораби от първи клас.

— Защо?

— Нападението ни над Зомбри не може да остане в тайна дълго време — започна да обяснява донал. — Мар и Кълтис са разтревожени и следят за всеки обект, който е уязвим от военна гледна точка. Ако разрешите, сър… — той мина покрай Брайт, отиде до бюрото и натисна няколко бутона. На една от стените на кабинета се появи схема на системата Процион. Звездата се намираше в лявата й част. Донал започна да посочва и назовава планети по ред — отдясно наляво: — Коби, Кълтис, Мар, Света Мария. В близко бъдеще, може би в продължение на десет поколения, едва ли ще намерим подобна група от близко разположени и годни за колонизация планети. Близо до тези планети е и ексцентричната орбита на избягалия спътник Зомбри, която минава между Мар и Света Мария.

— Опитвате са да ме учите, така ли? — рязко попита Брайт.

— Да — спокойно отвърна Донал. — Моят опит ме е научил, че хората много често не забелязват неща, които някога са знаели и считат, че ги знаят и сега. Зомбри е необитаема и прекалено малка, за да се опита някой да я колонизира. Но тя съществува. Тя е като троянския кон. Само ахейците липсват, за да се наруши мирът в системата Процион…

— Това вече го обсъждахме — отново го прекъсна Брайт.