Гладният призрак

— Добро утро, Лин Винуа — отвърна старецът. Томас забеляза колко лесно баща му беше поел отново ролята на Глава на дракон. Сякаш никога не се е оттеглял. — Ела и седни.

Четиримата мъже се настаниха на равни разстояния около масата и Нгъ Вайсън заговори:

— Днес не бива да има грешки. Никакви. Изгубих единия си син от този гуейло. Това е повече от достатъчно. — Говореше на китайски, тъй като братът на снаха му го знаеше добре. — Тази сутрин ще продължим. Ако чакаме до следобед, той ще има предимството от изненадата. Чен Юклин, можеш ли да предадеш това на останалите триади и да ги помолиш за сътрудничество?

— Ще го направя, Лун Тао.

— Господин Дуган ни донесе ценна информация. Знаем, че гуейлото е ранен и сигурно някой го лекува.

— Вече проверихме болниците, татко. Днес започваме да разпитваме легалните и нелегални лекари — каза Томас.

Нгъ Вайсън кимна.

— Добре. Отново повтарям, че трябва да действаме бързо. Според мен е най-добре да приемем, че щом получи откупа, гуейлото ще напусне Хонконг. Това ни води към следващия проблем. Ако не го намерим, преди да му дадем парите, трябва да решим как ще действаме след това. В кой момент ще го хванем? Дали да повторим замисъла на брат ти и да се опитаме да го заловим в момента, когато получава откупа? Или да го проследим, след като му дадем диамантите и приберем Софи? Или просто да му дадем откупа и да приемем, че той ще изпълни своето обещание?

— Миналия път той не удържа на думата си — бавно се обади Чен. — Не бива да му вярваме и сега.

— Съгласен съм — подкрепи го Томас. Дуган не знаеше дали може да се намесва или не, но също кимна.

— И аз мисля така — каза Нгъ Вайсън. — Тогава решаваме, че ще се опитаме да хванем гуейлото, а после ще го принудим да ни каже къде е Софи.

Всички кимнаха.

— Така да бъде — завърши старецът. — Лин Винуа, постави в готовност всичките си бойци. Според мен е най-добре да не включваме останалите триади в истинското преследване. Смятам, че то трябва да бъде твърдо под наш контрол. Хубаво ще е да пръснем хората си из цял Хонконг, за да сме сигурни, че винаги ще имаме няколко души близо до мястото, където ще се предаде откупът. Щом разберем кога и къде ще стане това, ти трябва да можеш да се свържеш с нашите хора и да ги поставиш на позиция. Този път не бива да се допуска грешка.

Лицето на Главата на дракона беше спокойно, но Лин трепна от прикритата заплаха. Идеше му да потъне в земята от срам, задето не успя да запази живота на Саймън Нгъ. „Този път няма да има грешка“ — закле се той пред самия себе си. Щеше да хване гуейлото или да умре.

— Аз имам предложение — обади се за пръв път Дуган. Нгъ Вайсън изненадано повдигна вежди, но после се усмихна и го помоли да говори.

— Мисля, че не е лошо да се подсигурите допълнително за проследяването — каза Патрик. Макар да го бяха поканили да присъства на военния им съвет, той още не смееше да употребява „ние“ в тяхно присъствие.

— Какво имаш предвид? — попита Нгъ Вайсън.

— Като имам предвид какво се случи първия път, би трябвало да се бележи откупът. Да се постави някакъв предавател в чантата със златото и диамантите. Тогава, ако той се измъкне, пак ще имате възможност да го проследите.

— Ами ако го открие? — попита Томас.

— Ще го зашием в дъното на чантата. В техническия отдел на полицията разполагат с някои съвсем малки модели, които в момента се изпитват. Те са с миниатюрни батерии, издържат само дванадесет часа, но сигналът се улавя в радиус от три километра, стига да имаш специално настроена за целта радиостанция. Малък апарат, който се побира в длан. Така ще настаните хора в коли близо до мястото на предаването на откупа и те ще проследят гуейлото от разстояние.

— Можеш ли да намериш такова устройство? — попита Главата на дракона.

— Сигурен съм — заяви Дуган.

Хауълс се събуди бавно, изтръгна се от хватката на съня със съзнанието, че някой целува ръката му над лакътя. Бавно и чувствено езикът описваше малки кръгове. Беше топъл и влажен. Косата на Еми го галеше по рамото, закрила лицето й, тя го изпиваше с устни като вампир. Разсъни се напълно и усети топлината на стройното й тяло, краката й, оплетени с неговите, рамото й до хълбока си и нежните й устни върху кожата си.

— Добро утро — каза той сънено. — Колко е часът?

Тя го погледна усмихнато и този път не прикри зъбите си с длан.

— Единадесет.

— Това е най-секси събуждането в живота ми.

— Не разбирам.