Гонитбата на Шута

— Мислех, че е идеално уреждане за всички ни. Лорд Бдителен живееше добре във вече процъфтяващо имение, синът ми беше в безопасност и добре учен. Но не прецених глупостта на човека. Правеше го твърде привлекателен. Глупав мъж с добре поддържано имение и пари за харчене. Онази кучка го скубна като ниско надвиснал плод. Изобщо не се преструваше, че харесва момчето, и още щом се роди нейният син, започна да избутва Лант от гнездото. Междувременно той вече беше достатъчно голям, за да го взема в замък Бъкип като паж. И чирак. Надявах се да тръгне по моя път. — Поклати глава. — Както видя, няма темперамента за това. Все пак щеше да е в безопасност, ако онази жена не го беше сметнала за заплаха за наследството на синовете ѝ. Видя, че е много харесван в двора, и не можа да го понесе. И направи своя ход.

Замълчах. Нещо повече имаше в тази история, разбирах го. Можеше да попитам за здравето ѝ или за благополучието на синовете ѝ. Предпочетох да не питам, защото не исках да знам. Можех да приема това, което Сенч щеше да е направил за семейството си; за да отмъсти за сина си, беше направил някое от онези неща, заради които Лоръл изобщо не бе могла да го заобича.

— А Шайн беше лоша преценка. — Изненадах се, като чух, че го призна. Може би беше копнял да го сподели с някого. Замълчах и не издадох преценката си.

— Празненство. Закачлива хубава жена. Вино, песни и сладкиши със семе от крес. На дъщеря ми е казана една версия за инцидента със зачеването ѝ. Истината е съвсем друга. Майка ѝ не беше нито толкова млада, нито толкова невинна. Танцувахме заедно, пихме заедно, прекарахме доста време на игралните маси. Взехме печалбите ми и слязохме в град Бъкип, и ги похарчихме за дрънкулки и дреболии за нея. Пихме още малко. За една вечер, Фиц, бях младият мъж, който можеше да съм бил, и завършихме вечерта в една евтина стая в хана под мертеците с шума от веселбата, идващ през пода, и звуците от друга двойка, идващи през стените. За мен беше вино и импулс. Не съм сигурен дали тя имаше нещо повече наум.

— След месец и половина тя дойде при мен, за да ми каже, че искала да износи детето ми. Фиц, опитах се да бъда почтен. Но тя беше глупава и суетна жена, хубава като картинка и досадна като комар. Не можех да поддържам разговор с нея. Невежество, което можеше да простя. Двамата знаем, че е временно състояние. Но алчността и разглезеността ѝ ме ужасиха. Моето прекаляване в нощта на зачеването на Шайн беше празненство, вино и семе от крес. Но за майката на Шайн се оказа, че така е било винаги! Знаех, че ако се оженя за нея и я взема в двора, ще стане скандал. Щеше да е само въпрос на време преди да използват Шайн против мен. Родителите ѝ бързо разбраха това. Не искаха да се оженим, но искаха детето, за да го държат над главата ми и да измъкват пари за нея. Трябваше да плащам, за да я виждам, Фиц. Не можех да надзиравам отглеждането ѝ, както го бях правил с Лант. Пращах наставници, а майка ѝ ги отпращаше като „непригодни“. Пращах пари за домашни учители; нямам представа за какво ги харчеха. Възпитанието ѝ за жалост беше занемарено. А когато дядото и бабата умряха, майка ѝ я докопа, мислеше да изтръгне още повече пари от мен. Държаха Шайн като заложница. Когато чух, че онзи жесток простак, за когото майка ѝ се беше омъжила, е започнал да се отнася зле с Шайн, я отвлякох. И се постарах пастрокът ѝ да получи каквото заслужаваше за това, че гледа на дъщеря ми по онзи начин. — Замълча. Не попитах. Лицето му посърна от тъга и умора. Заговори по-бавно:

— Настаних я на място, където да е в безопасност, и се постарах да оправя каквото ѝ липсваше. Намерих ѝ способен телохранител, жена, която можеше да я научи на начините, по които една жена може да се защити сама. И още няколко умения също така.

— Но лошо прецених пастрока ѝ. Майка ѝ щеше бързо да забрави за нея. Майчинското ѝ чувство е като на змия. Но подцених извратената алчност на съпруга ѝ и хитростта му. Бях сигурен, че съм скрил Шайн. Все още не знам как той я намери, но се боя, че имам плъх в шпионската си мрежа. Не схванах напълно докъде е готов да стигне пастрокът ѝ, за да поправи удара, нанесен върху гордостта му, макар че майка ѝ също не е невинна. Опитаха се отровят Шайн и вместо това убиха едно момче в кухнята. Сериозно ли искаха да я отровят, или просто да я разболеят? Не знам. Но дозата се оказа достатъчна, за да убие едно малко момче. Тъй че отново трябваше да я преместя и отново трябваше да им покажа, че не съм човек, с когото да си играят. — Присви устни. — Наредих да го наблюдават. Кипеше от омраза и мечти за мъст. Прехванах едно писмо, в което се хвалеше, че ще бъде отмъстен и за Шайн, и за мен. Тъй че разбираш защо съм убеден, че това отново е негова работа.

— А пък аз съм почти убеден, че това е свързано с онези, които преследват Шута. Но скоро ще разберем. — Поколебах се, след което попитах: — Сенч. Защо ми разказваш всички тези неща едва сега?

Той ме изгледа хладно.

— За да разбереш до колко далече ще стигна, за да защитя своя син и да върна дъщеря си.