Гонитбата на Шута

— Елфовата кора е билка, която се използва от много време. В Халкида я дават на робите си. Носи им сила и издръжливост, но потиска духа. Халкидците твърдят, че така получават повече работа от робите си, но малко от тях имат волята да се опитат да избягат или да се вдигнат срещу господарите си. Може да притъпи силно главоболие. А двамата с лорд Сенч открихме, че може да потисне способността на човек да използва Умението. Сортът от Външните острови напълно затваря ума на човек за връзка с Умението. Нямам от него. Но може би това, което имам, ще е достатъчно силно, за да освободи майка ти от внушението да забравя за теб и баща ти. Не мога да обещая, но би могло.

Фицбдителен изведнъж пристъпи напред.

— Опитайте го първо на мен. Вижте какво прави.

— Настойчивост, тръгвай по задачите си — казах твърдо. Момчето излезе. Двамата със Сенч останахме сами с Лант и Шишко.

Огледах Лант мълчаливо. Приликата му със Сенч и другите му предци от Пророците не беше чак толкова ясна като у Шън, но след като вече го знаех, беше невъзможно да не го виждам. Той също изглеждаше ужасно. Очите му бяха хлътнали, но горяха заради треската от раната, устните му бяха напукани. Движеше се като грохнал старец. Не толкова отдавна беше преживял жесток побой в град Бъкип. Заради собствената му безопасност Сенч го беше пратил при мен, уж като писар и наставник на дъщеря ми. Подслонът при мен му бе спечелил промушване с меч в рамото и значителна загуба на кръв. И памет, пометена като от вихър.

Шишко обикаляше безцелно из кабинета ми, вдигаше и оглеждаше малкото неща, които бях изложил на показ, после повдигна пердето и надникна навън към заснежения двор. Намери стол, настани се на него и изведнъж каза:

— Копривка може да ти прати кората от Аслевял. Казва, че има калфа, който може да я пренесе през камъните.

— Можеш да се свържеш с Копривка? — Бях изумен. Вопълът на множеството ми пречеше изобщо да чуя Умението на Сенч, а бяхме в една и съща стая.

— Аха. Поиска да ѝ кажа дали Пчеличка е добре, и Лант. Казах ѝ, че Пчеличка е открадната, а Лант е побъркан. Тъжна е, уплашена и ядосана. Иска да помогне.

Не както аз щях да съм избрал да предам новините, но Копривка и Шишко си имаха своята стара връзка. Говореха си откровено.

— Кажи и, да, моля. Кажи ѝ да помоли лейди Розмарин да опакова по малко от всеки вид елфова кора и да ги изпрати по калфата си. Кажи ѝ, че ще пратим водач и кон до камъка на Хълма на бесилото. — Сенч се обърна към Лант. — Иди при капитана на Петлите и го помоли да прати човек с кон до Хълма на бесилото.

Лант го погледна право в очите.

— Пращаш ме навън, за да можете да ме обсъдите с Фиц?

— Да — отвърна Сенч, много вежливо. — Хайде тръгвай.

Когато вратата се затвори зад него, казах сдържано:

— Има прямотата на майка си.

— Ловкинята Лоръл. Да. Има я. Беше едно от нещата, които обичах в нея. — Наблюдаваше ме, докато говореше, да види дали ще се изненадам.

Изненадах се, но го прикрих.

— Като е твой, защо не е Фиц Звездопад? Или просто Звездопад?

— Трябваше да е Фар Звездопад. Когато разбрахме, че Лоръл е с дете, исках да се оженим. Тя — не.

Погледнах Шишко. Не изглеждаше заинтригуван от разговора ни. Сниших глас.

— Защо?

Видях болка в бръчиците около устните на Сенч и в очите му.

— Очевидната причина. Беше ме опознала твърде добре, а след като ме познаваше, не можеше да ме обича. Предпочете да напусне двора и да отиде някъде, където да може да роди кротко и скрито от всички. — Въздъхна. — Това наранява най-лошо, Фиц. Това, че не поиска никой да узнае, че детето е мое. — Поклати глава. — Не можех да я спра. Погрижих се да има средства. Имаше чудесна акушерка. Но не преживя раждането дълго. Акушерката го нарече родилна треска. Тръгнах от Бъкип веднага щом пристигна пощенската птица с вестта, че момчето се е родило. Все още се надявах да я склоня да живее с мен. Докато стигна при нея, беше мъртва.

Замълчах. Зачудих се защо ми го казва и защо ми го казва сега, но не зададох и двата въпроса. Станах и сложих още дърва в огъня.

— Имате ли сладки с джинджифил? — попита ме Шишко.

— Не знам, но все трябва да има нещо сладко. Защо не идеш да ги помолиш за нещо хубаво? Донеси и на лорд Сенч и на мен.

— Аха — обеща той и напусна с готовност.

Сенч заговори веднага щом вратата се затвори зад него.

— Лант беше здраво и много ревливо момче. Акушерката беше намерила кърмачка още щом Лоръл започнала да отпада. Много мислих за бъдещето му, а след това се обърнах към лорд Бдителен. Беше в голяма беда. Дълговете и глупостта правят това с хората. В замяна на признаването на момчето и отглеждането му като благородник изплатих дълговете му и му намерих умен иконом, който да го измъкне от бедата. Имаше чудесно владение и за да процъфти му трябваше само добро управление. Посещавах сина си при всяка възможност и се погрижих да го научат да язди, да чете, да борави с меч и да стреля с лък. Всичко, което трябва да владее един млад аристократ.