Гонитбата на Шута

— Сигурен ли си?

Настойчивост помълча, после каза:

— Видях нещо червено в шейната. Само в това мога да съм сигурен.

Шишко влезе, без да почука, Фицбдителен влезе след него.

— Не ми харесва това място — заяви Шишко. — Всички пеят същата песен, Не, не, не, не мисли за това, не мисли за това.

— Кой това? — попитах го изненадан.

Той се вторачи в мен, сякаш съм малоумен.

— Всички! — Разпери широко ръце. След това огледа стаята и посочи Настойчивост. — Освен него. Той не прави песен. Сенч казва: Не прави музиката си силна. Дръж музиката си в кутия. Но те не държат песента си в кутия и това ме натъжава.

Двамата със Сенч се спогледахме. Споделяхме едно и също подозрение.

— Я да послушам за момент — казах на Шишко.

— За момент? — възкликна ядосано Шишко. — Ти слуша и слуша. Когато влязох тук, толкова много я слушаше, че не можеше да ме чуеш и аз не можех да те усетя. И го правиш пак, точно сега.

Опрях пръсти на устните си. Той ме изгледа навъсено, но замълча. Заслушах, не с ушите си, а с Умението. Чух музиката на Шишко, непрестанното Умение-отпращане, което беше толкова много част от него, че го блокирах, без дори да помисля за това. Затворих очи и потънах по-дълбоко в Умението-течение. И там го намерих, фучащия шепот на стотици умове, които си напомняха един на друг да не мислят за това, да не помнят кой е умрял, да не помнят писъците и пламъците, и кръвта на снега. Натиснах в шепотите и зад тях успях да зърна за миг онова, което криеха от самите себе си. Отдръпнах се. Отворих очи и видях, че Сенч ме наблюдава.

— Прав е — потвърди той тихо.

Кимнах.

Популярното убеждение е, че Умението е магията на кралската родословна линия на Пророка. И може би е истина, че в нашата кръв то тече по-силно и по-мощно. Но когато бъде отпратен призив, който да стигне само до онези, които вече притежават Умението до годна за използване степен, му се отвръща толкова често от някой обущар или рибар, колкото и от сина на херцог. От много време подозирах, че всички хора притежават поне елементарно ниво на тази магия. Моли не беше Умела, и все пак колко често я бях виждал да става и да отива до люлката на Пчеличка мигове преди детето да се събуди. Мъжът, когото го бодва сърцето в мига, в който синът му войник е ранен, или жената, която отваря вратата още преди любимият ѝ да е почукал, всички те като че ли използват Умението, дори и да не го осъзнават. Сега неизреченото съгласие никой да не помни ужасните събития, разиграли се във Върбов лес, забръмча като кошер разгневени пчели, след като вече го бях усетил. Всички хора на Върбов лес, овчари, дървари, градинари и домашни слуги, издишваха същата забрава. Ярост кипеше със страстното им желание никой да не дойде във Върбов лес, никой да не ги събуди за онова, което ги бе сполетяло, и ме заля с изгубените им надежди и мечти.

— Трябва да бъдат накарани да си спомнят — каза Сенч. — Това е единствената ни надежда да върнем дъщерите си.

— Не го искат — възразих.

— Аха — съгласи се мрачно Шишко. — Някой им е казал да не щат и после е направил тъй, че да изглежда добра идея. Не щат да помнят. Непрекъснато си казват едни на други: „Не помни, не помни.“

Щом го разбрах, вече не можех да го изчистя от сетивата си. Кънтеше в ушите ми.

— Как го спираме? Ако го спрем, ще си спомнят ли? Ако си спомнят, как ще го понесат? Как ще живеят с него?

— Аз живея с него — каза тихо Настойчивост. — Само с него живея. — Скръсти ръце на гърдите си. — Мама е силна. Аз съм третият ѝ син и единственият оцелял. Не би поискала да ме изгони от вратата си. Не би поискала да забрави тате и дядо. — Надежда и сълзи блестяха в очите му.

Какво щеше да притъпи Умението и да заглуши за тях песента за забрава? Знаех. Знаех го от години занимания с билки.

— Имам елфова кора. Или имах. И някои други билки в личния ми кабинет. Едва ли са я взели.

— Какво правиш с елфова кора? — попита Сенч слисано.

Зяпнах го.

— Аз? Ти какво правиш с елфова кора? И не просто елфовата кора на Шестте херцогства, а онзи сорт от Външните острови, който използваха на мен на Аслевял? Делфова кора. Видях я на рафта ти.

Той ме изгледа, после каза тихо:

— Инструменти на занаята. Бащата на Елиания ми я осигури. Имам някои неща, които се надявам никога да не използвам.

— Точно. — Обърнах се към Настойчивост. — Намери Булен. Кажи му да иде до къщата на майка ти и да я помоли да дойде тук. В този кабинет. Ще донеса билката. След като Булен тръгне, иди до кухнята и им кажи, че ми трябва чайник, чаши и котле вряла вода.

— Сър. — Той спря на вратата и се обърна към мен. — Сър, няма да ѝ навреди, нали?