Гонитбата на Шута

Настаняваш ги. Обличаш ги. Плащаш им. Грижиш се да поддържат дисциплина и да се упражняват ежедневно. Не е ли забавно да си кралска особа? Ще ти трябва персонал, Фиц. Хората, вършещи всички неща, които трябва да се вършат.

Нямам време за това! Трябва да тръгна след Пчеличка!

С тях по петите ти, Фиц. Ще ти трябват. Но повечето от тях изглеждат зелени като трева. Искаш ли да избера някой от капитаните си и да ти го пратя?

Мисля, че имам по-добра идея. Надявам се.

Мълчанието ми по време на разговора с Предан беше взето за сериозност. Извърнах поглед към Фоксглоув.

— Капитан Фоксглоув, сега бих искал да получа и вашето оръжие.

Тя ме изгледа.

— Стара съм, Фиц. Напуснах гвардията преди много години, след като кралят прогони Алените кораби от бреговете ни. Мирът ми хареса. Омъжих се, имах деца и ги виждах всеки ден. Вече съм стара. Единият ми лакът е зле и коленете ми са сковани, а и зрението ми не е като някога.

— Но умът ти е като някога. Можеш да ми откажеш, ако пожелаеш. Предполагам, че си имаш дом и съпруг, и…

— Червения Рос си отиде преди много години. — Стоеше съвсем неподвижна. Виждах как спомените пробягват пред очите ѝ. След това заговори шепнешком, щом извади скромен дълъг нож от колана си. — Щом все пак желаеш оръжието ми, ще ти го закълна, Фиц.

— Да. Ще ми трябва човек, който да държи тези палета в ред.

Тъй че капнах от кръвта си в дланта на човек, който вече бе държал живота на Пророци в ръцете си. Не ѝ позволих да падне на колене пред мен — приех обета ѝ както стоеше изправена.

— Лице в лице, както стояхме някога гръб до гръб — казах ѝ. Тя се усмихна и всички гвардейци в залата я поздравиха с ликуване.

— А заповедите ми, сър? — попита Фоксглоув.

— Да правиш каквото сметнеш за най-добре. Знаеш много по-добре от мен как да ги ръководиш като капитан. Настаняваш ги, обличаш ги, гледаш да не нарушават дисциплината и ги водиш на дворовете за упражнения. И им плащаш дължимата заплата. — Постарах се да не издам, че нямам представа откъде ще идват средствата за това.

На гвардейците се заплаща от съкровищницата. Ще уведомя лейди Лека стъпка, че имаме нов отряд. В момента Сенч е буден и почти с ума си. Майка ми е с него. Двамата с Копривка ще се срещнем с теб там.

Тръгвам.

Но ми отне малко време, докато се измъкна от гвардейската трапезария. Трябваше да вдигна тост за новия си капитан на гвардията и да потвърдя няколко истории, които им бе разказала за битката на Чистия залив. За щастие нито една от тях не засягаше легендарната ми способност да се преобразявам във вълк и да разкъсвам гърла. Най-сетне успях да оставя Фоксглоув в челото на масата с двамата ѝ внуци, засияли от гордост, и се изнизах навън.

Навел глава, уж потънал в дълбок размисъл, закрачих по коридорите и нагоре по стълбището. Всичко в мен говореше, че съм човек, който няма време да се спира за приказки. Тревогата ми за Пчеличка се бореше с притеснението ми за Сенч. Нужна ми беше помощта му, за да подредя всичко, което Шутът ми беше казал за Слугите. Сенч щеше най-добре да знае как да ги надхитрим. Нужен ми беше за всеки аспект от връщането ми в живота в Бъкип. Беше обезкуражаващо да осъзная колко много завися от него. Какъв щеше да е животът ми, без той да манипулира всевъзможни събития иззад завесите като изкусен кукловод? Бях разчитал на него да измисли правдоподобни обяснения за това къде съм бил и за връзката ми с Том Беджърлок, ако трябваше да има такава. Колко бързо щеше да изтече новината от Върбов лес до Върбово и след това до Крайречни дъбове? Щях да се справя с това. Върнех ли си Пчеличка, щях да се справя с всичко останало, заклех се пред себе си и взех последните стъпала по две наведнъж.

Паж с поднос с празни блюда тъкмо излизаше от стаята на Сенч и го последва върволица лечители с легени, мокри превръзки и кошници с мазила за обработване на рани. Кимаха ми за поздрав, докато минаваха, и им отвърнах. След като напусна и последният, се шмугнах вътре през отворената врата.