Град на изгубени души

— Много добре. И какво искаш от мен?

— Искам да откриете Джейс Лайтууд.

Възцари се тишина, нарушавана единствено от едва доловимите предсмъртни стонове на

духчетата. Най-сетне кралицата проговори:

— Явно ни смяташ за наистина могъщи, ако мислиш, че феите могат да успеят там, където

Клейвът се провали.

— Клейвът иска да намери Себастиан. А мен не ме е грижа за него. Искам единствено

Джейс — заяви Клеъри. — Освен това ми е ясно, че знаете повече, отколкото показвате.

Предсказахте, че това ще се случи. Никой друг не подозираше, ала не вярвам, че ми

изпратихте това звънче в същата нощ, когато Джейс изчезна, без да сте знаели, че се крои

нещо.

— Може и да е така — отвърна кралицата, наслаждавайки се на проблясващите нокти на

краката си.

— Забелязала съм, че феите често пъти казват „може би”, когато има истина, която искат да

скрият — рече Клеъри. — Това ви помага да избегнете да дадете недвусмислен отговор.

— Може би е така. — По устните на кралицата пробяга развеселена усмивка.

— „Не е изключено” също не е лош израз — предложи Алек.

— Или пък „негли” — намеси се и Изи.

— Аз пък не виждам нищо лошо с „възможно е” — обади се Саймън. — Може да е малко по-

модерно, но е достатъчно ясно.

Кралицата махна с ръка, сякаш отпращаше рояк досадни мухи, жужащи около главата й.

— Нямам ти доверие, дъще на Валънтайн — заяви тя. — Имаше време, когато исках услуга

от теб, ала това време отмина. Мелиорн вече е в Съвета. Не съм сигурна, че имаш какво да

ми предложиш.

— Ако наистина мислехте така, нямаше да ми изпратите звънчето.

За миг двете кръстосаха погледи. Кралицата беше красива, ала в лицето й се криеше нещо,

което напомняше на Клеъри за костите на дребно животинче, избеляващи под лъчите на

слънцето. Най-сетне кралицата проговори:

— Много добре. Може и да съм в състояние да ти помогна. Но ще искам нещо в замяна.

— Каква изненада! — промърмори Саймън. Беше мушнал ръце дълбоко в джобовете си и

гледаше кралицата с омраза.

Алек се разсмя.

Очите на кралицата припламнаха. Миг по-късно Алек извика и се олюля. Вдигнал ръце пред

себе си, той с изумление гледаше как кожата им се набръчква, пръстите му се свиват, а

ставите се подуват. Прегърби се, косата му посивя, сините му очи отслабнаха и хлътнаха,

заобиколени от дълбоки бръчки. Клеъри ахна — там, където допреди малко беше Алек, сега

стоеше старец, превит одве, с побеляла коса и треперещо тяло.

— Колко бързо повяхва наистина красотата на смъртните — злорадо каза кралицата. —

Погледни се, Александър Лайтууд. Виж как ще изглеждаш само след пет— шест

десетилетия. Какво ще каже възлюбеният ти магьосник за твоята красота тогава?

Гърдите на Алек се повдигаха яростно. Изабел бързо се приближи до него и взе ръката му в

своята.

— Няма нищо, Алек. Това е просто магически прах. — Тя се обърна към кралицата. —

Махнете го от него! Махнете го!

— Ти и приятелите ти ще се отнасяте с мен с подобаващото уважение. Тогава може и да

размисля.

— Ще го направим — побърза да се намеси Клеъри. — Извиняваме се, ако сме били груби.

Кралицата изсумтя.

— Вашият Джейс определено ми липсва — заяви тя. — От всички ви той бе най-красивият и

най-възпитаният.

— На нас също ни липсва — тихо каза Клеъри. — Нямахме намерение да бъдем

невъзпитани. Ние, хората, понякога ставаме жлъчни в мъката си.

— Хм — изсумтя кралицата, но все пак щракна с пръсти и освободи Алек от магическия

прах. Той отново си стана същият, макар лицето му да беше пребледняло и да бе придобило

шокирано изражение. Кралицата му отправи поглед на превъзходство и насочи вниманието

си към Клеъри.

— Има един комплект пръстени — заяви тя. — Принадлежаха на баща ми. Искам да си ги

върна, защото те са изработени от елфи и притежават забележителна сила. Те ни позволяват

да разговаряме помежду си без думи, телепатично, така, както правят вашите Мълчаливи

братя. От сигурен източник знам, че в момента са изложени в Института.

— Май съм виждала нещо такова — бавно каза Изабел. — Два елфически пръстена в

стъклен шкаф на втория етаж на библиотеката.

— Искате да открадна нещо от Института? — учудено попита Клеъри. Това определено не

беше начело в списъка на услугите, които би могла да очаква да й бъдат поискани от

кралицата.

— Не искам да ги откраднеш — поправи я кралицата, — а да ги върнеш на законните им

собственици.

— И тогава ще откриете Джейс? — попита Клеъри. — И не ми отговаряйте с „може би”.

Какво точно ще направите?

— Ще ви помогна да го намерите — отвърна кралицата. — Давам ти думата си, че помощта

ми ще бъде неоценима. Мога например да ти кажа защо никоя от издирващите ви магии не е

успяла. Мога да ви кажа в кой град е най-вероятно да бъде открит…

— Но Клейвът ви разпита — прекъсна я Саймън. — Как успяхте да ги излъжете?

— Така и не ми зададоха правилните въпроси.

— Но защо ви е да ги лъжете? — настоя Изабел. — На кого сте верни в цялата тази

ситуация?

— Никому. Джонатан Моргенстърн би могъл да бъде могъщ съюзник, ако преди това не го

превърна в свой враг. Защо да го излагам на опасност или да си навличам гнева му, без да

спечеля нищо от това? Феите са древна раса; не вземаме прибързани решения, а изчакваме