Град на изгубени души

— Попита ме на кого принадлежа — прошепна той. — Принадлежа на теб. Кръвта ти е и

моя кръв, костите ти — и мои кости. Първият път, когато ме видя, ти се сторих познат,

нали? Точно както и ти на мен.

Клеъри го зяпна.

— Ти си се побъркал.

— Пише го и в Библията. Песен на песните. „Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто

моя; пленила си сърцето ми с един поглед от очите си, с една огърлица на шията си.” —

Пръстите му докоснаха шията й, пъхнаха се под верижката около нея, същата, на която

някога висеше пръстенът на Моргенстърн, и Клеъри се запита дали не иска да я удуши. —

„Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето, гласът на възлюбения ми, той хлопна и казва:

Отвори ми сестро моя, възлюбена моя.” — Кръвта му капеше по лицето й. С огромно усилие

Клеъри наложи на тялото си да не мърда, когато той свали ръка от гърлото й и я плъзна

надолу към кръста й, пъхвайки пръсти под колана на дънките й. Кожата му бе топла,

изгаряща; Клеъри чувстваше, че я желае.

— Ти не ме обичаш — каза с изтънял глас, тъй като от тежестта му й бе трудно да диша.

Спомни си думите на майка си, че всяко чувство, показано от Себастиан, е само преструвка.

Мислите й бяха кристално ясни и тя безмълвно благодари на еуфорията от битката, задето й

помагаше да се съсредоточи, макар от докосването на Себастиан да й се повдигаше.

— А теб не те е грижа, че съм ти брат. Знам какво изпитваше към Джейс, дори когато

вярваше, че си му сестра. Не можеш да ме излъжеш.

— Джейс е по-добър от теб.

— Никой не е по-добър от мен. — Той се ухили — бели зъби и алена кръв. — „Градина

затворена е сестра ми… извор затворен, източник запечатан.”* Но вече не, нали? Джейс се

погрижи за това. — Той се заигра с копчето на дънките й и Клеъри се възползва от

разсейването му, за да си избере добро по размер триъгълно парче стъкло и да забие

назъбения ръб в рамото му.

* Песен на песните 4:9, 5:2 и 4:12. — Бел. прев.

Стъклото се плъзна по пръстите й и ги сряза. Себастиан изкрещя и се дръпна назад, по-скоро

от изненада, отколкото от болка — бойното облекло го предпазваше. Клеъри отново заби

стъклото, още по-силно, този път — в бедрото му и когато той се надигна, за да се дръпне, го

удари с лакът в гърлото. Брат й политна настрани, като се давеше, а Клеъри се претърколи и

го притисна под себе си, издърпвайки окървавения стъклен отломък от крака му. Замахна

към пулсиращата вена на врата му… и спря.

Себастиан се смееше. Лежеше под нея и се смееше така, че тялото й вибрираше от смеха му.

Кожата му бе изцапана с кръв — нейната кръв, която капеше отгоре му и неговата кръв там,

където Клеъри го бе порязала; сребристобялата му коса също лепнеше от кръв. Той отпусна

ръце на пода, разперени като криле — прекършен ангел, паднал от небето.

— Убий ме, сестричке. Убий ме и Джейс също ще умре.

Ръката на Клеъри, стиснала парчето стъкло, се спусна надолу.

20

Врата към мрака

Клеъри изкрещя от чувство на безсилие, докато парчето стъкло се забиваше в дървения под

на сантиметри от гърлото на Себастиан.

Усети как той се разсмя под нея.

— Не можеш да го направиш. Не можеш да ме убиеш.

— Върви по дяволите — озъби се тя. — Не мога да убия Джейс.

— Все същото. — Себастиан се изправи толкова бързо, че Клеъри едва успя да види

движението му, и я зашлеви през лицето с такава сила, че тя се хързулна по покрития със

стъклени отломки под. Спря чак когато се блъсна в стената, давейки се и кашляйки кръв.

Зарови лице в ръката си; от металическия вкус и мирис на кръвта й, които тегнеха

навсякъде, й се повдигаше. Миг по-късно Себастиан я стисна за якето и я издърпа на крака.

Клеъри дори не опита да се съпротивлява. Какъв бе смисълът? Защо да се бориш с някого,

който е готов да те убие и който е наясно, че ти не само не си готов да сториш същото, но

дори не си в състояние да го раниш сериозно? Той винаги щеше да печели. Остана напълно

неподвижна, докато брат й я оглеждаше.

— Можеше да е и по-лошо. Изглежда, че якето те е предпазило от по-сериозни наранявания.

По-сериозни наранявания? Клеъри имаше чувството, че някой е нарязал цялото й тяло с

бръснач. Изгледа го свирепо през миглите си, когато той я вдигна на ръце. Бе също като в

Париж, когато я бе отнесъл далеч от демоните дахак, ала докато тогава беше, ако не

благодарна, то поне объркана, сега изпитваше единствено клокочеща ненавист. Тялото й бе

напрегнато, докато той се изкачваше по стълбите с нея, а ботушите му тропаха върху

стъклото. Клеъри се опитваше да забрави, че го докосва, че ръката му е под бедрата й, а

пръстите му почиват собственически върху гърба й.

„Ще го убия” помисли си. „Ще намеря начин и ще го убия.”

Себастиан влезе в стаята на Джейс и я пусна на пода. Клеъри се олюля, но той я улови и й

свали якето. Тениската, която носеше отдолу, бе станала на ивици, сякаш някой бе прокарал

ренде през нея, и цялата бе подгизнала от кръв.

Себастиан подсвирна.

— Изглеждаш ужасно, сестричке. Най-добре върви в банята и се опитай да поизмиеш

всичката тази кръв.

— Не — заяви Клеъри. — Нека ме видят така. Нека видят какво е трябвало да направиш, за

да ме принудиш да дойда с теб.