Град на изгубени души

— Никога не съм се преструвала, че ме е грижа за Джейс.

При тези думи в очите му припламна нещо, черна ревност, и Клеъри не бе сигурна кого

всъщност ревнува. Себастиан доближи устни до бузата й, толкова, че тя усети движението

им, когато заговори:

— Ти ни използва. — Ръката му стисна нейната като менгеме и бавно я натисна надолу. —

Дори не ми се мисли какво си направила, за да „убедиш” Джейс…

Клеъри потръпна против волята си и Себастиан рязко си пое дъх.

— Направила си го. Спала си с него. — Звучеше почти предадено.

— Не ти влиза в работата.

Той обърна лицето й към себе си с такава сила, че пръстите му се впиха в брадичката й.

— Не можеш да направиш някой добър, като го вкараш в леглото си. Но пък какъв

безсърдечен ход само! — Прекрасната му уста се изви в ледена усмивка. — Нали знаеш, че

той не си спомня нищо? Поне хубаво ли беше? Защото с мен определено би било.

Клеъри усети, че в гърлото й се надига жлъчка.

— Ти си ми брат.

— Тези думи не означават нищо, когато става въпрос за нас. Ние не сме хора. Техните

закони не се отнасят до нас. Глупави правила за това кое ДНК може да се смеси с кое. Адски

двулично, като се замислиш. Защото ние така или иначе сме един експеримент. Знаеш ли, че

владетелите в Древен Египет се женели за сестрите и братята си. Клеопатра се омъжила за

брат си. Така се запазва чистотата на рода.

Клеъри го гледаше с ненавист.

— Знаех, че не си с всичкия си. Но не си давах сметка колко абсолютна и грандиозна е

лудостта ти.

— Не виждам нищо лудо в това. С кого ни е мястото, ако не заедно?

— С Джейс — отвърна тя. — Мястото ми е с Джейс.

От устните на Себастиан се откъсна пренебрежителен звук.

— Можеш да го имаш.

— Мислех, че се нуждаеш от него.

— Така е. Но не за онова, за което ти се нуждаеш от него. — Внезапно ръцете му се озоваха

на кръста й. — Можем да си го поделим. Не ме е грижа какво правите. Стига да не забравяш,

че ми принадлежиш.

Клеъри вдигна ръце, за да го отблъсне.

— Не ти принадлежа. Принадлежа на себе си.

Онова, което видя в очите му, я накара да замръзне на място.

— Отлично знаеш, че не е така. — И той впи устни в нейните.

За миг Клеъри имаше чувството, че се е върнала в Идрис — стоеше пред имението на

Феърчайлд, Себастиан я целуваше и тя сякаш пропадаше в мрак, в тунел, който нямаше край.

Тогава си бе помислила, че нещо не е наред с нея. Че не може да целува друг, освен Джейс.

Че е повредена.

Ала сега знаеше, че не е така. Устата на Себастиан се движеше върху нейната, корава и

студена като бръснач, порязал я в тъмното; повдигна се на пръсти и с всичка сила го ухапа

по долната устна.

Той изкрещя и се отдръпна от нея, сложил ръка върху устата си, а Клеъри усети вкуса на

кръвта му, като горчива мед; тя се стичаше по брадичката му, докато той я гледаше

невярващо.

— Ти…

Клеъри с все сила го изрита в стомаха, надявайки се, че все още го боли там, където го бе

ударила по-рано. Той се преви надве и тя се втурна покрай него и нагоре по стълбите. Почти

беше стигнала, когато той я сграбчи изотзад за якето, завъртя я така, сякаш държеше

бейзболна бухалка и я блъсна в стената. Ударът бе силен и Клеъри се свлече на колене,

останала без въздух.

Себастиан тръгна към нея, мускулите на ръцете му бяха напрегнати, а черните му очи

проблясваха като очите на акула. Всяваше ужас и Клеъри знаеше, че би трябвало да се бои,

но вместо това изпитваше единствено хладна откъснатост от всичко. Времето сякаш започна

да тече по-бавно. Тя си припомни битката в антикварния магазин в Прага, как се бе

потопила в един свой свят, където всяко движение бе прецизно като часовникова стрелка.

Себастиан посегна към нея и тя се оттласна от земята, изритвайки краката му.

Той политна напред, а тя се претърколи настрани, за да го избегне, и скочи. Този път не си

губи времето в напразни опити да бяга — вместо това сграбчи една порцеланова ваза от

масата и докато Себастиан се изправяше на крака, я стовари върху главата му. Вазата се

счупи, пръскайки вода и листа, а Себастиан се олюля и отстъпи назад с внезапно

почервеняла от кръв сребристобяла коса.

Той изръмжа и се нахвърли отгоре й. Усещането бе като да я блъсне топуз. Клеъри политна

върху масата и я строши, озовавайки се на пода сред взрив от стъклени парчета и агония.

Изпищя, когато Себастиан се приземи върху нея, притискайки тялото й към натрошените

стъкла, изкривил устни в зла гримаса. Вдигна ръка и я зашлеви през лицето с опакото.

Потеклата кръв я заслепи, вкусът й я задави, а солта опари очите й. Тя сви коляно и с все

сила го заби в стомаха му, но резултатът бе като да изрита стена. Себастиан стисна ръцете й

и ги долепи от двете страни на тялото й.

— Клеъри, Клеъри, Клеъри. — Говореше накъсано — значи поне бе успяла да му изкара

въздуха. Тънка струйка кръв се стичаше от раната на главата му и обагряше косата му в

алено. — Не беше никак зле. В Идрис не те биваше особено в битките.

— Махни се от мен…

Брат й доближи лице до нейното. Езикът му се показа между устните. Клеъри опита да се

отдръпне, ала не бе достатъчно бърза и той близна кръвта по лицето й, ухилвайки се широко.

От усмивката устната му се разцепи и по брадичката му покапа кръв.