Град на изгубени души

петно, толкова бързо се движеше. Когато най-сетне спря, връхчето му бе насочено право в

сърцето на Себастиан, който и този път не помръдна.

— Направи го — меко каза той и наклони глава на една страна. — Ала способна ли си?

Имаше възможност да ме убиеш, когато се родих. Но не го стори. — Той понижи глас. —

Може би си разбрала, че не съществува родителска обич, която да не е безусловна. Може би,

ако ме обичаше достатъчно, би могла да ме спасиш.

За миг двамата, майка и син, се взряха един в друг, леденозелени и въгленовочерни очи се

срещнаха. В ъгълчетата на устните си Джослин имаше остри линии, които ги нямаше преди

две седмици, готова бе да се закълне Клеъри.

— Преструваш се — гласът на Джослин трепереше. — Не чувстваш нищо, Джонатан. Баща

ти те е научил да симулираш човешките емоции така, както можеш да научиш папагал да

повтаря думи. Папагалът не разбира какво казва, нито пък ти. Ще ми се… о, Господи, ще ми

се да не беше така. Ала…

Кинжалът описа мълниеносна изчистена дъга. Съвършено премереният замах би трябвало да

я забие между ребрата му, така че острието да потъне в сърцето му. Така и щеше да стане,

ако Себастиан не бе реагирал по-светкавично и от Джейс — обърна се и отскочи назад, така

че оръжието остави само незначителна драскотина върху гърдите му.

Все още до Клеъри, Джейс рязко си пое дъх и тя се обърна да го погледне. Върху ризата му

се бе появило червено петно, което бързо нарастваше. Той го докосна и пръстите му

поаленяха. Ние сме свързани. Нарани го и ще пролееш моята кръв.

Без да се замисли, Клеъри се втурна напред, хвърляйки се между майка си и Себастиан.

— Мамо! — ахна тя. — Спри.

Джослин все още държеше кинжала, без да откъсва очи от Себастиан.

— Клеъри, махни се.

Себастиан се разсмя.

— Колко трогателно! Малката сестричка защитава големия си брат.

— Не защитавам теб. — Клеъри не сваляше очи от лицето на майка си. — Всичко, което се

случва на Джонатан, се случва и на Джейс. Разбираш ли, мамо? Убиеш ли го, Джейс също ще

умре. Вече е ранен. Мамо, моля те.

Джослин все още стискаше ножа, ала по лицето й се беше появило колебание.

— Клеъри…

— Мили Боже, колко неловко — отбеляза Себастиан. — Интересно ми е да видя как ще

разрешите този проблем. В крайна сметка, нямам причина да си ходя.

— Всъщност — разнесе се глас откъм коридора, — имаш.

Беше Люк — бос, облечен с дънки и стар пуловер. Беше разчорлен и без очилата си

изглеждаше някак по-млад. На рамото си бе опрял пушка с рязана цев и се бе прицелил

право в Себастиан.

— Това е помпа „Уинчестър”, дванайсети калибър. В глутницата я използваме, когато

трябва да умъртвим някой вълк, който се е отцепил и излязъл от контрол — каза той. —

Дори да не те убия, мога да ти натроша краката, сине на Валънтайн.

Всички в стаята сякаш си поеха рязко дъх… всички, освен Люк. Както и Себастиан, който се

обърна и тръгна към него, усмихнат до уши, сякаш изобщо не забелязваше оръжието.

— “Сине на Валънтайн” — повтори той. — Така ли мислиш за мен вече? Ако

обстоятелствата се бяха стекли по различен начин, сега можеше да си ми кръстник.

— Ако обстоятелствата се бяха стекли по различен начин — отвърна Люк, докато поставяше

пръст върху спусъка — сега можеше да си човешко същество.

Себастиан се закова на място.

— Същото може да се каже и за теб, върколако.

Светът сякаш се движеше на бавни обороти. Люк се прицели. Себастиан все така стоеше на

мястото си, широко усмихнат.

— Люк — обади се Клеъри. Беше като един от онези кошмари, в които искаше да изкрещи,

ала от гърлото й излизаше единствено мъчителен шепот. — Люк, недей.

Доведеният й баща бавно натисна спусъка… и тогава Джейс се хвърли напред, прескочи

дивана и се блъсна в Люк в същия миг, в който пушката изтрещя.

Куршумът полетя настрани и един от прозорците се строши. Загубил равновесие, Люк

политна назад. Джейс изтръгна оръжието от ръцете му и го хвърли. То изхвърча през

счупения прозорец, а Джейс се обърна към по-възрастния мъж.

— Люк… — започна той.

Люк го зашлеви.

Дори в светлината на всичко, което Клеъри знаеше, да види как Люк — добрият, мил Люк,

който безброй пъти се бе застъпвал за Джейс пред майка й, пред Мерис, пред Клейва — му

удря шамар, бе така шокиращо, като да бе зашлевил нея. Хванат напълно неподготвен,

Джейс политна назад и се блъсна в стената.

Себастиан, който досега не бе демонстрирал нищо друго, освен насмешка и отвращение,

изръмжа… и извади от колана си дълга, тънка кама. Очите на Люк се разшириха и той

понечи да се извърне, ала Себастиан беше по-бърз от него. По-бърз от Джейс, по-бърз от

всеки, когото Клеъри бе виждала, той заби камата в гърдите на Люк и я завъртя рязко, преди

да я извади, поаленяла до дръжката. Люк се олюля, блъсна се в стената и пред ужасените

очи на Клеъри бавно се свлече по нея, оставяйки кървава диря.

Джослин изпищя. Звукът бе по-страшен от трясъка, с който куршумът бе строшил прозореца,

макар на Клеъри да й се стори, че идва от много далеч… или пък изпод вода. Не бе в

състояние да откъсне очи от Люк, който бе рухнал на пода, а килимът около него бързо

почервеняваше.

Себастиан отново вдигна камата… и Клеъри се втурна напред, блъсвайки се в рамото му с