Град на изгубени души

кожено яке върху син пуловер, а по черната му коса бяха полепнали снежинки. Бузите му се

бяха зачервили като ябълки от студа, ала иначе лицето му беше бледо.

— Къде е Магнус? — попита той. Когато се обърна към кухнята, Клеъри видя, че под ухото

си има синина с размера на палец.

— Алек! — Магнус изхвърча от кухнята и му изпрати въздушна целувка. Беше събул

пантофите и сега беше бос. Котешките му очи грееха, докато гледаше Алек.

Клеъри познаваше това изражение. По същия начин и тя съзерцаваше Джейс. Алек обаче не

отвърна на погледа му. Свали си палтото и го закачи на стената, видимо разстроен. Ръцете

му трепереха, широките му рамене бяха напрегнати.

— Получи ли съобщението ми? — попита Магнус.

— Да. Без друго бях само на няколко преки оттук. — Алек погледна първо Клеъри, а после

Джослин; тревога и несигурност се бореха за надмощие върху лицето му. Въпреки че го бяха

поканили на приема на Джослин, а се бе срещал с нея още няколко пъти, те в никакъв

случай не се познаваха добре. — Вярно ли е това, което Магнус ми каза? Отново си видяла

Джейс?

— Както и Себастиан — потвърди Клеъри.

— И той… Джейс… как изглеждаше?

Клеъри знаеше точно какво се мъчи да я попита — като никога двамата с Алек се разбираха

по-добре от всички други в стаята.

— Не се преструва за пред Себастиан — тихо отвърна тя. — Наистина се е променил.

Изобщо не прилича на себе си.

— В какъв смисъл? — настоя Алек; в гласа му се долавяха едновременно гняв и уязвимост.

— Как точно се е променил?

На коляното на дънките й имаше дупка и Клеъри разсеяно започна да си играе с нея,

чоплейки кожата отдолу.

— Начина, по който говори… вярва в Себастиан. В онова, което той прави, каквото и да е то.

Напомних му, че Себастиан уби Макс, но него сякаш въобще не го беше грижа. — Гласът

замалко да й изневери. — Каза, че Себастиан е точно толкова негов брат, колкото и Макс.

Алек пребледня и двата червени кръга на бузите му изпъкнаха като кървави петна.

— Каза ли нещо за мен? Или за Изи? Попита ли за нас?

Клеъри поклати глава; изражението на Алек й причиняваше физическа болка. С крайчеца на

окото си виждаше, че Магнус също го наблюдава с пребледняло от мъка лице. Зачуди се дали

все още ревнува от Джейс или страда заради Алек.

— Защо е дошъл у вас? — Алек поклати глава. — Просто не разбирам.

— Искаше да тръгна с него. Да се присъединя към тях със Себастиан. Предполагам, че иска

злото им дуо да се превърне в трио. — Тя сви рамене. — Може би е самотен. Съмнявам се,

че Себастиан е особено забавна компания.

— Няма откъде да сме сигурни. Може страшно да го бива на скрабъл — подхвърли Магнус.

— Той е психопат и убиец — глухо каза Алек. — И Джейс го знае.

— Само че Джейс сега не е Джейс… — започна Магнус, но не можа да довърши, защото

телефонът иззвъня. — Аз ще вдигна. Откъде да знае човек кой друг може да се крие от

Клейва и да си търси място, където да остане? Не е като в града да има хотели.

И той се запъти към кухнята.

Алек се строполи на дивана.

— Твърде много работи — каза той, проследявайки приятеля си с разтревожен поглед. —

Цяла нощ не е спал, мъчейки се да разшифрова онези руни.

— За Клейва ли работи? — поиска да узнае Джослин.

— Не — бавно отвърна Алек. — Прави го заради това, което Джейс означава за мен. — Той

вдигна ръкава си и й показа руната за парабатаи от вътрешната страна на ръката си.

— Ти знаеше, че Джейс е жив — обади се Клеъри, чийто ум бе започнал да отмята

различните мисли като по списък. — Защото сте парабатаи, заради онова, което съществува

между вас. И също така усети, че нещо не е наред.

— Защото е обладан — каза Джослин. — Това го е променило. Валънтайн каза, че

почувствал, когато Люк станал долноземец. Усетил, че нещо не е наред.

Алек поклати глава.

— Ала когато Джейс беше обладан от Лилит, аз не го почувствах. — Сега обаче долавям, че

нещо… не е наред. — Алек сведе поглед към обувките си. — Разбираш, когато твоят

парабатаи умре — сякаш между вас е имало осезаема връзка, която внезапно се е скъсала и

ти пропадаш. — Той вдигна очи към Клеъри. — Веднъж го усетих, в Идрис, по време на

битката. Но беше толкова мимолетно… а когато се върнах в Аликанте, Джейс беше жив.

Убедих сам себе си, че съм си въобразил.

Клеъри поклати глава, мислейки си за Джейс и пропития с кръв пясък край езерото Лин.

„Не си си въобразил.”

— Онова, което изпитвам сега, е различно — продължи той. — Сякаш Джейс отсъства от

света, но не е мъртъв. Не е и пленен… просто го няма.

— Именно — каза Клеъри. — И двата пъти, когато го видях със Себастиан, те просто се

изпариха. Без никакъв портал или нещо такова. В един момент бяха там, а в следващия ги

нямаше.

— Когато говорите за тук и там — обади се Магнус, връщайки се в стаята като се прозяваше,

— за този и онзи свят, всъщност става дума за различни измерения. Има само няколко

магьосници, които владеят магиите на измеренията. Старият ми приятел Рейгнър беше един

от тях. Измеренията не лежат едно до друго — те са прегънати заедно, като хартия. Там,

където се пресичат, се образуват гънки, които пречат да бъдеш открит с магия. Така че в

крайна сметка не си тук, а там.