Град на изгубени души

— Може би точно затова не успяваме да го открием? Затова Алек не може да го почувства?

— предположи Клеъри.

— Възможно е. — Магнус прозвуча едва ли не впечатлено. — Това би означавало, че на

практика няма как да ги намерим, ако те не искат да бъдат намерени. А ако някой все пак

успее да ги открие, няма да има как да съобщи на останалите. Това е сложна и скъпа магия.

Себастиан трябва да има връзки…

Входният звънец издрънча и те подскочиха. Магнус извъртя очи.

— Успокойте се, де — каза той и изчезна в коридора.

Върна се миг по-късно с мъж, облечен в дълга роба с пергаментов цвят, върху която отпред и

отстрани с тъмно, кафеникавочервено мастило бяха изрисувани руни. Въпреки че качулката

му бе вдигната, хвърляйки сянка върху лицето му, новодошлият изглеждаше напълно сух,

сякаш по него не бе паднала нито една снежинка. Когато той я отметна назад, Клеъри

разпозна (без изобщо да се учудва) лицето на брат Закарая.

Джослин рязко остави чашата си върху малката масичка, вперила поглед в Мълчаливия брат.

Макар да бе свалил качулката, лицето му си оставаше в сянка, която скриваше очите му, така

че Клеъри виждаше само тъмната му коса и високите скули, белязани от руни.

— Ти… — Гласът на Джослин заглъхна за миг. — Но Магнус ми каза, че никога няма да…

Неочакваните събития налагат вземането на неочаквани мерки.

Гласът на брат Закарая се разля в съзнанието на Клеъри, а по израженията на останалите тя

разбра, че и те са го чули.

Нито Клейвът, нито Съветът ще научат каквото и да било за случилото се тук тази вечер. Ако

имам възможност да спася последния от кръвната линия на Херондейл, това е по-важно от

верността, която дължа на Клейва.

— Значи се разбрахме — каза Магнус. Двамата с Мълчаливия брат изглеждаха странно

заедно: единият — пергаментово бял в бледите си одежди, а другият — облечен в яркожълта

пижама. — Някакъв напредък с руните на Лилит?

Изучавах ги много внимателно и изслушах всички показания, дадени пред Съвета. Вярвам,

че ритуалът им има две страни. Първо, тя е използвала ухапването на дневния вампир, за да

пробуди съзнанието на Джонатан Моргенстърн. Тялото все още е било твърде слабо, ала

умът и волята му са били живи. Вярвам, че когато Джейс Херондейл е останал на покрива

сам с него, Джонатан е почерпил сили от руните и го е принудил да прекрачи магическия

кръг, с който е бил обграден. В този момент волята на Джейс е била подчинена на неговата.

Вярвам, че е почерпил от кръвта на Джейс силата, от която се е нуждаел, за да се възправи и

да избяга от покрива, вземайки Джейс със себе си.

— И по някакъв начин това е създало връзка между тях? — предположи Клеъри. — Защото

когато майка ми прониза Себастиан, Джейс също бе ранен.

Да. Онова, което Лилит е направила, е нещо като съединяващ ритуал, наподобяващ нашата

церемония за създаването на парабатаи, макар и по-могъща и опасна. Сега двамата са

неразривно свързани. Умре ли единият, същото ще сполети и другия. Никое оръжие на този

свят не е в състояние да нарани само един от тях.

— Когато казвате, че са свързани неразривно — обади се Алек, привеждайки се напред, —

това означава ли… имам предвид, Джейс ненавижда Себастиан. Той уби брат ни.

— А и не виждам как Себастиан може да харесва Джейс. През целия си живот му е завиждал

безумно. Мислел го е за любимец на Валънтайн — добави Клеъри.

— Да не говорим пък — напомни Магнус, — че Джейс го уби. Това би отблъснало всекиго.

— А Джейс сякаш не си спомня всичко това — ядосано каза Клеъри. — Не, не е това… по-

скоро сякаш не вярва, че се са се случили.

Спомня си ги. Ала силата на свързването е такава, че мислите му заобикалят или прескачат

подобни факти, както реката тече над камъчетата в коритото си. То е като магията, която

Магнус направи на ума ти, Клариса. Всеки път, щом видеше късчета от незримия свят,

мозъкът ти ги отхвърляше, отвръщаше се от тях. Няма смисъл да се опитваш да спориш с

Джейс за Джонатан. Истината не може да разкъса връзката им.

Мисълта на Клеъри се върна към реакцията на Джейс, когато му бе припомнила, че Макс бе

умрял от ръката на Себастиан — как лицето му се бе навъсило за миг, само за да се изглади

миг по-късно, сякаш бе забравил думите й толкова бързо, колкото тя ги бе изрекла.

Поне имате утехата, колкото и да е малка, че Джонатан Моргенстърн е също толкова здраво

свързан, колкото и вашият Джейс. Не може да го нарани, а и не би искал да го стори —

добави Закарая. Алек разпери ръце.

— Значи сега се обичат, така ли? Станали са първи приятели? — В гласа му ясно се долавяха

нотки на болка и ревност.

Не, станали са едно. Всеки от тях вижда така, както и другият. Знаят, че не могат един без

друг. Себастиан е водещият във връзката им. В каквото вярва той, в това вярва и Джейс.

Каквото иска той, същото иска и Джейс.

— Значи е обладан — отсече Алек.

Когато си обладан, често пъти частица от истинското ти съзнание остава недокосната.

Онези, които някога са били обладани, след това разказват как са наблюдавали действията

си отстрани, крещейки за помощ, ала оставайки нечути. Джейс е изцяло в тялото и ума си.

Вярва, че е напълно здравомислещ и че прави точно това, което иска.