Град на изгубени души

издигнати от първите ловци на сенки. Макар и да не бе невъзможно, на демоните им бе

трудно да ги преодоляват, така че те възпираха масирано нашествие на демони на земята.

Спомни си какво й бе казал Джейс сякаш преди години: „Преди инвазията на демоните в

нашия свят беше по-малка и можеше лесно да бъде овладяна. Но съм свидетел как броят на

преодолелите стените между световете нараства все повече.”

— Това не е хубаво — каза Клеъри. — Но не виждам какво общо има с…

— Клейвът си има своите приоритети — прекъсна я Алек. — През последните две седмици

това беше издирването на Джейс и Себастиан. Ала те претърсиха навсякъде и в нито едно

долноземско свърталище няма и помен от тях. Никоя от магиите на Магнус не подейства.

Елоди, жената, която отгледа истинския Себастиан Верлак, потвърди, че никой не е опитвал

да се свърже с нея. Не че очаквахме нещо да изскочи оттам. Никой съгледвач не е докладвал

за необичайна активност сред известните членове на някогашния Кръг на Валънтайн. А

Мълчаливите братя така и не можаха да разберат какво представлява ритуалът на Лилит и

дали е успял. Всички са единодушни за едно — Себастиан (разбира се, те го наричат

Джонатан) е отвлякъл Джейс, но това вече си го знаехме.

— Е? — попита Изабел. — Какво означава това? Още издирвания? Още патрулиране?

Алек поклати глава.

— Не говорят за разширяване на търсенето — тихо отвърна той. — Ще го понижат по

значимост. Минаха две седмици, без да открият абсолютно нищо. Специално свиканите

отряди от Идрис ще бъдат изпратени обратно. Сега на първо място по важност е ситуацията

с бариерите. Да не говорим, че се намират в период на деликатни преговори, че обновяват

Законите, така че да променят структурата на Съвета, че трябва да назначат нов консул и

инквизитор, да решат какво да бъде новото отношение към долноземците — не могат да си

позволят напълно да изоставят всичко това.

Клеъри го зяпна.

— Не искат изчезването на Джейс да ги отклони от промяната на някакви си глупави, стари

закони? Предават се?

— Не се предават…

— Алек — рязко се обади Изабел.

Алек си пое дъх и закри лицето си с ръце. Имаше дълги пръсти, също като Джейс… покрити

с белези, пак като тези на Джейс. Окото, знакът на ловците на сенки, украсяваше опакото на

дясната му длан.

— Клеъри, за теб… за нас, от самото начало ставаше дума да намерим Джейс. За Клейва

обаче това е преди всичко издирване на Себастиан. На Джейс също, ала най-вече на

Себастиан. Той е истинската заплаха. Той унищожи бариерите около Аликанте. Той е масов

убиец. Джейс е…

— Просто още един ловец на сенки — довърши Изабел. — Да изчезваме или умираме е нещо

съвсем обикновено за нас.

— Е, той е малко повече, задето е герой от Войната за реликвите — каза Алек. — Ала в края

на краищата Клейвът бе съвсем ясен — издирването ще продължи, но за момента не могат

да сторят друго, освен да чакат. Разчитат Себастиан да направи следващата стъпка. А

дотогава търсенето е трето в списъка на приоритетите им. Ако не и по-надолу. Очакват да се

върнем към нормалния си живот.

Нормалния си живот? Клеъри не вярваше на ушите си. Нормален живот без Джейс?

— Същото ни казаха и след смъртта на Макс. — Черните очи на Изи бяха сухи, ала в тях

гореше гняв. — Че сме щели по-бързо да надмогнем скръбта, ако се върнем към нормалния

си живот.

— Предполага се, че е добър съвет — обади се Алек иззад пръстите си.

— Кажи го на татко. Той изобщо дойде ли от Идрис за заседанието?

Алек поклати глава и свали ръцете си.

— Не. Ако това е някаква утеха, доста хора се изказаха разпалено в подкрепа на това

издирването на Джейс да продължи все така упорито. Магнус, разбира се, както и Люк,

консул Пенхалоу, дори брат Закарая. Но в крайна сметка не беше достатъчно.

Клеъри го изгледа изпитателно.

— Алек, нищо ли не чувстваш?

Сините очи на Алек се разшириха и потъмняха. За миг Клеъри си припомни момчето, което

изобщо не я бе харесало, когато тя за първи път дойде в Института, момчето с изгризани

нокти, окъсани пуловери и предизвикателно, враждебно държание.

— Знам, че си разстроена, Клеъри — остро отвърна той, — но ако намекваш, че с Из ни е

грижа за Джейс по-малко, отколкото теб…

— Не говорех за това — прекъсна го Клеъри. — Имах предвид връзката ви на парабатаи.

Четох за церемонията в Кодекса. Това, че сте парабатаи, ви свързва. Можеш да усетиш някои

неща за Джейс. Неща, които ти помагат, когато се биете. Та си мислех… можеш ли да

усетиш дали все още е жив?

— Клеъри. — В гласа на Изабел се долавяше тревога. — Мислех, че ти не…

— Жив е — предпазливо отвърна Алек. — Смяташ ли, че щях да се справям толкова добре,

ако беше мъртъв? Че нещо не е наред, усещам съвсем ясно. Ала все още диша.

— Може това усещане, че нещо не е наред, да означава, че е пленен? — с усилие попита

Клеъри.

Алек погледна към прозореца и плътната сива завеса на дъжда.

— Възможно е. Дори не мога да обясня точно. Никога досега не съм изпитвал нещо такова.

— Но е жив.

Сега вече Алек я погледна в очите.

— Сигурен съм.

— Тогава Съветът да върви на майната си. Ще го открием сами — заяви Клеъри.

— Клеъри… ако беше възможно… не смяташ ли, че вече щяхме… — започна Алек.