Градът на златната сянка

— Да не би да казвате, че…? — На Рени й се наложи да замълчи, за да схване какво точно беше казал. — Да не би да искате да кажете, че не сте ни довели тук, за да ни измъчвате и да ни заплашвате? Че нямате нищо общо с това, че брат ми е в кома? Че нямате нищо общо с хората, които убиха доктор Сюзън ван Блийк?

Атаско дълго се взираше в нея. Хубавото му лице все още беше властно-снизходително, но тя усещаше и определено колебание.

— Ако ужасните деяния, за които ми говорите, биха могли да се положат пред прага на Братството на Граала, то и аз не съм съвсем невинен — изрече той най-сетне. — Така е, защото се боя, че може и неволно да съм допринесъл за това зло, след като предоставих моя любим Темилун за сбирките на Братството. Ала не нося лична отговорност за това, за което говорите — милостиви Боже, не!

— Той се обърна и огледа обширната зала. — Господи, странни времена настанаха. Тук винаги са идвали малцина непознати, а сега ще ги има много. Но това е време на промяна, предполагам — и отново се обърна към тях;

— Знаете ли каква дата е утре? Четвърто движение. Нали разбирате, наследили сме календара си от аптеките. Но това е много важен ден, денят на Петото слънце — краят на една епоха. Повечето от моите поданици са забравили старите суеверия, но, разбира се, забравили са ги, защото според тяхното време са минали хиляда години.

„Тоя луд ли е? — зачуди се Рени. — Аз му говоря за убити и осакатени, той ми приказва за календара на ацтеките!“

— Но вие казахте, че сме били „призовани“. — !Ксабу разпери дългите си ръце. — Моля ви, кажете ни от кого.

— Трябва да изчакате и другите. Аз съм домакинът, ала не аз съм ви избрал.

Рени имаше чувството, че земята се е завъртяла в обратна посока. Щяха ли да приемат на доверие думите на този мъж, че по някакъв начин е на тяхна страна? Ако това беше вярно, защо всичко беше толкова прикрито и неясно? Зае се да развърже възела, но не виждаше никакво непосредствено решение.

— Та, значи, това е всичко, което можете да ни кажете? Нищо, че сте шефът тук? — попита тя накрая и заслужи един укорителен поглед на !Ксабу.

Атаско не беше преодолял първоначалната си неприязън, но направи усилие да й отговори възпитано:

— Онзи, който ви повика, се труди дълго и много внимателно — дори и на мене не ми е известно всичко, което е направил и намислил.

Рени се намръщи. Не можеше да си внуши да харесва този човек, беше съвсем сигурна — той й напомняше за някои от най-лошите бели в Южна Африка: богатите, изтънчени и тайнствени наследници на стария режим, които никога не бяха принудени да доказват превъзходството си, защото го приемаха за напълно естествено. Но трябваше да си признае, че може би го е преценила погрешно.

— Добре. Ако съм ви обвинила твърде прибързано, извинявам се — рече тя. — Моля ви, разберете ни — след като едва оцеляхме след онази атака, да се озовем на това място, домъкнати тук от полиция…

— Домъкнати? Вярно ли е?

Тя сви рамене.

— Е, не насилствено. Но със сигурност не се държаха с нас и като с почетни гости.

— Ще им кажа няколко думи. Внимателно, разбира се — те трябва да си имат автономия. Ако богът крал говори твърде грубо, цялата система се обръща с краката нагоре.

От известно време Мартин гледаше така, сякаш искаше да каже нещо.

— Вие… вие сте построили това място, така ли? Ваше ли е?

— Може би по-точната дума е „отгледах“. — Хладното му изражение поомекна. — Както разбрах, дошли сте с автобус. Много лошо — не сте видели великолепните канали на пристанището. Бихте ли желали да ви разкажа за Темилун?

— Да, много — побърза да каже Мартин. — Но първо искам да уточним нещо друго. Имам проблеми с филтрирането на входа — суровите данни са много силни. Не бихте ли могли… има ли някакъв начин да го приспособите някак? Боя се, че ми идва твърде много.

— Предполагам.

Той млъкна, но това беше нещо повече от пауза — тялото му просто замръзна на място без ни най-малък признак на живот. !Ксабу погледна Рени, но тя сви рамене — не знаеше какво прави Атаско, а и не беше сигурна точно за какво говори Мартин. След това симът на Атаско отново оживя — без предупреждение.

— Може да стане, мисля — рече той, — но няма да е лесно. Вие получавате същото количество информация, както другите, и тъй като всички сте включени през една и съща линия, не мога да променя вашия вход, без да стесня и техния. — Той млъкна, после поклати глава. — Трябва да намерим някакъв начин да ви прехвърлим на друга линия. Но не се опитвайте, преди да сте говорили със Селърс. Не знам какво планира за вас и може би няма да успеете да се върнете в мрежата навреме.

— Селърс? — Рени се опита гласът й да звучи спокойно. Този мъж очевидно предпочиташе да води разговори с учтив официален тон. — Той ли ни е… призовал, както се изразихте?

— Да. Скоро ще се срещнете с него. Когато пристигнат и другите.

— Други ли? Какви…

Мартин я прекъсна:

— Няма пак да влизам в мрежата. Не и ако трябва отново да минавам през охранителната система.

Атаско наклони глава.