Империя в черно и златно

— Вече превозвам затворници. Е, един, по-точно.

Чуваше се стържене и блъскане, сякаш хора пренасят големи сандъци. Преди да ги хвърлят в ямата, Че беше видяла сбирщина от различни автовозила горе и сега предположи, че товарят някое от тях. Вероятността споменатите от Талрик спътници да са Че и Салма, изглеждаше стряскащо голяма.

След кратка пауза Талрик попита:

— Само един затворник? Мислех, че не хабите място във вашия корпус, лейтенант?

— Не пиша аз правилата, капитане, само изпълнявам заповеди. Специална доставка, както казах.

Лампите, с които си светеха работниците горе, доскоро едва очертаваха пастта на робската яма, но сега мракът посивяваше по краищата й. Уви, зората не вещаеше нищо добро за Че. Напоследък се беше научила да чака с копнеж почивката след залез-слънце. Поне насън не беше в окови.

Нечий силует наруши еднообразния ръб на ямата. Гледаше надолу. Гласът се оказа на Талрик.

— Разчистете място за платформата — извика на робите той и се дръпна. След миг закачена на скрипец платформа се придвижи над ямата и започна бързо да се спуска. Робите се пръснаха трескаво преди платформата да е затиснала нечий крак или ръка.

— Челядинка Трудан и Салме Диен — извика Талрик. — И не ме карайте да слизам.

Салма и Че се спогледаха.

— По-късно — прошепна й той. — По-късно ще изникне възможност.

Че сви рамене. Не беше сигурна, че му повярва.

Едва се сместиха на платформата. Че придържаше Салма да не падне, защото неговите ръце бяха вързани. Изобщо, шансовете им за бягство оставаха забележително никакви. Разчистеното поле горе, в чийто ъгъл бяха изкопани робските ями, гъмжеше от трескава дейност. Осоидите явно бяха ранобудни.

Салма се стегна и Че проследи погледа му към другия край на полето. Там движението беше замряло внезапно — осородните зарязваха работата си и стояха зяпнали. Водеха някого към тях и Че скоро различи чертите на пеперудородната, Скръб в окови.

— Значи това е специалната ти доставка, така ли? — обърна се към придружителя й Талрик.

— Същата — отвърна мъжът, който трябваше да е Ааген, ако се съдеше по гласа. — Казаха ми, че трябвало да се шири сама в товарното, но твоите заповеди са с приоритет над всички други, капитане.

Талрик го плесна по рамото, което изненада Че. Не беше очаквала такъв нормален жест от суров човек като него.

Скръб в окови не беше вързана като Салма, но на гърлото й имаше каишка с тънка верига, която Ааген държеше. Осородният занаятчия тръгна към едно превозно средство наблизо и се зае да отвори люка отзад. Машината беше трътлеста и грозна, голяма и четвъртита, обточена с тръбите на парен двигател. В задната й част имаше две витла и огромен пропелер отдолу, само на педя от земята, почти опиращ в четирите къси и дебели крака. Не беше за вярване, че нещо толкова тромаво е на път да загрози небето.

Вътрешното пространство предлагаше повече място от теснотията, с която Че беше свикнала напоследък. Скръб в окови влезе първа с вдигната глава като паякородна принцеса, която придружават до каляската й, после Ааген закачи веригата й за една брънка във вътрешната стена на корпуса.

— Добре е, че идвате с нас, между другото — каза занаятчията. — Ако бяхме само аз и огнярят с нея, кой знае? Щото е готино парче и прочие.

Талрик не изглеждаше впечатлен. По негов сигнал натикаха Че и Салма в леталото. Осоидът ги изгледа критично — овързаното водно конче и тромавата бръмбарородна.

— Я оковете и тях — нареди той на войниците. — Вратовете към стената като танцьорката. Предпочитам да не поемам излишни рискове.

— Би ли погледнал това — прошепна Стенуолд, замижал пред телескопа си. Знаел бе какво ще види и би трябвало да е подготвен за гледката, но видяното въпреки това го шокира и уплаши. Беше проповядвал теорията си с години и сега най-после имаше доказателство, но би дал мило и драго да греши.

— Това Аста ли е? — попита Тисамон, приведен над рамото му.

— Ако не са я прекръстили.

— Какво е Аста? — попита Тиниса. Тото се размърда в съня си до нея. Цяла нощ беше работил върху автовозилото.

Тисамон се умълча моментално и Стенуолд въздъхна наум. Доколкото му беше известно, нито Тисамон, нито Тиниса бяха събрали кураж да направят първата крачка. Инат, който Тиниса беше наследила от баща си.

— Когато минахме оттук за последно, Аста беше малко селце, спирка по пътя на керваните. Но пък имаше хора от всякакви раси, най-много бръмбарородни, макар името да е скорпионско. Има оазис там. Най-северният оазис на Ръбатата пустиня. А сега… вижте я само.

Стигнали бяха до границата на Равнините. На юг и запад Равнините граничеха с море, на север — с високата планинска верига на Бариерния рид, а на изток разширяването им беше спряно от друга естествена бариера — пустинята. Сухата безплодна земя на Ръбатата пустиня се простираше на стотици мили и имаше само два начина да я заобиколиш. Южно от пустинята минаваше тесният крайбрежен Копринен път, който водеше до Паешките земи, а на север… е, на север беше това тук.