Империя в черно и златно

А после то беше дошло при тях. Чуха го — бавното, предпазливо приближаване на нещо много голямо. Тото се опита да зареди опипом арбалета си, а Стенуолд грабна меча — усилия, безпредметни в плътния мрак. „Не вярвам в народните предания, за които бръщолеви Тисамон“ — беше си казал Стенуолд, но предателската логика му отвърна с широка усмивка: „Забрави за призраците. И в материалния свят има много неща, които могат да убият човек.“ Въображението му обрисува прокрадващото се създание като богомолка, огромно насекомо, дълго три метра, с огромни святкащи очи и смъртоносни пипала. Протегнал меч в мрака, Стенуолд чуваше как Тото се бори все по-отчаяно с арбалета, чуваше и

нещото

, все по-отблизо.

И тогава двамата си плюха на петите. Хукнаха едновременно, сякаш по сигнал, и полянката изведнъж стана проходима. Тичаха през трънаци и шипки, блъскаха се в дънери, но не спираха и за миг, а после, изведнъж и без предупреждение, дърветата останаха зад тях. Излезли бяха от гората на половин миля източно от първия си лагер. Остатъка от нощта преди зазоряване прекараха в търсене на автовозилото.

— Обикновена гора — каза той с глас, който прозвуча кухо в собствените му уши. — Нощем въображението пощурява. Така де, и двамата бяхме въоръжени и нищо не ни заплашваше. За Ахеос се притеснявам аз.

— Може просто да си е тръгнал — вметна намусено Тото. — Тази битка не е негова.

— Когато се върне… — каза Стенуолд, после млъкна. — Когато се върне, защото ако не се появи, това навярно би променило нещата… та, когато се върне, ще трябва да вземем решение. Не знаем дали Че и Салма са в Аста, нито къде е Ахеос, в най-лошия случай. Може да са ги отвели още на изток, навътре в Империята. Ако ги държат отделно от другите затворници… е, това може както да ни улесни, така и да ни затрудни, зависи.

— Какво имаш предвид? — попита Тото.

— Ако е така, значи най-вероятно ще ги подложат на разпит — обясни Стенуолд. — Съжалявам. Би могло, разбира се, да означава, че просто се радват на специално отношение, на засилена охрана, знам ли, но… с Тисамон знаем как действат осоидите.

— Може би… утре вечер аз да си пробвам късмета — предложи неохотно Тото. — Вярно, че не съм толкова… не ме бива в промъкването, но пък знам как да разбия ключалка.

Стенуолд изкриви лице в гримаса.

— Може и до това да се стигне.

Чу се нов глас:

— Какво е Мина и къде се намира?

Ахеос се беше върнал. Стоеше на краката си, но иначе приличаше на жив мъртвец, сивата му кожа беше избледняла безкръвно, а очите му се бяха свили до бели цепки.

— Ти пък къде беше цяла нощ, проклет да си? — възкликна Стенуолд.

Ахеос го изгледа студено.

— Мина — повтори той. — Говори ли ви нещо това име?

— Говори ни — отвърна Тисамон и се изправи, а металното острие на бойната му ръкавица се разгъна.

— Тя отива в Мина — каза молецоидът. — Не са в града долу.

— И как разбра това? — попита го Стенуолд.

— Чрез древни прийоми. — Ахеос вдигна рамене. — Прийоми, които ти не би разбрал.

Тисамон и Стенуолд се спогледаха. Думите на молецородния бяха разровили общите им спомени от Мина, спомени, които и двамата предпочитаха да не събуждат.

— Това е нелепо — отбеляза Тото. — Няма откъде да го знае.

— Тръгнали са към Мина — настоя на своето Ахеос.

— Може пък… да се е промъкнал до Аста — предположи бавно Тиниса, — и да е чул нещо. Но не е станало така, нали? — погледна тя към молецоида.

— Начини съществуват — каза Тисамон. — Господари на Сивото — добави той.

— Слуги на Зеленото — довърши Ахеос, сякаш по стар навик. — Да, начини съществуват. — „Ако само знаехте какъв риск поех, за да се добера до тези начини.“ — Е, богомоле, значи поне ти ми вярваш.

Последва мълниеносно движение, което Ахеос не успя да проследи с поглед. След миг тънкото студено острие на Тисамоновата ръкавица вече го подпираше под брадичката. Ахеос не помръдваше, стомахът му се сви на болезнена топка, но външно съумя да запази обичайното си безразличие.

— Не съм глупак, нито се доверявам лесно — просъска Тисамон. — Начини съществуват, да, и един от тях е да ти плащат осородните. Молецоидите са хитри. Не бих се изненадал, ако се окаже, че това е играта ти. Особено щом ни води към Мина. Какво по-добро място да примамиш Стенуолд, ако целта е да го заловиш?

— Изричам само онова, което съм видял, Слуга на Зеленото. И ако наистина познаваш толкова добре моята раса, не би трябвало да отправяш празни заплахи към мен — отвърна предизвикателно Ахеос, но острието под брадичката му се размърда и той усети капка кръв да се стича надолу по шията му.

— Не си мисли, че можеш да ме уплашиш — предупреди го Тисамон, но Стенуолд, който го познаваше толкова отдавна, с изненада долови известна несигурност в гласа му.

— Не бях убиец, когато ме заплаши с оръжие предния път — каза Ахеос, — и не съм шпионин сега. Мога да ти кажа още едно нещо, което ще те убеди, но него трябва да го чуеш ти единствен.