Империя в черно и златно

— Майстор Трудан — прошепна предупредително Тото.

Стенуолд се стресна, обърна се и видя двама високи мъже в жълти ризи и черни бричове да пресичат уличката към площада. Единият държеше дълга тояга, другият — фенер. Не обърнаха никакво внимание на чужденците, вместо това запалиха две улични лампи с демонстративно усърдие и продължиха нататък. Уви, слабата червеникава светлина с нищо не подобри гледката. Стенуолд и Тото бяха видели много мъже и жени като тези — вардеха по пазарищата и патрулираха по улиците. Милиция, докарана от други краища на Империята, за да поеме задачите, с които редовната армия не желаеше да си мърси ръцете. Стенуолд реши, че са скакалецородни от Са, което беше достатъчно далеч от Мина, за да не ги изкушават бунтовните настроения сред местното население. Официално се наричаха „милиция“, но в действителност бяха роби на Империята, пък макар и във войнишка униформа.

Фенерджиите ги подминаха, някак твърде спокойно. В поведението им липсваше естествената подозрителност, която би трябвало да се появи при вида на двама въоръжени странници. Бяха съвсем спокойни, сякаш присъствието на Стенуолд е в реда на нещата. Нервите му се опънаха — или по-скоро се опънаха допълнително. В тази част на Мина имаше твърде много сенки, а той не виждаше добре в тъмното. В центъра на града имаше газени лампи, но тук уличното осветление се състоеше от обикновени факли, примитивни и безсилни срещу мрака.

— Майстор Трудан — обади се отново Тото.

— Стенуолд… викай ми Стенуолд, моля те. Или Стен дори — помоли го той.

„Стен“ очевидно идваше нанагорно на младия занаятчия, който след кратка пауза подхвана отново:

— Стенуолд тогава… Има нещо, което исках да… Така де, когато имам възможност да…

Стенуолд държеше под око площада и сградите, но все пак кимна, колкото да покаже, че го слуша внимателно.

— Продължавай.

— Просто… Когато освободим Че… тоест Челядинка. И Салма, разбира се. Та, когато ги освободим…

Момчето очевидно срещаше сериозни затруднения с изказа, а Стенуолд нямаше представа за какво иде реч. Докато го чакаше да си събере мислите, Стенуолд се оглеждаше, стиснал здраво дръжката на меча. Ставаше все по-студено, на небето нямаше и един облак, само звезди се блещеха като белези от шарка.

— Просто… аз не познавам родителите й и… — продължи унило Тото.

Стенуолд вдигна изненадано вежда. Идея си нямаше за какво говори момчето.

— Родителите й? — попита той и го погледна с недоумение.

— Само дето… още не съм я питал. Тя не… Мисля, че тя не се досеща дори. — Тъмното лице на Тото се кривеше от усилие и неудобство. — Но понеже вие сте неин чичо…

— Тото, опитваш се да й поискаш ръката, това ли е? — попита Стенуолд, тотално зашеметен от избора му на място и време.

— Аз… — Тото изглежда прочете в очите му нещо, което Стенуолд би се постарал да скрие, ако знаеше, че е там. Младият занаятчия сведе унизено глава. Реакцията на Стенуолд не му убягна въпреки мътната светлина. Лицето му казваше, че собствените му планове по отношение на Че не включват женитбата й с полуроден занаятчия.

Стенуолд долови реакцията му и я разчете правилно.

— Тото, не искам да кажа, че…

— Няма нищо, майстор Трудан.

— Ти си добро момче, но…

— Те са тук, майсторе.

Стенуолд млъкна и се обърна. Наистина бяха тук.

Мъже и жени изплуваха от сенките в другия край на площада. Не бяха безшумни като Тисамон, но се движеха наистина тихо, само неизбежният звън на метал и изскърцване на кожени дрехи нарушаваше от време на време тишината. Стенуолд преброи петнайсетина в основната група, а отзад прииждаха още.

Повечето бяха мъже, млади мъже. Почти всички носеха шал или нещо друго, което да прикрива лицата им. Имаха качулки и плащове. Всички без изключение бяха въоръжени и готови да използват оръжията си, пък били те и наточени кухненски ножове. Двама дори държаха арбалети с опънати тетиви.

Стенуолд не смееше да помръдне. Видя, че Тото държи арбалета си с цевта към земята, и одобри мълчаливо съобразителността му. Новодошлите бяха в мрачно настроение, точно както го беше предупредил Хокиак.

Вгледа се в малкото открити лица. Имаше една по-възрастна жена, която му се стори позната. Забеляза и дългуреста скакалецородна — явно младите бойци имаха връзки в милицията, което им позволяваше да си уреждат необезпокоявано срещи като тази.

Сред малкото открити лица беше това на водача им или така поне предположи Стенуолд, съдейки по стойката му и по това как другите се групират около него. Беше млад, най-много пет години по-възрастен от Тото, и държеше къс меч от старата минаска направа, каквито вече не се произвеждаха. На главата си носеше заострен шлем, стоманен и боядисан в черно, а издутините под плаща му говореха за наличието на нагръдник. Шаловете и маските им бяха или червени, или черни, и Стенуолд предположи, че скритите под плащовете доспехи са в същите цветове. Тази мисъл го върна седемнайсет години назад към последния свободен ден на Мина; самият той, доста по-млад, е долепил око до телескопа и наблюдава трескавата подготовка на защитниците. По онова време този мъж трябва да е бил дете.