Империя в черно и златно

Стенуолд кимна. Никога не беше ходил в Са, но познаваше няколко скакалецородни. При нужда можеха да се бият, но по природа бяха миролюбиви хора с философска настройка, които просто не ставаха за войници. Осоидите, от своя страна, по природа не бяха склонни да правят разлика в начина, по който им служат подчинените раси.

— Колкото повече стягат хватката си около нас — продължи Чисис, — толкова повече ни сближават. — Прозвуча като често повтарян лозунг. — Това тук е Торан Ауе. Тя е сержант от милицията. Кажи му.

Скакалецородната кимна на Стенуолд.

— В килиите на двореца не държат много чуждестранни затворници — съобщи тя. — Повечето са местни и изключенията винаги пораждат слухове. Неотдавна са докарали трима нови — бръмбарородно момиче, човек водно конче от Федерацията и една танцьорка.

— За танцьорката не знам, но другите двама трябва да са нашите хора. — Погледът му свърна неволно към Ахеос, който седеше с кръстосани крака на един паднал камък от зидарията и на свой ред го гледаше.

— Тогава можем да ви помогнем — каза Чисис. — А вие да помогнете на нас. Защото в занданите на двореца има и наш човек.

25.

Вече бяха приковали глезените и едната й китка. Тя се обърна трескаво към мъжа, който затягаше катарамата. Познаваше го — беше същият, с когото бяха пътували от Мина, онзи, с когото Талрик си беше говорил. Не помнеше името му, но отчаянието опресни паметта й.

— Ааген! Ти си Ааген, нали? — Опита се да овладее гласа си, но без успех. Мъжът й хвърли кос поглед и дръпна здраво каишката.

— Талрик каза, че си… занаятчия? Нали така? Не си войник? Чуй ме, моля те. Аз също съм занаятчия. Учила съм механика. Моля те… — Дръпна силно ръката си, но каишката не поддаде.

Ааген я гледаше със съчувствие.

— Разбира се, че съм занаятчия — каза той и кръвта на Че изстина. Естествено, че е занаятчия. На осородните занаятчии това им беше работата — като поправката на автовозило или сглобяването на помпа. Поредната задача, която изисква вниманието на обучен специалист, нито повече, нито по-малко.

— И ти… ще ме изтезаваш?

Ааген не изглеждаше особено щастлив от поставената му задача, но това с нищо не помагаше на Че. Той беше осоид от Империята и щеше да го направи без значение дали му харесва или не.

— Добра работа, Ааген — чу се омразният й глас. Талрик току-що беше влязъл и бързаше да похвали съратника си. — Казах ти, че рано или късно ще опрем до твоите умения.

— Да, капитане.

— О, я по-бодро. — От снощните терзания на Талрик нямаше и помен. Сега той преливаше от енергия. — Вие излезте — обърна се той към двамата войници. — Това тук е само за нашите уши.

Войниците изглеждаха разочаровани. Явно не биха имали нищо против да разнообразят деня си с малко изтезания. Но Талрик ги изгледа ледено и залости вратата след тях.

— Талрик — подхвана Че. Гласът й прозвуча дрезгаво заради виковете преди малко. — Не е нужно да правиш това.

Той я изгледа с вдигната вежда.

— Талрик, моля те. — Усети как очите й се наливат със сълзи. После се разтресе цялата, като видя медицинския комплект, който Ааген разстилаше до нея — парче брезент с джобчета, от които стърчаха лъскавите върхове на игли, щипци и скалпели. — Не го прави, моля те. Ти си… ти си интелигентен човек, цивилизован човек.

Сега Талрик й се усмихваше подигравателно.

— Какво е станало с духа ти, госпожице Трудан? Да не би да се е изпарил безследно? Каква загуба би било това за човечеството.

— Капитан Талрик, това е… под достойнството ти — каза тя, но гласът й трепереше издайнически.

— Значи не е нужно да прибягвам до това средство, за да получа каквото искам от теб?

— Да… Да…

— И си готова да говориш?

— Аз… — Тя преглътна. — Да. Да, готова съм.

— Колко жалко тогава, че аз вече нямам желание да те чуя — каза й той. Усмивката му още си беше там, но очите му бяха студени като лед. — Действай, Ааген.

Занаятчията се поколеба. Колебанието му трая само секунда, но за Че това означаваше още секунда без болка — дар, за който би го разцелувала, ако можеше. Но после занаятчията отиде в другия край на стаята и започна да дърпа някакви лостове. Някъде под тях имаше машинно отделение и парна машина, която вече беше загрята. Металните ръце над Че се събудиха със съскане и тропот.

— По-силно! — извика Талрик. — Искам да ревне!

Ааген го погледна сащисано, но все пак изпълни заповедта и повиши налягането. Шумът на машината стана толкова силен, че никой не би могъл да чуе отговорите на Че през врявата. „Може би просто искат да ме уморят от страх.“

Но това не беше в стила на Талрик. Че го наблюдаваше с присвити очи. Той сякаш беше забравил за нея — махаше на Ааген да се приближи.

— Дойде моментът — чу го да казва на занаятчията — да се възползвам от уменията ти, Ааген.

Занаятчията погледна към Че, но Талрик поклати нетърпеливо глава.

— Не като професионалист, а като лоялен поданик на Империята.