Империя в черно и златно

Прехвърлили се през стената бързо и тихо под зоркия поглед на Ахеос, който следял за часови от въздуха. За разлика от Тисамон, Тиниса владееше Изкуството да прилепва към вертикални повърхности, затова се изкатерила първа и му хвърлила въже. Така, след няколко минути и с цената на един мъртъв часови, тримата стъпили в Мина.

След това било детска игра да открият Стенуолд, защото Тисамон помнел стария Хокиак, а Хокиак помнел Тисамон. Отначало старият скорпионороден не бързал да разкрие подробности за сделката си със Стенуолд, но притиснат между мълчаливата убедителност на стария си познайник и чара на Тиниса, бързо отстъпил. И толкова по-добре, защото Стенуолд и Тото все още имали значителна преднина и до тайната среща оставало малко. Но беше факт, болезнен факт, че Тисамон и дружките му чисто и просто бяха по-бързи и по-оправни в тъмното.

„Би трябвало да съм благодарен“, каза си Стенуолд. Вместо това навременната поява на втория отряд само подсилваше заключението, че не е нито толкова млад, нито толкова добър в играта на котка и мишка, колкото му се искаше да вярва. Защото ако Тисамон се беше забавил, Чисис щеше да убие и него, и Тото без капчица угризение.

Червенофлагците ги преведоха през още по-съмнителни части на града, квартали, които окупацията на осоидите беше съсипала тотално. Немара, за която осородните плащаха скъпо сега, предположи Стенуолд. По улиците се мяркаха твърде много дебнещи силуети, което подсказваше, че цели квартали от града са минали под контрола на съпротивителното движение. Стенуолд започваше да се пита дали хората на Чисис не са доста по-силни от очакваното.

Мина. Беше видял с очите си падането на този град. Мина беше личният му голям провал, пак той беше причината да поеме по кривите пътеки на шпионажа. Стенуолд смаза решително кълновете на нелепата идея, че би могъл да спаси града сега. „Тук съм заради Че и Салма. Не мога да водя и тази битка. Не че се справих добре при последния си опит да помогна на Мина.“

А после го споходи друга мисъл: „Ако не съм в състояние да ударя Империята тук, то следващият ми голям провал може да е самият Колегиум.“

Докато обличаше в думи историята, Стенуолд откри, че е по-проста, отколкото я е смятал доскоро. Изричайки я на глас, той съзря по-ясно какво е заложено на карта и кое е най-важното.

Племенницата му и друг негов студент били заловени от осоидите в Хелерон. Имали основание да смятат — и тук Стенуолд хвърли неволно поглед към Ахеос, — че двамата са били доведени в Мина за разпит. Спешно трябвало да ги измъкнат от лапите на осоидите.

Минаската съпротива — Червенофлагците — с основание нямаха вяра на небето. Осородните поддържаха редовни летящи патрули, а в редиците им имаше и много мухородни наемници. Като логично следствие от това Червенофлагците се бяха окопали под земята. Съпротивата беше разделена на клетки. В клетката на Чисис имаше трийсетина мъже и жени, които поддържаха предпазливи връзки с други клетки из целия град. Довели бяха Стенуолд и хората му в пропито с влага мазе на изоставен склад близо до реката. Стените разказваха своята история. Горните редове на зидарията бяха от светлия необработен камък, предпочитан от минасците, но долните три реда бяха иззидани от грижливо изрязан и огладен материал, толкова стар, че се ронеше по краищата. На мястото на Мина е имало друг град, западнал и забравен много преди осоидите да се появят, за да тормозят съседите си.

Този напречен разрез на живота по тукашните земи се оглеждаше в умален мащаб и в разнородната група, която едва не беше съкратила преждевременно личната история на Стенуолд. Повечето бяха твърде млади, за да имат ясни спомени от нашествието, но окупацията беше белязала всички тях. Бяха израснали като граждани втора класа в собствения си град, но техните родители — или поне онези от тях, които бяха опазили живота и свободата си след първоначалния хаос — все пак им бяха предали гордостта си на независими минасци. И децата им приемаха този товар много сериозно. Чисис очевидно беше техен водач, но властта му не беше абсолютна или поне с такова впечатление остана Стенуолд. Мъжът се ползваше с уважение и дори внушаваше страх на последователите си, но заповедите му подлежаха на обсъждане. Ето и сега Червенофлагците се бяха оттеглили да обсъдят казаното от Стенуолд.

Накрая Чисис дойде при него с жена от чуждестранната милиция, висока, с дълго лице и късо подстригана тъмна коса.

— Имате късмет — каза му отсечено водачът на съпротивата. — Работата е там, че имаме приятели в помощната войска.

— Забелязах — подхвърли Стенуолд. — И останах доста изненадан.

— Осоидите са лишени от въображение — подсмихна се Чисис. — Наши мъже и жени, минасци, служат като милиция далеч на изток, а тук ни пращат скакалецородни от Са да поддържат реда, сякаш е едно и също. За тях всички ние сме боклук. Не правят никаква разлика.