Империя в черно и златно

Със свободната си ръка мъжът извади кинжал от колана си и Стенуолд се напрегна нелепо — нелепо, защото цял куп мечове, ножове и арбалети вече бяха насочени към него. Мъжът хвърли мълчаливо кинжала си и оръжието звънна на паважа. Около дръжката му беше вързана панделка. Това, предположи Стенуолд, сигурно беше „червеният флаг“, за който ги предупреди Хокиак. Знакът, който оставяли след себе си.

— Дъртият каза, че искате да се срещнем — започна водачът. — Стар бръмбароид и полуроден? Защо?

„Още не съм толкова стар.“

— Защото се нуждая от помощта ви.

— И какво ти дава право да я търсиш? — Мъжът пристъпи напред, така че захвърленият кинжал се озова на педя от краката му, а Стенуолд — в обсега на късия му меч. — Аз съм Чисис, старче, а това са моите хора. Помагаме на себе си и на нашия град, но не и на чужденци.

Стенуолд се постара да запази спокойствие, да не обръща внимание на меча и на явната заплаха.

— Казвам се Стенуолд Трудан и съм бил тук и преди. Преди Мина да падне. Никой от вас ли не знае името ми? Ти — обърна се той към по-възрастната жена. — Сигурно ме помниш. Прекарах известно време в града ви преди окупацията.

Тя го изгледа смръщено, после се обърна към Чисис, който й даде знак да говори.

— Помня един бръмбаророден на име Стенуолд Трудан — каза бавно тя. — Не знам дали ти си същият човек. Не мога да гарантирам за теб.

Стенуолд плъзна поглед по дъгата от бойци на съпротивата, търсейки други посивели глави. „Нима никой не е останал?“

— Тогава направих всичко по силите си, за да помогна на вашия град.

— Аз помня един Стенуолд Трудан — обади се друг мъж. — Бях чирак занаятчия по време на обсадата. Помня един Стенуолд Трудан, който ни придума да изпълним шантав план, от който нищо не излезе. Помня как ни предадоха.

Стенуолд не помръдваше, защото един от арбалетите сочеше право към главата му.

— Не ви предадох аз — изтъкна той. До него Тото се беше напрегнал като натегната докрай струна. Като цяло напрежението беше толкова силно, че нямаше да издържи дълго — или щеше да се отлее, или да избие в кръвопролитие. — Не съм ви предал. Направих всичко по силите си да ви помогна и съжалявам, че не можах да сторя повече.

— Според мен това е заговор на осоидите — каза Чисис, колкото на Стенуолд, толкова и на другарите си. — Прозрачен при това. „О, аз бях тук преди обсадата“, „о, направих всичко възможно за вас“, после ние ти показваме къде се крием, разкриваме ти плановете си и хоп, Рекеф ни се стоварва на главите. Звучи ли ти познато, старче?

Стенуолд си пое дълбоко дъх да отрече, но Чисис го прекъсна.

— Не си прави труда. И преди са ни мамили, но повече няма да се хванем на въдицата. Убийте ги. Хвърлете труповете в канализацията.

— Чисис! — Беше по-скоро писък, отколкото вик. Водачът на съпротивата се обърна и видя, че стрелецът с арбалета, който допреди миг заплашваше Стенуолд, внезапно се е озовал в положението на заложник.

— Тисамон — възкликна Стенуолд и го заля такова облекчение, че чак се засрами. Богомолкородният беше преметнал небрежно ръка през гърлото на мъжа и шиповете се бяха забили достатъчно надълбоко в кожата, за да му пуснат кръв. Дясната му ръка беше вдигната, острието на ръкавицата му стърчеше, готово да посрещне всеки, който дръзне да се приближи.

— Убийте го — нареди Чисис, но нещо в Тисамон ги караше да не прибързват.

— Не ме ли познаваш? — попита богомолкочовекът. — Точно ти, Кенисе? — Въпросът беше насочен към по-възрастната жена. Наистина се казваше Кенисе, спомни си със закъснение Стенуолд. — Спасих живота на сина ти веднъж, в сбиване с двама мравкородни наемници. Това нищо ли не значи за теб?

Кенисе го зяпаше и Стенуолд за пореден път осъзна колко малко се е променил Тисамон в сравнение с него, а и с всеки от тях.

Най-накрая името му се отрони от устните на жената.

— Тисамон. — А после: — Дали значи нещо? Сина ми така или иначе го убиха при портата, когато вашият чуждоземен план се провали. Но иначе, да. Помня те.

Междувременно революционерите се бяха объркали тотално. Някои все още държаха под прицел Стенуолд, други се опитваха да държат под око Тисамон. А после трети видяха, че Тиниса се е промъкнала незабелязано зад гърба им с оголената си рапира. Стенуолд предположи, че някъде в сенките на по-високите сгради дебне Ахеос, за когото нощният мрак не беше пречка.

— И преди съм бил приятел на Мина — повтори Стенуолд. — Сега трябва да свърша нещо тук. Дали ще ми помогнете, решавате вие. Може дори да извлечете полза за себе си, така че защо не ме изслушате поне?

Чисис местеше поглед между него, колебливите лица на своите поддръжници и кимащата Кенисе. Накрая кимна неохотно.

Тези тримцата очевидно се бяха промъкнали в Мина без проблеми, толкова лесно, че Стенуолд започна да се пита дали не е трябвало да ги прати на самостоятелна мисия, а той да си остане вкъщи. Тисамон взел решението още със спускането на нощта. Не смятал, че с това нарушава инструкциите на Стенуолд. Просто искал да държи събитията под око. И Стенуолд трябваше да признае, неохотно и с известно раздразнение, че приятелят му е бил прав.