Империя в черно и златно

Ако се съдеше по изражението му, това се хареса дори по-малко на Ааген, но Талрик вече му сочеше към другия край на стаята и занаятчията волю-неволю тръгна с него. Сред трясъка на парната машина и дрънченето на инструментариума над масата Талрик се наведе към него и заговори силно и ясно. Разговорът стигаше откъслечно и до ушите на Че. Повечето се губеше, но и малкото, което чу, я изправи на нокти.

— Искам от теб да намериш място… — различи тя, а после: — … трябва да знае. После иди при… ще те чака… в окови… — Че беше проточила врат с надеждата да улови още от указанията на Талрик.

— … никой, дори аз… ще те уведомя, ако мога… после… да те няма.

Че си даде сметка, че ако някой подслушва на вратата или дори зад таен панел в стените, няма да чуе и една дума от разговора. За външния свят Талрик разпитваше затворничка в стаята за изтезания, а машините поглъщаха шума от делата му.

Талрик явно искаше от Ааген да му потвърди, че е разбрал задачата, и Ааген кимаше, все така без ентусиазъм, а после попита нещо, от което Че не чу и дума.

Талрик се усмихна коварно.

— … да речем, че и аз съм бил запленен… никога не се знае… — После плесна Ааген по рамото със същия другарски жест като преди.

Накрая завърши с фраза, която Че долови от край до край, не че това й помогна с нещо:

— А сега тръгвай веднага — инструктира го Талрик и Ааген кимна, не по военному, а приятелски. След което свали резето на вратата, излезе и я остави сама с Талрик.

Осородният капитан застана пред лостовете на парната машина и взе да ги оглежда. Че се досети, че иска да изпусне парата от системата и да спре звука, но не е докрай сигурен как да го направи. Погледна към инструментите над себе си, които трептяха нетърпеливо под натиска на парата, и си представи как механичното рамо на свредела се спуска като жилото на скорпион и забива стоманения си връх в нея…

— Талрик! — писна отчаяно тя. — Талрик!

Той погледна през рамо към нея.

— Онзи в края! С червената маркировка!

Той изкриви устни и за миг Че се уплаши, че няма да се вслуша в съвета й, но накрая все пак посегна към лоста, вдигна го и някъде над тях се чу яростно съскане на освободена пара.

Ревът на машината утихна бързо и скоро малката стая потъна в оглушителна тишина.

Стъпките му, докато се приближаваше към масата, трещяха като гръмотевици. Дълго време, много по-дълго, отколкото й харесваше на Че, Талрик се взира мълчаливо в нея, макар изражението му да казваше достатъчно и без думи. Изглежда преценяваше доколко е в правото си да вземе еднолично решение относно съдбата й.

При този поглед, който я уплаши повече от всичко досега, тя усети, че трябва да каже нещо, пък било и само за да прекъсне опасния ход на мислите му.

— Значи я отпращаш?

Той вдигна вежда.

— Скръб в окови — продължи Че и по лицето му пробяга раздразнение. Талрик побърза да го скрие, но така или иначе закъсня.

— Имаш остър слух, госпожице Трудан — отбеляза сухо той.

— Не бих казала. Просто съм свикнала с шума на машини.

Той я изгледа отново, но този път преценяващо, а не със зловещата нотка отпреди малко.

— Ще го имам предвид следващия път, когато изтезавам бръмбароиди — каза той.

— Имаш голямо доверие на Ааген, нали? — подхвърли Че и за миг на лицето му цъфна искрена усмивка. Тя също изчезна по каналния ред, но за миг наистина беше там. Усмивка, която не можеше да принадлежи на злодея Талрик, агента на Империята.

— С Ааген се познаваме от много години, така че да, имам му доверие.

— Дотолкова, че да му повериш Скръб в окови? — Че не успя да прикрие докрай горчивината в гласа си. — Тя явно има силно въздействие върху мъжете.

— Да, дотолкова. Той е добър слуга на Империята.

— Не те разбирам, Талрик. — Съзнаваше, че ходи по тънко въже, но любопитството й надделя.

— И не е нужно — отвърна троснато той, но Че не се отказа.

— Не е възможно да живееш единствено заради Империя или нещо такова. Всеки човек живее най-вече заради себе си. Ааген не е просто добър слуга на Империята. Той е твой приятел.

— Достатъчно — прекъсна я той. — Иначе сам ще се заема с машините. — А после въздъхна и разхлаби каишите около глезените и китките й. Че примижа, надигна се и се изхлузи предпазливо на пода.

— Нека позная. Връщам се обратно в килията.

— До следващия път. — Явно беше успял да задейства плана си, какъвто и да беше той, но пак не изглеждаше доволен.

Лично я придружи до килията й, най-вероятно защото не искаше стражите да я оглеждат отблизо. Беше извадила късмет, реши Че, защото Талрик лесно би могъл да остави по тялото й достатъчно белези, които да потвърдят версията му.

Всъщност късметът й беше двоен, защото докато Талрик разхлабваше каишите на краката й, тя успя да свие дебела игла от медицинския комплект. Не беше експерт касоразбивач, но оковите на Салма бяха с големи и груби ключалки, а тя все пак беше занаятчия по образование.

Когато стигнаха до килията й, Талрик се обърна към стражите — същите двама, които водеше със себе си още от Хелерон. Те приемаха заповеди единствено от него.