Империя в черно и златно

Останали бяха достатъчно полуизтрити и обрасли с лишеи фрески, за да разпознае в този древен строеж почерка на собствения си народ. Значи Мина някога е била град на молецородните, толкова отдавна, че дори в Тарн не се беше съхранил споменът за него. Всъщност не. Някъде по високите етажи на властта със сигурност помнеха и това като всичко останало. В Тарн знанието беше ценна валута, охранявана по-строго и от златото, и едва малцина имаха достъп до нея.

Ахеос се запита дали в родния му град някой се сеща за него, дали му стиска палци и се чуди жив ли е още. След тази вечер отговорът на последния въпрос можеше и да не е еднозначен.

Той, който толкова често се беше опитвал да гадае бъдещето, сега се чувстваше уловен в капана на съдбата, чувстваше се като кукла на конци. Поредица от случайности го беше довела тук и сега, толкова неотменимо, колкото ако сам беше попаднал в робския керван на осоидите. И нищо от случилото се не беше станало по негова воля. Просто се беше скрил за кратко в конюшните на Елиас Продан. С падането на нощта щеше да се махне и никой нищо нямаше да разбере… ако не беше онази жена, изникнала там, където не си я сял.

Дори името й беше влудяващо. Само един бръмбаророден можеше да кръсти детето си Челядинка. Бяха напълно лишени от вкус и усет за уместното.

Ако не беше нахлула в конюшните. Ако не беше толкова силна, че да устои на транса, в чиито мрежи я беше оплел Ахеос с Изкуството си. Ако не му беше спасила живота с мълчанието си. Ако не беше превързала раната му или ако той не беше допуснал кръвта му да полепне по ръцете й.

„Съдбата ми раздаде лоши карти, а аз ги изиграх по най-лошия начин.“ Вече нямаше смисъл да си блъска главата в стената. Засега се справяше добре предвид ситуацията, а и хората на Чисис му бяха дали евтин лък мухородна направа и дузина къси стрели. Трябваше да му стигнат.

Гледаше лампата да остава далеч зад гърба му, защото нямаше нужда от светлината й. На известно разстояние пред него крачеха богомолкочовекът и паешкото момиче — по същия маршрут, по който бяха минали по-рано. Напрежението помежду им беше осезаемо. Ахеос не проявяваше никакъв интерес към личните им пререкания, но смяташе, че възможността двамата всеки момент да се хванат за гушите усложнява излишно задачата им. Зад него се нижеха тежките стъпки на Умелите — полуродният занаятчия, стиснал нелепия си арбалет, следван от водача на съпротивителното гнездо Чисис и двама негови другари, закачулени и с маски на носовете и устата като странници, поели на дълъг път. Зад тях почти безшумно с босите си крака подтичваше Торан Ауе, скакалецородната изменничка от тукашната милиция. Ахеос нямаше вяра на никого от тях.

Явно наближаваха крайната си цел, защото Тисамон и Тиниса забавиха стъпка, изчаквайки останалите. Ахеос спря при тях и вдигна поглед към капака в тавана. Тук зидарията беше нова, без спомени за падението на неговия народ. И толкова по-добре.

Другите ги настигнаха скоро. Чисис разгъна скицирана карта на приземните дворцови етажи, съставена с помощта на слуги, които работеха в сградата. Ахеос я погледна, но не разбра почти нищо.

— От тези складове ще тръгнем нагоре — обясни минасецът. — Има няколко коридора с килии, които нямат връзка помежду си. Нас ни интересуват ето тези. Стига затворниците да не са били преместени през последните няколко дни. У кого е шперцът?

— У мен — каза Тото и показа зъбатото устройство. — Знаем ли в кои точно килии ги държат?

— Знам, че килията на Кимене и с решетка отпред. Колкото до вашите приятели, просто ще трябва да отключваш килиите наред. Ако питате мен, всички, които осоидите са тикнали тук, заслужават да бъдат освободени — заяви Чисис.

— Колкото повече се бавим, толкова по-голям е рискът да ни надушат — предупреди го Тиниса.

— И толкова повече освободени затворници ще им се пречкат в краката — контрира Чисис. — А и не бих бил истински враг на осоидите, ако не освободя всички затворници до последния, били те мои приятели, ваши приятели или дори обикновени престъпници и убийци.

Тото се спогледа притеснено с Тиниса, но Тисамон вече се беше качил при капака и се ослушваше напрегнато. След миг го открехна, надникна през пролуката, вдигна го докрай и се изтегли нагоре.

В склада беше тихо, но от горните нива долитаха звуци на движение. Големите сгради като тази никога не спяха, прислугата работеше на смени и нощната смяна имаше достатъчно работа по подготовката на двореца за новия ден — чистеха и поправяха, подклаждаха огньове, приготвяха закуската. Чисис беше споменал, че омразният губернатор не пестял средства за удобствата си, а това означаваше повече прислуга и по-голям риск за самите тях.

Чисис ги беше уверил също, че прислугата се състояла най-вече от местни хора, които щели да си затворят очите. На такива предположения Тисамон не можеше да разчита.