Империя в черно и златно

Но историята, която Хрея му разказа, беше нееднозначна — Ултер беше станал роб на собствените си апетити. Големият войн отпреди две десетилетия към днешна дата беше дребен тиранин. Мина беше неговият град и той го управляваше в името на личните си щения и в угода на приближените си — или „подлизурковци“, както ги бе нарекла онази жена, Кимене. За човек с професията на Талрик признаците бързо станаха очевидни. Имперските сметки не излизаха. Пари и стоки изчезваха безследно, в количества и асортимент, много по-големи от нередовните доставки на резервни части, които вбесяваха Ааген. Военната подготовка в Аста изоставаше с месеци от сроковете и срещаше спънки на всеки ъгъл, защото в Мина снабдителните канали на Империята бяха обраснали с неочаквани разклонения. Онова, което Ултер не заделяше за себе си, отиваше при паразитите, с които губернаторът се беше обградил. Черният пазар в Мина трупаше тлъсти печалби от военни доставки, за които Империята плащаше скъпо и прескъпо.

Ултер се беше опиянил от властта си, а придворните му смучеха богатства, отклонявайки средства от имперските данъци и армейските доставки. Междувременно градът вреше и кипеше под повърхността, на крачка от бунтовнически взрив. Засега Ултер удържаше положението, но настроенията бяха крайно опасни, а от тези неща Талрик разбираше добре. Дори залавянето на Кимене не беше нанесло истински удар върху съпротивителното движение, защото губернаторът гледаше на нея като на трофей, а не като на златна възможност. Добрият човек, когото Талрик помнеше отпреди двайсетина години, се беше превърнал в пасив по сметката, прът в колелата на имперската бойна машина, в раково образувание, което трябваше да се изреже по най-бързия начин, ако искаха Империята да се стовари с пълната си мощ върху Равнините.

С други думи, полковник Латвок е бил прав. Прав е бил и да изпрати именно Талрик на тази мисия. Това, разбира се, не означаваше, че на Талрик трябва да му харесва.

Изтегли меча си от ножницата и провери острието му за ръжда. Не го използваше често, но пък добрият агент на Рекеф рядко влизаше в единоборства от този вид. Сега обаче щеше да е различно.

Той вдигна поглед.

— Можеш да излезеш вече — каза. — Не заблуждаваш никого.

Всъщност нямаше представа къде се е скрил шпионинът, макар да беше сигурен, че го шпионират. Нечия сянка помръдна върху перваза от външната страна на прозореца. С впечатляваща демонстрация на сръчност дребната фигурка се промуши през тесния отвор и се спусна на пода с пърхане на криле. Те Беро, човекът на Латвок.

— Е, как се справям? — попита го сухо Талрик.

— Вие ми кажете. — Те Беро се изтупа от прахта. Облечен беше с торбеста бяла роба като повечето местни мухородни, но Талрик забеляза характерната издутина на скрит под дрехата кинжал.

— Ръкавицата е хвърлена. Всеки момент ще ми спретнат покушение — съобщи му Талрик. — Ултер ще има среща на високо ниво със съвестта си, но алчността му бързо ще надвие. След което ще ми прати убийци.

— Имате ли нужда от помощ? — попита Те Беро. — Вътрешната служба на Рекеф има няколко агенти в града, повечето с нисък ранг.

Би било чудесно да прехвърли другиму отговорността, да се отдръпне и да остави стария си наставник в лапите на Рекеф.

— Предпочитам да го направя лично. Стига от Рекеф да нямат други планове. Наглеждайте ме, все пак.

— А ако не успеем да се намесим навреме?

— Ако не успеете… така да бъде.

— Правото да вземете решение е ваше, разбира се — кимна Те Беро. — Желая ви късмет, майор Талрик. — Крилете на гърба му изпляскаха и мухородният скочи на прозоречния перваз.

— Лейтенант…

— Майоре?

Талрик си пое дълбоко дъх.

— От колко време сте в екипа на полковник Латвок, лейтенант?

— Вече повече от година, майоре. — Както се беше чучнал на перваза, трудно можеше да се прецени дали въпросът го е притеснил.

— Ако Латвок иска да отстрани Ултер, защо просто не го убие? — Думите паднаха като оловни тежести. Те Беро го гледаше, внезапно уловен в капана на разговор, в който не би искал да участва.

— Майоре?

— Ние сме Рекеф, Те Беро. Губернаторите се задавят на масата, падат от прозорци и си срязват гърлото при бръснене като всеки друг. Защо е тази шарада?

— Мислите, че ми казва всичко? — попита Те Беро, а после побърза да продължи преди Талрик да се е хванал за думите му: — Вие проведохте възложеното ви разследване. Намерихте доказателства за вината на губернатора. Бъдете доволен от това, майоре. Бъдете доволен, че всичко ще изглежда законно, когато приятелите на Ултер ви потърсят сметка. — Лицето му се изкриви едва доловимо. — Освен това може би Рекеф се интересува не толкова от Ултер. А от вас, да речем? — Крилете му изпърхаха отново, Те Беро се промуши през прозореца и отлетя.

На призрачната треперлива светлина от изкуствените им лампи Ахеос ги чу да си шепнат за хората, построили тези древни тунели. Завъртя с раздразнение белите си очи, но не беше толкова глупав, че да си отваря устата.