Империя в черно и златно

Огледа се внимателно и пое тихо по стъпалата с отмерена крачка. Слаб светлик от газена лампа прозираше в края на стълбището. Тисамон се промъкна на пръсти до вратата. Залостена беше от другата страна и той плъзна острието на ръкавицата си между вратата и касата. Усети как Тиниса и Торан Ауе, скакалецородната, се напрягат зад него.

Резето се повдигна и Тисамон открехна бавно вратата. Остана в сенките на касата, когато меката светлина се ливна покрай него. Торан Ауе се плъзна в коридора. Беше с униформата си — жълта риза и черни бричове, въоръжена беше с дървена палка — все белези на военната й повинност. Чуха я да казва нещо с тих глас… после тъп звук от удар на дърво в плът, приглушен вик и още един удар.

Скакалецородната се върна, повлякла безжизненото тяло на слуга минасец. Очите на Чисис — само те се виждаха между качулката и маската — святкаха с ненавист.

— Друг път не ми разправяй — предупреди го Тисамон, — че всичките ти съграждани, които се хранят от ръката на губернатора, нямат търпение да скъсат оковите си.

— Само е зашеметен — уведоми ги Торан. Двамата съратници на Чисис поеха отпуснатото тяло и го оставиха на пода на зърнения склад.

— Хем няма да го накажат за нашето нахлуване — добави Тиниса. Гневният поглед в очите на Чисис не изчезна, но той все пак кимна неохотно.

— Рано или късно ще го потърсят — отбеляза Тисамон, — така че времето ни започва да изтича от този момент. Накъде трябва да продължим сега според вашата карта?

Ахеос би могъл да му каже и без картата, ако смяташе, че биха му повярвали, и ако можеха да минат някак през зидария и прочие солидни препятствия. Не познаваше вътрешното разположение на двореца, но усещаше пулса на сърцето й през стените, чуваше как го вика собствената му кръв, полепнала по ръцете й.

Вече се свечеряваше, когато убийците дойдоха. Талрик можеше само да гадае дали ги е забавила вътрешната борба на Ултер със съвестта му, или просто им е трябвало време да съберат нужния кураж.

А той се беше погрижил да го намерят лесно. През целия ден се мотаеше пред погледа на прислугата, така че информация за движението и действията му да не липсва. Беше от съществено значение да го намерят лесно.

Планът му, узрял сякаш по своя воля и без негово участие, беше готов.

Този път беше избрал оградена със зид градина, разположена на едно от високите нива на двореца. Не му се мислеше за безобразните разходи по създаването на този малък парк и за постоянните грижи по поддръжката му тук, толкова високо над земята. Нелошо място, където да се изправи срещу копоите на Ултер.

Когато ги видя, изпита облекчение. Ако губернаторът беше изпратил войници, Талрик нямаше да е в свои води. А с войници Ултер разполагаше доволно, както от редовната армия, така и от милицията, но явно нямаше доверие на собствения си гарнизон. Репутацията на Рекеф си беше свършила добре работата. Ултер беше наясно, че агенти на Рекеф са внедрени в различните административни нива на града, но не знаеше кои са, затова не смееше да повери задачата на собствените си хора. Следователно се беше обърнал към своите „подлизурковци“, а те не са могли да откажат. Дошло беше време да се отплатят за всички услуги, които губернаторът им беше правил през годините.

Шестима мъже се вмъкнаха дебнешком в градината. Талрик се беше постарал идването му тук да не остане незабелязано, но след като се озова в градината, подбра позицията си внимателно — зад група ниски плодни дръвчета, откъдето да види кандидат-убийците си преди сам да бъде забелязан.

Веднага позна Олтан — интенданта, който несъмнено беше основната фигура зад злоупотребите с доставки. Вместо да подпомогнат подготовката на армията за планираната офанзива в Равнините, отклонените от него оръжия и резервни части се бяха озовали на черния пазар, подхранвайки беззаконието в града и наливайки вода в мелницата на съпротивата. Зад Олтан пристъпяше Фрейген от Консорциума на достойните. Талрик, който презираше нафуканите търговци дори когато си вършеха съвестно работата, лично би качил на въжето всеки корумпиран търговец без да му мигне окото. Дрейуейн, бръмбарородния партньор на Фрейген, го нямаше — явно го бяха преценили като недостатъчно опитен с оръжията или като недостатъчно надежден. Раут, офицерът от разузнаването, също беше тук. Явно и той беше намерил начин да се облажи от имперските ресурси. В походката му се долавяше увереност, която го определяше като най-опасния от конспираторите, реши Талрик. Имаше още двама, които виждаше за пръв път, но които очевидно бяха от същото тесто.

Накрая, извисил се с глава и рамене над всички останали, вървеше скорпионороден мъжага с голи гърди. Някой наемен копой или охранител, предположи Талрик, при това такъв, който си разбира от работата. Не беше въоръжен, а това само по себе си не вещаеше нищо добро. Липсата на оръжие означаваше, че бронираните му ръце са предостатъчни за поставената цел.