Империя в черно и златно

Ааген го гледа дълго и нещо в погледа му подсказа на Салма колко трудно е било на този мъж да я пусне и каква скрита сила е била необходима за това решение.

— Желая ти късмет — каза осородният. — И се надявам, ако си достоен, да я намериш.

— Ти не си като другите осоиди.

— Не съм ли? — Ааген се усмихна, но усмивката му беше горчива. — Ти без съмнение си убил много мои сънародници.

— Случвало се е — отвърна Салма.

— Е, следващия път, когато пролееш кръвта на мой сънародник, помисли върху следното — ние сме хора, нито повече, нито по-малко от всички останали, имаме своите копнежи и амбиции, радости и тъги. Живеем в мрака, който е рождено право на всички ни, мрака на невежеството и агресията, но понякога… понякога изгрява слънце. — Разтвори пръсти и чашата падна на пода. Не се счупи, а се завъртя около оста си. Двамата я гледаха, докато не спря. — По-добре отлитай сега, докато още вали — каза накрая Ааген. — В порой като този хората рядко вдигат очи към небето.

Хокиак пристигна лично с провизиите за Стенуолд, чучнал се на удобно кресло-носилка като някоя чуждоземна знаменитост върху плещите на четирима от минаските си слуги.

— Виждам, че си паднал на краката си — каза той вместо поздрав. Смъкна се от носилката, влезе в подземието, облегна се тежко на бастуна си и огледа събралите се там членове на съпротивата. — Не бих заложил пари на това. Тез типове не вярват и на собствените си майчици. Но пък оттогаз доста пясък изтече.

— Дано бизнесът ти не е пострадал заради нас — рече Стенуолд.

— В моя бизнес няма таквоз нещо. Продаваме наметала кога вали и ги изкупуваме обратно на половин цена кога грейне слънце. Бизнесът на Хокиак винаги върви добре. — Той се засмя хрипливо. — Конете ти са готови, между другото. Чакат извън града.

Хокиак не сваляше поглед от Кенисе, която проверяваше доставените провизии — възрастната жена, която Стенуолд помнеше смътно от първия си престой в Мина по време, когато всички те бяха много по-млади.

— Водя ти и едно момиче с бързи крака — добави Хокиак. — Искал си да иде в Тарк и да шпионира осоидите. Кажи й кое как е и да тръгва. Името й е Скрил и е малко нещо чепата, но на теб ще ти свърши работа.

— Всичко е тук — докладва Кенисе. — Спокойно можете да тръгнете, като се върне човекът ви.

— Като се върне, да — кимна Стенуолд и се опита да прогони лошото предчувствие. Салма още не се беше върнал от безумната си мисия. „Лошо съм обучил младите, щом поемат такива рискове.“ — Благодаря ти, Хокиак. Добър приятел си ти.

— Нямам аз приятели. Само клиенти и бизнес съдружници — измърмори старият скорпионоид и вдигна рамене. Но отбягна погледа на Стенуолд, докато го казваше. — Макар че ти не си ми нито едното, нито другото баш, тъй че може да минеш и за приятел.

Тото не беше изпускал от поглед Че, докато тя си хортуваше шепнешком с молецородния, и нервите му се бяха опънали до скъсване. Не беше редно това. Ядеше го отвътре. Беше се срещнала с този тип само веднъж, и то за кратко във вилата на Продан преди осоидите да я пленят. А сега се държеше все едно молецоидът е отдавна изгубен приятел от детството. Тото нито го харесваше, нито му вярваше. Безизразните му очи, потайните маниери и тази качулка, която носеше постоянно — приличаше на наемен убиец, проклет да е.

Стенуолд събираше личния си багаж, когато Тото застана до него.

— Трябва да говоря с вас, майсторе.

— Давай. — Стенуолд още не беше навил платнения комплект с инструменти и Тото плъзна поглед по изненадващо богатата колекция.

— За молецоида, майсторе.

— Ахеос? — Стенуолд се обърна да го погледне.

Тото коленичи до него.

— Не му вярвам.

— Тото, преди тревогата ти беше основателна, защото не знаехме нищо за Ахеос. Съгласи се, че ако е искал да ни предаде на осоидите, щеше да го е направил отдавна. А и доколкото разбирам, в двореца е свършил добра работа. Какъвто и да е Ахеос, не е агент на осоидите.

— А какъв е тогава? — попита Тото. — Защо осородните да са единствените, които… за които да се тревожим? Ами неговите хора? Те не биха се поколебали да подпалят Хелерон и вие го знаете. Мразят ни. — Не беше съвсем сигурен какво има предвид с това „ни“. — Откъде сте сигурен, че той просто не си… проправя път към доверието ви? Молецоидите са хитри и лукави, това всички го знаят.

Стенуолд се усмихна.

— Е, да, такива са и аз не бих могъл да се закълна, че подозренията ти са напълно лишени от основание. Всъщност, без значение какво мисли Ахеос по въпроса, неговият народ почти със сигурност няма да е наш съюзник в предстоящата борба. Надявам се Скуто да събере информация за намеренията им, докато мен ме няма. Колкото до Ахеос обаче, той си спечели мястото сред нас и аз не смятам да оспорвам това му право без доказателства за противното. И определено няма да го прогоня заради цвета на очите му.

Тото прехапа устни и понечи да стане, но Стенуолд го спря с жест.

— Да, майсторе?

— С теб водихме един разговор по-рано, още преди да срещнем Чисис и другите. Спомняш ли си?

Противно на волята си, Тото стрелна с поглед Че в другия край на стаята.

— Да, майсторе.