Империя в черно и златно

Че усети как кръвта й изстива. В техните очи Ахеос беше достоен опонент, когото да изправят пред съда на мъдреците си, докато самата тя беше толкова нищожна, че не си правеха труда да я погледнат дори. Щяха да решават съдбата й все едно е непотребна вещ. Сега животът й зависеше от красноречието на Ахеос.

— Чухте обвиненията — каза същият скрир, който беше говорил и преди. — Ахеос, син на Тарн, какво имаш да кажеш по въпроса?

— Не очаквах такива обвинения — заяви разгорещено той, но Че долови несигурност в гласа му. — Всичко, което направих, е в името на Тарн. Щях ли да се върна тук, ако се чувствах виновен?

— Така говорят всички, които идват тук — иззвънтя зад него гласът на защитника. — Как може обикновен послушник, далеч от нашите съвети и преследващ собствените си цели, да прецени кое е добро за града ни? Мнозина си тръгват, а после правят опит да се завърнат, с надеждата, че думите ще хвърлят мост над пропастта. Това не е адекватно обяснение.

— Ти ни разочароваш — обърна се скрирът към Ахеос. — Говори за провинението си, Ахеос.

— Пред портите на Ковашкия град се е събрал враг, който е заплаха и за нашите зали в Тарн — започна Ахеос, но Че веднага разбра, че приятелят й губи както самообладанието, така и реда на мислите си. — Видях ги със собствените си очи, видях армиите им — раса на Умели, които нямат чет и които могат да летят. Сега те са пред портите на Равнините и на пръв поглед сигурно изглежда чудесно, че са опрели меч в гърлото на Врага, но техните мечове са наточени за всички нас. Те не признават нито съюзници, нито равноправни партньори, само роби и врагове. Това видях аз. Това разбрах.

— И какво иска от нас той? — попита защитникът и Че едва не се обърна да я удари, толкова противен й беше станал гласът на тази жена. — Нима иска да помогнем на Омразните врагове само защото са се сборичкали със свои братовчеди? Промили са му мозъка. Привлекли са го на своя страна. Дори е довел тук техен представител в качеството му на съюзник. Погледнете това вулгарно същество, което е избрал за свой спътник! Вече не го е грижа за Тарн. Верен е другиму.

Сега вече Че се обърна към нея, но все пак удържа юздите на гнева си. Из целия амфитеатър молецоидите се изправиха. Явно това беше техният начин да я освиркат, да я засипят с обиди. Не биха нарушили реда в присъствието на своите водачи, затова се изправяха в знак на неодобрение към Ахеос и съгласие с думите на защитника.

— Отричам! — извика Ахеос. — Аз не съм предател!

— И няма да е първият. Омразният враг има в арсенала си трикове, с които да съблазни дори най-добрите сред нас. Засипва ни с обещания, с възможности, със златото си и с машини, които са неразбираеми за нас. Можем само да гадаем какво е отклонило обвиняемия от вярната пътека, единствено сигурно е, че той е изгубен за нас.

— Грози ни смъртна опасност! — каза отчаяно Ахеос. — Не трябва да си затваряте очите за това. Каквото и да направи Врагът, каквото и да направя аз, остава фактът, че там, навън, има една Империя, която не дава пукната пара за хилядолетната ни история и иска само да запише името си в праха на нашите руини! Вече сто години устояваме срещу Ковашкия град, но ако се изправим срещу Империята сами, ще ни остане не повече от месец свобода!

— Достатъчно, Ахеос — прекъсна го друг скрир, жена, която изглеждаше най-възрастната сред тях. Ахеос оголи зъби, но не събра смелост да продължи, само гледаше втренчено жената, която пристъпваше бавно напред. Единственият звук в цялата зала, кънтящ от съвършената й акустика, беше тропотът на дървения й жезъл върху каменния под.

— Не вярваме на думите ти — изрече простичко тя и Ахеос потръпна като от удар, а Че се сви вътрешно при вида на реакцията му. — Светът не може да се промени толкова бързо, а тези новодошли, тези мъже в черно и златно, са врагове на нашите врагове и досега не са ни навредили с нищо. Ти си осъден, на заточение или смърт, освен ако не се предадеш на нашата милост.

Ахеос сякаш се беше вкаменил, а Че не разбираше какво има предвид жената. „Предай се — опита се да му внуши от разстояние тя. — Какво може да е по-лошо от заточение или смърт?“

Жената протегна ръка, костелива и покрита с петна от старост, и Ахеос се дръпна назад. Приличаше на сгащен в ъгъла див звяр, без изход, сломен.

— Ахеос — продължи жената и в гласа й се прокрадна по-мека нотка, почти съпричастие. — Ние не сме несправедливи и ти го знаеш добре. Даваме ти този шанс да докажеш, без маски и лъжи, правдивостта на думите си. В противен случай ще остане съмнението, че криеш нещо от нас и присъдата на защитника ще влезе в сила.

Че не можеше да мълчи повече.

— Послушай я! — изсъска тя и гласът й предизвика вълна на неодобрение сред публиката от молецоиди. — Позволи й да направи каквото иска!

Той й хвърли поглед, който тежеше от чувство за вина. Не страх, а вина.

И тогава Че реши, че разбира какво е онова, което Ахеос не може да им покаже.