Империя в черно и златно

— Позволи аз да го сторя тогава — каза тя и от очите му заструи неподправен ужас, а почти всички молецородни наоколо им скочиха на крака и я погребаха в мълчаливата си вълна на неодобрение.

Но тя издържа, защото това расата й умееше най-добре.

— Каквото кажете. Ще го направя. Мога да ви покажа какви точно са осородните, мога да го направя по-добре от Ахеос и от всеки друг.

— Не обръщайте внимание на думите й. Тя няма право да говори тук — обади се иззад тях защитникът и Че реши, че този път наистина ще я удари, дори пристъпи към нея, когато скрирът, старата жена, проговори отново:

— Що за чудо е това?

Наоколо им мъже и жени заемаха отново местата си, усетили, че в заслепението от враждебността си са пропуснали нещо важно. Дори защитникът като че ли загуби част от желязната си увереност.

— Ела тук, бръмбарско дете — повика я скрирът и Че се обърна и тръгна бавно към нея. Празните очи на старицата бяха хлътнали дълбоко в гнезда от сбръчкана кожа, но погледът им тежеше като камък. — Ще се предадеш, така ли? Ще се предадеш на какво?

— На каквото искахте от него — отвърна Че. — На вашето Изкуство или… каквото там правите.

— Не е Изкуство, бръмбарско дете. Само по себе си Изкуството не може да оголи мислите ни. Разбираш ли ме?

— Май да. — Стоеше пред жената и събираше сили. Чак сега забеляза, че старицата не е по-висока от нея.

— Не можеш да го направиш — обади се тихо един от другите скрири. — Тя е Врагът.

— Това е злоупотреба с нашата сила — добави друг. — Нищо добро няма да донесе.

— И все пак… — намеси се трети, мъжът с металната шапчица, който беше говорил пръв, и пристъпи напред. Ръката му се озова мълниеносно пред лицето на Че, хвана я за брадичката и обърна главата й към него. — В какво може да вярва тя? Какво може да разбере? В нея има и нещо друго освен слепотата на расата й. Не долавям страх в нея, а и да има, е много малко.

Това „много малко“ беше адски много по мерките на Че, но тя изтърпя стоически пронизващия му поглед. Стоеше и чакаше, а когато двамата се спогледаха, без да кажат нищо, избълва:

— Направете го. Моля ви, просто направете каквото искате, каквото е нужно.

— Каква си ти, бръмбарско дете? По каква пътека вървиш? — попита старицата.

— Студентка съм във Великата академия — отвърна с гордост Че.

— Случвало се е и преди — кимна вещо старицата. — Било е много преди нашето време, но се е случвало и друг като нея да търси знание при нас. Друг, който е притежавал открит ум. Ще я проверя. И ще платя цената за това, ако се наложи. Правя го по своя воля.

Част от другите скрири смръщиха неодобрително вежди, но никой не се опита да я спре.

— Не мисли за нищо — заръча старицата и положи тънката си студена ръка върху челото й.

„Да не мисля за нищо? — възроптаха моментално мислите на Че. — Никой не може да не мисли за нищо. Чисто и просто е невъзможно…“ И докато тя се разсейваше с подобни мисли, молецородната влезе в главата й.

Че не беше сигурна какво е очаквала. Може би ледена вълна, която залива мозъка й, или хищни нокти, които тършуват в главата й. Не усети нищо, освен… освен че след миг на границата на слуха й се изсипаха сюрия гласове, които бяха нейни до последния…

А после дойде внезапно на себе си — старицата беше махнала ръката си от челото й, а Че нямаше никаква представа колко време е минало. Олюля се, загубила внезапно равновесие, враждебните лица се сляха пред погледа й. Миг по-късно коленете й се удариха в твърдия каменен под. А после осъзна, че лежи на хълбок и цялата планина с все града на молецоидите се върти бавно наоколо й. Помъчи се да седне, ако не друго, и потърси с поглед скририте.

Старицата я гледаше втренчено и Че се уплаши, че не е преминала теста, какъвто и да беше той.

— Била си в Даракионския лес — обяви скрирът. — И си видяла там неща, които никой от твоя народ не е виждал. Ахеос ще трябва да отговори на доста въпроси във връзка с това.

Сърцето на Че се сви и тя хвърли обезсърчен поглед към Ахеос. Той стоеше и чакаше присъдата.

— Видяла си Империята на осородните, видяла си, че поглъщат всичко, което се изпречи на пътя им. Те нямат приятели. Нямат пощада за нищо и никого. Вярват единствено в нашествието. Това е, което вярваш ти, но какво е за нас вярата на едно бръмбарородно дете?

Не беше свършила. Личеше си по тона на гласа й.

— Но си видяла и вярваш.

За миг Че реши, че жената говори за осоидите, но не беше само това. Усети вълна на потрес да минава през публиката. Не разбираше за какво става въпрос, докато…

„Имат предвид магията. Нима е толкова важно, че Ахеос ми я показа?“ И реши, че това е обрекло и двама им.

Но се оказа, че ги е спасило.

— Ахеос, ти не си бил лоялен докрай на своя народ и ние не можем да си затворим очите пред стореното от теб. Но провинението ти все пак не заслужава изгнание. Засега — отсъди скрирът. — Без да потърсиш разрешение и с риск да навредиш на интересите ни, ти си открил нещо, което заслужава да се проучи. Засега обвиненията са отхвърлени.

Той се отпусна видимо и в друго време и на друго място Че би го прегърнала. Сега обаче погледът на старицата я приковаваше.