Империя в черно и златно

— А моите агенти в Хелерон, които си държат очите и ушите отворени, имат основания да смятат, че Равнините ще са следващата жертва на Империята — заяви Стенуолд. — Ако не друго, това би означавало, че когато отново нападнат Федерацията, ще го направят едновременно от изток и от юг и ще ползват леярните на Хелерон като източник на оръжия за армията си.

— И какво можем да направим ние? — зададе Че въпроса, който терзаеше всички тях.

Стенуолд сгърби рамене.

— Надявал се бях нещата да се развият другояче, но времето е колело, което смазва и по-добри планове от моите. Идеята ми беше да ви заведа… да заведа някои от вас в Хелерон, да ви представя на когото трябва и да съберем малко информация от първа ръка. След това, на място и с достатъчно данни за плановете на осоидите, щях да ви задам един въпрос. — Замълча с пълното съзнание, че обръща нова страница в техния живот, а и в своя, че ги води по път, от който няма връщане назад. — Ще ви задам този въпрос сега. Искам да ми помогнете срещу осородните. Искам да бъдете мои шпиони, мои агенти в тази борба. Помислете си много добре, преди да ми отговорите. А сега ти, Тото.

През цялото време мелезът беше седял мълчаливо и неподвижно. Сега наблюдаваше притеснено как Стенуолд вади калъф за свитъци от вътрешността на широката си роба.

— Струваше ми доста усилия, но вече са твои. Знам, че майсторите занаятчии в Академията никога не са били щедри в похвалите си към теб, затова се постарах да измъкна от тях всичко, което ти се полага. Дипломата ти, Тото. Вече си дипломиран пътуващ занаятчия.

Младият мъж посегна несмело да вземе калъфа, но не посмя да го отвори.

— Благодаря ви, майсторе.

— Давам ти я сега, без значение какво ще решиш по другия въпрос — обясни смутено Стенуолд. — Просто за да знаеш, че не те изнудвам. — „Макар че само аз си знам какво ми струваше да я получа“, добави наум той.

— В какво ще се състоят задачите ни? — прекъсна го Тиниса.

— В момента ми е трудно да кажа — призна възрастният мъж. — Ще идете в Хелерон, ще задавате въпроси, ще се срещнете с моите хора там. Ще слухтите за всичко, което идва от изток, и ще изготвите оценка до каква точно степен осоидите са си създали предмостие в Хелерон. Звучи простичка, нали? Не забравяйте обаче, че те също имат агенти, а могат да наемат и всякаква паплач. Снощните ни гости бяха пример точно за това. Дръжте оръжията си подръка и винаги подготвяйте резервен план за бягство. — Той изкриви лице в гримаса. — Както казах, бях го планирал другояче, но след снощната случка предпочитам да се махнете от Колегиум. В момента за вас е по-опасно да останете тук с мен, отколкото да заминете сами за Хелерон. Така че дори да не приемете предложението ми, добре ще е да напуснете града. Заради собствената си безопасност. — Той ги изгледа един по един. — Някой реши ли вече?

Салма се протегна с наслаждение, сякаш идеше реч за нещо дребно, което едва ли заслужава пълното му внимание.

— Разбира се — каза той. — Всъщност вече писах на когото трябва във Федерацията. Ще бъда слуга на двама господари, майстор Трудан. Двама господари с общ враг.

— Аз също искам да помогна — побърза да добави Че. — Ще направя каквото смяташ за нужно.

Стенуолд помръкна. „А исках да те държа встрани от това.“ Но вече нямаше безопасно място, където да я настани, а ако Империята тръгнеше срещу Равнините, безопасни места нямаше да има никъде.

Тиниса продължаваше да мълчи, но Тото се размърда. Кимна бавно, макар да се виждаше, че не е особено ентусиазиран.

— И аз ще ида, майсторе — каза простичко той и Стенуолд се запита дали току-що получената диплома не е натежала на везните. Или пък съблазънта на хелеронските машини и фабрики. Или нещо друго.

— Тиниса?

Тя го погледна с усмивка.

— Чичо Стен, има неща, които не ни казваш.

А той си помисли: „Кръвта вода не става“, защото

тя

виждаше в сърцето и в ума му като да бяха прозрачни. Разиграваше игра на сляпа баба, която всички паякородни владееха безотказно още от най-ранно детство. Ето я Тиниса, в неговия град, отраснала сред практичните и лишени от особено въображение хора от собствената му раса, а притежаваше всичко необходимо да бъде паякородна принцеса.

— Да, и част от тях ще ви кажа, ако и когато дадете съгласието си, а други ще запазя в тайна, защото противното би ви изложило на ненужен риск. — „И ще ви оставя да си блъскате главите за какво иде реч.“

Тиниса все още го гледаше напрегнато и прехвърляше някакви аргументи в хубавата си главица.

— Ти ще дойдеш ли при нас в Хелерон?

— При първа възможност. Веднага щом приключа с някои неща тук.

Усмивката й се промени — от изпитателна в безгрижно игрива.

— Защо не, тогава? Тръгваме всички.

Стенуолд се чудеше за колко ли се е досетила. Но така или иначе беше получил съгласието им, макар да не беше сигурен, че са взели решението си поради правилната причина. Всъщност може би никога нямаше да разбере какво е подтикнало всеки от тях.

— Е, какъв е планът, чичо Стен? — подкани го да продължи Тиниса.