Империя в черно и златно

— Гледай и се учи, моме. — Той стана внезапно и Че забеляза промяната в поведението на осоидите. Войниците се раздвижиха заплашително, но Салма не им обърна никакво внимание. Вместо това се приближи небрежно до една маса, заета от група бръмбарородни търговци, и най-спокойно им предложи да играят на вързано.

След няма и две-три минути масата се отрупа с монети. Хазартът беше занимание, на което средните класи не гледаха с добро око, когато се упражняваше от по-бедните им съграждани, макар че същите тези средни класи трудно издържаха на изкушението и в резултат не един и двама техни представители бяха преминали в по-долна имуществена категория след една-единствена неразумна нощ. Скоро към играта се присъединиха още участници и Салма вече мереше сили с трима търговци на платове и двама мухородни, сред които и самотният доскоро изпълнител на цимбал. Наддаването беше ожесточено, игрите — бързи, и Че на моменти забравяше, че собственият им живот е поставен на карта. Но пък тя никога не беше виждала Салма да играе на вързано. А той играеше така, сякаш нямаше начин да загуби. Когато все пак губеше, го правеше със замах, но предимно печелеше.

Осоидите го наблюдаваха още по-бдително сега, навярно подозираха, че се опитва да ги преметне по някакъв начин, но Салма не им обръщаше грам внимание и изглеждаше изцяло погълнат от играта. Към Че почти не поглеждаха и тя стигна до извода, че информацията им е частична и че разполагат с описания от втора ръка. Салма беше единственото водно конче в радиус от стотици мили, тя обаче, бръмбар сред бръмбари, беше защитена от анонимността си.

Тъкмо разсъждаваше върху това, когато някой извика гневно и около масата се разрази хаос.

В първите секунди на развихрилия се спор Че направи опит да разбере какво става. Изглежда, бяха хванали някого да мами или най-малкото подозираха зла умисъл, и скоро стана ясно, че заподозреният е Салма. Той от своя страна реагира гневно на обвиненията, събори стола си и скочи на крака, а после взе, че обърна цялата маса. И каюткомпанията изведнъж се изпълни с карти, пари и ядосани комарджии.

Салма действаше бързо, но един от търговците все пак успя да го фрасне с юмрук, преди на свой ред да се просне върху преобърнат стол. Осите напираха да се намесят, но в помещението вече се бяха отприщили бесове. Двама стюарди се опитваха да възстановят реда, но поне три юмручни двубоя се водеха едновременно, както и една обща схватка, на която всички бяха поканени. В разгара на всичко това Салма стисна Че за ръката, измъкна я от стаята и миг по-късно двамата вече тичаха към стълбите.

— Накъде? — попита задъхано тя.

— Идея си нямам — призна Салма. Виковете зад тях набираха сила. Че хвърли поглед през рамо и видя потеря в черно и жълто.

Без никакво предупреждение цял участък от стената до тях зейна и в отвора на люка се появи Тото, с развети от студения вятър коса и дрехи.

— Търсих ви — информира ги спокойно в пълен разрез с нажежената ситуация. — Оттук, бързо — добави и изчезна от погледа им. Че надзърна през люка и го видя да се спуска по метални скоби в корпуса на „Небесен“ към открит мостик, който най-вероятно беше свързан с долната палуба.

Че не желаеше при никакви обстоятелства да се озове там, отвън, увиснала на ръце над безкрайната бездна. Само че осоидите ги настигаха и нейните предпочитания нямаха никакво значение.

— Първо ти — каза тя и Салма се метна през люка. След миг Изкуството на предците му се събуди, на раменете му запърхаха крила и той яхна с лекота въздуха. Кръжеше и я чакаше.

Че се провря през люка, дори го затвори след себе си, като пазеше с мъка равновесие. Успя да събере достатъчно мислите си, за да съобрази как да го залости от външната страна. Така, когато осородните стигнеха до него, нямаше да са в състояние да ги последват.

Вятърът я теглеше зверски, провираше се дори между пръстите й и хлъзгавите скоби от студен метал. Че се съсредоточи върху ръцете си с надеждата това да автоматизира действията й и да предотврати грешки от много мислене. Салма кръжеше около нея. Щеше да се опита да я хване при нужда, в това Че не се съмняваше, но дали щеше да успее беше друг въпрос.

А после, най-сетне, се появи друг люк. Тото го държеше отворен и буквално подскачаше от крак на крак. Че се провря покрай него на тесния мостик.

— Сега накъде?

— Тиниса ни чака в хангара — отговори той, оголил зъби в нервна гримаса. — Търсят ни и не знам дали изобщо има място, където да се скрием. Може би в товарното.

Че затвори люка след Салма, а той се огледа и с типичното си спокойствие тихо каза:

— Тичайте.

Мостикът се простираше по цялата дължина на гондолата, но в далечния му край се виждаше движение — уви, в черно и жълто. Осородни войници напредваха в тясното пространство, вдигнали ръце да ги засипят с огъня си.